гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Как нашето детство се отразява на родителството ни

Как нашето детство се отразява на родителството ни

Сряда, 09 Юни 2021

Много родители преживяват от време на време „ретроспекция“ - онзи момент, когато след като действаме по определен начин или изречем определена фраза, си мислим: „Звуча точно като майка ми или баща ми“.


Клиничният психолог и доцент от университета в Мелбърн - д-р Софи Хавихърст, казва, че това не е изненадващо.

„Съществуват сериозни доказателства, че опитът, който сте преживели с емоциите във вашето семейство, когато сте били млади, оформят автоматичните ви реакции, както и начина, по който изживявате емоциите като възрастен“, казва тя.

Д-р Хавихърст е съавтор на добре позната програма за родителство, наречена “Нагласяне към децата” (Tuning in to Kids). Тя казва, че това, което ни се случва в нашето детство, създава емоционални тригери, които влияят върху това как реагираме на същите емоции като възрастни и като родители.

„Например, какви са били вашите преживявания, свързани с гняв – дали този гняв е бил плашещ или сте били наказани, или пък този гняв е бил приеман – това би запечатало във вас цялостно вътрешно преживяване, отразяващо как преживявате този гняв като възрастен,“ - казва д-р Хавигърст.

„Това означава, че когато започнете да възпитавате собствените си деца, вашите реакции се определят предимно от ранните ви изживявания на емоции, които ще оформят начина, по който реагирате, когато имате гневно дете“, казва тя.

Същото е и когато емоцията е тъга, страх, ревност или дори въодушевление.

„Вашите ранни преживявания и как хората са реагирали към вас – и как те са показвали тези емоции – оформят матрицата за това как възприемате тези емоции. Това също така оформя как след това реагирате на собствените си емоции и на емоциите на другите хора “, казва тя.

„Някои от наистина интересните изследвания, разглеждащи моделите на родителство между поколенията, показват, че ние често възпитаваме следващото поколение по един и същи начин, както предишното поколение нас. Ако сме осъзнали какъв е бил нашият собствен опит и как той ни е повлиял, тогава сме по-способни да опитаме нещо различно и да направим нещо ново.“ – д-р Софи Хавихърст.

Автоматичните емоционални реакции формират нашето поведение като родители

Д-р Хавихърст казва, че тези автоматични отговори редовно се възпроизвеждат в нашето собствено родителстване и могат да бъдат предадени на следващото поколение.

„Ако сме осъзнали какъв е бил нашият собствен опит и как той ни е повлиял, тогава сме по-способни да опитаме нещо различно и да направим нещо ново.“ казва тя.

Нашите ранни преживявания създават нещо дълбоко в нас, което се задейства, когато се сблъскаме с емоцията като възрастен – дори ако тази емоция идва от нашето дете.

„Възможно е да не обичаме да показваме на други хора, че сме тъжни, защото собственият ни опит с тъгата е, че майка ни винаги се е усамотявала в стаята си, когато е била тъжна. Или пък нашите родители да са казвали: „О, нека сега те развеселим. Няма за какво да се натъжаваш “. Ако това е било вашето преживяване като дете и ако не се чувствате комфортно да изпитвате тъга или да изразявате тъга, тогава по-вероятно ще го избягвате. Вместо това ще прикриете тъгата за насаме и ще я заключите, а тя ще продължава да се натрупва“, казва д-р Хавихърст.

Започнете, като се замислите за собственото си детство

Като се има предвид, че нашето семейство има огромен ефект върху емоционалните ни реакции, програмата “Нагласяне към децата (Tuning in to Kids) кара родителите да помислят за своите детски преживявания с емоции в началото на всяка програма.

Д-р Хавихърст казва, че е важно родителите да отчетат и всякакви специфики около емоциите в културата, в която са израснали. Тя казва, че някои култури изразяват много емоции (както положителни, така и отрицателни), докато други учат членовете на общността им да ги запазват в себе си и да не им дават външен израз. Независимо от подхода, посланията се предават през поколенията.

Тя предлага родителите да започнат с разглеждане на културата, в която са израснали, и да се запитат как се реагира на емоциите.

„След това можете да започнете да ги разглеждате в собственото си семейство. Задайте си въпроси като как се реагира на конкретни емоции? Как се реагира на тъгата? Как се реагира на страха или притеснението? Как на гнева и как на ревността? ”.

Д-р Хавихърст вярва, че това осъзнаване е първата стъпка към разбиване на нашите автоматични реакции на емоциите, така че да можем да започнем да реагираме съзнателно.

„Именно това изследване на емоционалните ви реакции и последващото развитие на нови умения ви дават нов подход при родителството. Изследвания установиха, че за да се прекъснат в продължение на поколения следвани модели на емоционално избягващи, пренебрегващи или неодобряващи родители, хората трябва да съзнават какъв е техният опит, да разберат какви са ефектите върху тях и след това да развият нови умения “, казва д-р Хавихърст.

Как да изключите вашите автоматични реакции

Д-р Софи Хавихърст дава следните съвети:

• Опитайте да създадете процес на размишляване

- Това може да се случи като си записвате на лист.

- Това може да се случи като говорите с приятел. Това може да се случи просто като размишлявате за себе си. Задайте си няколко въпроса като: „Какви бяха вашите културни преживявания с тези емоции? Как отговаряха майка ти, баща ти или детегледачката ти на теб, когато изпитваше тези емоции? Какво биха показали спрямо тези емоции? Какви съобщения според вас са били предадени на вас като дете спрямо тези емоции?”

• След като обмислите ранните си влияния, преминете към обмисляне как се справяте с основните емоции като възрастен

Задайте си въпроса: “Как преживявам емоциите сега като възрастен? Какви са моите автоматични реакции, когато изпитвам тези емоции? Какви са моите автоматични реакции, когато децата ми изпитват тези емоции?”

• Наблюдавайте дали започвате да забелязвате как процесът влияе върху вашето родителство

Когато преминете през процеса на задаване на тези въпроси, това води до началото на въпросното осъзнаване. След това, следващия път, когато детето ви е много ядосано, забелязвате, че си мислите: „О, Боже, чувствам, че просто искам да го ударя“ или „Толкова съм ядосан на него“ или „Как смее?“. Това често са нещата, които сте преживели самите вие като дете.

• Вместо това, „Включете пауза“

Поемете десет големи дълбоки вдишвания, бавно изпийте студена чаша вода или пребройте бавно до десет в главата си, преди да реагирате, и след това помислете дали има различен начин, по който бихте искали да отговорите на детето си.


Източник: https://www.firstfiveyears.org.au 
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Христина Кулова
Редакция: Мелина Василева