гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Бебетата и малките деца имат чувства, които не винаги могат да контролират

Бебетата и малките деца имат чувства, които не винаги могат да контролират

Сряда, 13 Октомври 2021

Със своите спонтанни реакции бебетата и малките деца често ни показват, че са обзети от чувствата си и се нуждаят от подкрепа. Именно тук идва ролята на родителите – за да започнат да контролират емоциите си, децата се нуждаят от граници, които са съобразени с възрастта им. Разбира се, родителите трябва да знаят, че този процес е продължителен, отнема време и е необходимо разбиране и търпение. Много възрастни изпитват трудност да контролират чувствата и поведението си, а за малките деца е още по-сложно да се научат на самоконтрол.

Ограниченията помагат на децата да се чувстват в безопасност, когато не могат да контролират емоциите си. Децата тестват границите, за да разберат докъде се простират те. Също така искат да видят какво ще се случи по-нататък или каква може да бъде реакцията на родителите. Представете си дете, което върви покрай ограда, тествайки всяка част от нея, за да разбере дали може да я премине. Ако оградата е здрава и надеждна с течение на времето ще има по-малко тестване на граници.

Силата на превенцията: Предотвратяване на лошото поведение

  • Решете дали е необходимо да зададете ограничение

Добре е да знаете как и кога да избягвате борбата за надмощие. Изяснете си какво е важно и къде можете да бъдете гъвкави! Например, може да решите, че удрянето е категорично „не“. Но можете ли да се примирите с облекло, което не пасва на детето ви съвсем, ако то иска да избере точно определена блуза?

  • Бъдете постоянни

Създавайте ясни и подходящи за възрастта на детето правила! Това ще му помогне да разбере какво очаквате от него. Проявете упоритост и следвайте правилата всеки път! Ако детето хвърли играчка му я отнемайте всеки път! С течение на времето ще разбере, че това поведение не се толерира и не е правилно. Това, което се очаква от вас е да проявите твърдост и постоянство – независимо дали отговорът ви е „да“ или „не“ за конкретно поведение на вашето дете, то той трябва да си остане такъв и всеки следващ път, когато конкретната ситуация се повтори.

  • Предлагайте инструменти, които да го научат на търпение

Задайте кухненски таймер, ако имате нужда от пет минути, за да сгънете дрехи. Това може да помогне на детето ви да се чувства по-спокойно, докато чака.

  • Помощ при ежедневни преходи между дейностите

Обичайно е малките деца да имат трудности да спрат една дейност и да преминат към следващата. Ако детето ви се затруднява с преходите, дайте му почивка от пет минути преди да дойде време за промяна на дейностите! Отправете напомняне минута-две преди това! Една рутина може да помогне и при преминаване от една дейност към друга. Например бихте могли да прочетете любима книга, за да улесните прехода между обяд и дрямка.

  • Давайте право на избор, за да дадете на детето си чувство за контрол, което е разумно за възрастта му

Бихте могли да попитате: „Коя чаша искаш – синята или червената?“ Избягвайте да задавате въпроси, които не предполагат право на избор, например кажете: „Време е за къпане.“, вместо: „Искаш ли да влезеш да се къпеш?“

  • Учете детето на самоконтрол

Ролевите игри помагат на децата да се научат да чакат. Например играта “Червена светлина/Зелена светлина” би могла да помогне на детето да контролира своите чувства и поведение.

  • Покажете, че разбирате чувствата му, но не преминавайте границите, които сте поставили

Чувствата на вашето дете не са правилни или грешни. Начинът на изразяването им може да бъде проблем. Освободете място за чувства („Виждам, че си разстроен.“), като същевременно поставяте ограничения върху поведението („Ще ти попреча да удряш.“). Това може да стане спокойно и без срам.

Дефинирането на граници е свързано с вашата собствена саморегулация.

Останете спокойни в момент на раздразнение
Когато детето ви изпитва трудности, то се нуждае от вас, за да бъде спокойно. Ако имате бурна реакция (ядосване, крещене), детето ви вероятно ще се разстрои още повече. Ако сте спокойни е по-вероятно да обърне внимание на това, което казвате.


Задайте своите граници с възможно най-малко емоции (и с възможно най-малко думи)
Говорете с тих, постоянен глас. Бъдете наясно със съобщенията, които изпращате с изражението и тялото си. Добрият тон на гласа може да успокои детето ви. Това е и начин да успокоите и себе си по време на стрес.

Използвайте разбираем за детето език
Трудно е за малките деца да чуят какво казвате, когато емоциите ескалират. Не нарушавайте ограниченията, които сте наложили и се опитайте да давате ясни напътствия, като посочите причината за ограничението само веднъж! Обяснявайте ясно и кратко причините, довели до вашето решение! Твърде многото говорене може да усложни нещата, да накара детето да се „изгуби“ в обясненията ви и да не разбере какво точно се изисква от него.

Дайте си време за почивка
Ако сте твърде ядосани, за да отговорите на детето си, уверете се, че то е на сигурно място и се отдалечете за няколко минути! Уведомете го, като запазите спокойствие: „Чувствам се раздразнен и ще направя кратка почивка, за да помисля добре.“ Това ще ви помогне да се успокоите, преди да говорите с детето, и да му покажете как изглежда саморегулирането.

Всички малки деца се опитват да минат границите. Тази нова независимост е важна част от тяхното развитие. По този начин те ще развият способността си за саморегулиране постепенно през следващите няколко години. Вашите твърди, но добронамерени граници, помагат това да се случи. Възможно е да не видите резултати веднага, но се придържайте към тях и ще се справите!



Източник: https://www.zerotothree.org
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Петя Маринова
Редактор: Дарина Димитрова