гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Тренировките на работната памет имат потенциал да намалят тревожността

Тренировките на работната памет имат потенциал да намалят тревожността

Сряда, 13 Октомври 2021

Ново проучване показва как когнитивните тренировки могат да намалят тревожността по време на изпити
Автор: Beth Ellwood

Скорошно проучване изследва дали тренировките на работната памет могат да намалят тревожността, свързана с определен стрес – по време на изпитна сесия. Може и да изглежда, че подобна тренировка не намалява тревожността при изпити сред студентите, но усещането за успех по време на тренировъчните задачи има такъв резултат. Откритията са публикувани в Журнал за когнитивно развитие (Journal of Cognitive Enhancement).

Хората, които страдат от тревожност, показват дефицит във функцията на работната памет. Това е мозъчна система, която ни позволява да запаметим определена информация и да я използваме, за да ръководим решенията и поведението си. Учените са открили доказателства, които предполагат, че интервенциите, които подобряват работната памет, повлияват също и симптомите на тревожност.

Не се знае много за това как мотивацията може да повлияе върху успеха на тренирането на работната памет за намаляване на тревожността. Авторите на новото изследване са избрали да проучат този въпрос сред група студенти по време на особено стресиращ период от учебната година – изпитната сесия.

„Известно е, че когнитивните механизми стоят в основата на тревожността. Ефективността при обработката, решаваща функция на работната памет за изпълнение на сложни задачи, се оказва дефицитна при тревожност “,

казават доцент Берна А. Сари от Yeditepe University и професор Назанин Деракшан от Birkbeck University в съвместно изявление за PsyPost.

„Искахме да преценим дали насърчаването на ефективно използване на работната памет чрез двуседмично когнитивно обучение може да доведе до намаляване на тревожността. Ние специално проведохме това проучване по време на период с голям стрес, когато неблагоприятните ефекти на тревожността са по-силно изразени. Мотивацията и усещането за успех на участниците също бяха оценени, за да се разберат по-добре механизмите, свързани с тренирането на паметта и възможните подобрения. "

Две седмици преди зимната изпитна сесия 96 студенти от турски университет са наети за експеримент. Те преминават през измерване на нивата им на тревожност, контрол на вниманието и тревожност при изпити и след това са разпределени в две различни групи. Двете групи работят по различни версии на задача за работна памет, наречена задача n-back, 30 минути на ден, в продължение на 14 дни.

При експерименталната група, нивото на трудност на задачата било повишавано при всеки следващ опит, заедно с повишаване нивото на представяне на всеки от студентите. При контролната група, задачата оставала на най-ниското ниво на трудност, независимо от нивото на представяне.

В края на всяка n-back сесия, студентите оценявали своето ниво на мотивация, ниво на тревожност и усещането за успех. Седмица след приключване на експеримента (в края на междинната седмица), участниците попълнили същите въпросници както и в началото. Допълнително проследяване е направено и 7 седмици по-късно, преди финалната седмица от изпитната сесия.

Учените установили, че тренирането на работната памет изглежда намалява нивата на тревожност. В сравнение с тези от контролната група, студентите от експерименталната група показват намаляващи нива на тревожност с течение на времето, от началното ниво до втората последваща оценка. Това предполага, че намаляването на тревожността се поддържа с течение на времето сред участниците от експерименталната група.

„Ефективността на работната памет може да намали тревожността при стрес. Точните механизми, които стоят в основата на този ефект, обаче трябва да бъдат изследвани по-подробно “, казват Сари и Деракшан.

Няма преки доказателства, че тренирането намалява тревожността по време на изпити. Въпреки това, сред експерименталната група, подобряването на тревожността при изпити след експеримента са свързани с усещането за по-голям успех със задачата n-back. Това предполага, че чувството за успешност, изпитано по време на експеримента, оказва влияние върху потенциала на тренировката на паметта да намали тревожността при следващи изпити.

Също така тренирането на паметта не изглежда да влияе върху нивата на мотивация, увереност или усещане за успех на студентите през изпитната седмица. Учените споделят, че ползите от тренировките на работната памет се проявяват като намалена „уязвимост от тревожността с течение на времето“, а не като тревожност, зависеща от ситуацията, например стрес, свързан с изпита.

Интересното е, че контролната група е преживяла лек скок в тревожността, непосредствено преди изпитния период, което показва, че тренирането на работната памет играе „защитна“ роля за експерименталната група, евентуално предпазвайки ги от стрес.

„Тренировките на работната памет показват обещаващи резултати за намаляване на тревожността, свързана с индивидуалните черти. Необходими са обаче повече изследвания, преди да стане обичайна практика. Ролята на други възможни рискови фактори, също трябва да се вземе предвид“, казват Сари и Деракшан.

Автори на проучването „Тренировките на работната памет с потенциал да намалят тревожността“: Berna A. Sari, Güliz Zeynep Tarman, Busra Ozdogan, Baris Metin и Nazanin Derakshan.

Източник: “Working Memory Training in Relation to Anxiety, Stress, and Motivation“, https://www.psypost.org
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Полина Йончева
Редакция: Милена Божинова