гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Приключва ли някога съперничеството между братя и сестри

Приключва ли някога съперничеството между братя и сестри

Петък, 14 Януари 2022
brother-sister-having-fun-together-park brother-sister-having-fun-together-park freepik

Повечето братя и сестри се карат и съревновават помежду си като деца. Но при някои от тях конфликтът никога не приключва.

За детството си Роузан разказва, че имала много конфликти с братята ѝ близнаци, които са с почти три години по-малки.

"Те бяха двойка, свой собствен отбор, така че винаги бяхме един срещу двама", казва Роузан, 46-годишна майка, която живее в Ню Джърси, САЩ. Тя казва, че някои от тези конфликти продължават и сега, и понякога се чувства така, сякаш нищо не се е променило от детството. "Ние бяхме много, много различни. Просто сякаш бяхме в различни светове и мисля, че това е част от проблема с двете ми деца сега."

Роузан има 16-годишен син и 14-годишна дъщеря, които не се разбират още от детската градина. "Препирните са изтощителни", казва тя. "Дълго време избягвахме да правим много неща заедно като семейство, защото просто не искахме да го преживяваме. Не можехме да седнем на масата за вечеря за 10 минути, без да се чуят караници. Те не спират да се заяждат един с друг, правят коментари, дразнят се един друг".

Братята и сестрите се карат. Разбира се, че се карат - както почти всеки, който има брат или сестра знае, че такъв вид съперничество е често срещано явление.
"Децата имат много по-малка способност от възрастните да разсъждават над това какво ги разстройва или да удържат импулсите си. Затова както всички знаем те се карат много", казва д-р Реймънд Раад, съосновател на RIVIA Mind, център за психично здраве в Ню Йорк.

В много семейства кавгите между братята и сестрите са формиращи характера. Те помагат на децата да се научат да се справят с конфликтите и ги правят по-добри в общуването с другите. При някои от тях съперничеството намалява в зряла възраст и се превръща в повод за смях по време на семейните партита.

Но за други се запазва. Проучване сред 2000 възрастни в Обединеното кралство, проведено като реклама в рамките на телевизионното предаване "Наследство" (в което братя и сестри постоянно се опитват да се надпреварват), показва, че повече от половината от анкетираните все още се чувстват конкуренти на своите братя и сестри. Петдесет и един процента от тези възрастни съобщават за трайни, конкурентни отношения с братята и сестрите си и казват, че се съревновават за всичко - от собствеността на жилището до това кой ще организира семейните събирания. Експертите са единодушни, че тези конфликти наистина се проточват във времето.

Съперничеството между братята и сестрите не е изненада в детските години. Но мнозина като Роузан все още са в конфликт, дълго време след като са напуснали дома,в който са живели с братята и сестрите си. Защо това съперничество се запазва и можем ли някога да го преодолеем?

Сравнение и конфликт

"Като човешки същества ние сме ориентирани към сравнение", обяснява Шон Д. Уайтхед, професор по човешко развитие и семейни науки в Държавния университет на Юта, САЩ. "Братята и сестрите са естествена отправна точка за сравнение. Те са в дома ви, пораствате заедно и обикновено са около вашата възраст. Братята и сестрите са в една и съща среда и в една и съща къща, така че ни предоставят добра сравнителна мярка."

Например за братята и сестрите е лесно да сравняват академичните или спортните си успехи или да се надпреварват кое е "любимото" дете, тъй като те често имат сходен опит (например посещават едни и същи училища). И колкото по-близки са децата по възраст, толкова по-силно може да бъде съперничеството.

"Тази естествена склонност да се сравняваме с други хора може да бъде основен двигател на съперничеството между братята и сестрите - особено", казва Раад, защото братята и сестрите ни обикновено са хората, с които прекарваме най-много време в детството си и впоследствие знаем най-много за тях.

Не е задължително братята и сестрите да "израснат" от желанието за справедливост.

Може да изглежда "естествено" братя и сестри в една и съща среда, които се занимават с едни и същи хобита да се бият. Въпреки това братята и сестрите, които не се състезават в едни и същи дейности, също намират начини да се съревновават.

Уайтхед казва, че някои братя и сестри се опитват да се разграничат, за да намалят конкуренцията - особено ако са близки по възраст. "На теория това би трябвало да намали съперничеството", казва Уайтхед, "но изследванията не са еднозначни."

Това съвпада с опита на Розан както при собствените ѝ братя, така и при децата ѝ и тя казва, че това че са различни е основен фактор за конфликтите.

Дъщерята на Роузан е талантлива в областта на спорта, докато синът ѝ е естествено надарен в областта на науката. Розана казва, че дъщеря ѝ трябва да полага много повече усилия, за да поддържа добри оценки и така различията им са се превърнали в постоянна причина за спорове между тях. "Много, много учители и дори някои членове на семейството винаги са коментирали колко умен е синът ми", казва Розана. "Знам, че това оказва сериозен натиск върху дъщеря ми."

Според Раад в тийнейджърските години често се наблюдава засилване на конкуренцията, тъй като „родителите, училището или спортната среда създават очакване, че всичко е състезание”.

Но дори когато братята и сестрите развиват по-индивидуализирани самоличности в по-късен етап от живота си, различията може да продължат да предизвикват съревнование и конфликти особено при братя и сестри, които са израснали в едно и също домакинство, но са се се формирали като много различни един от друг. Дори и пътищата им да се разминават, казва Раад, "това не означава, че няма да се карат за някои неща по-късно в живота".

Факторът справедливост

Друг основен фактор за съперничеството между братята и сестрите е справедливостта – тя според Уайтхед е изключително важна за децата.

"Родителите са по-склонни да предоставят привилегии на по-малките деца по-рано, отколкото на по-големите", казва той. "Като родител, когато кажете на 12-годишно дете: "Можеш да останеш до 10 часа", тогава може би и 10-годишното дете ще го направи, защото [родителите] не искат да се карат." Когато по-малките деца получават разрешение по-рано отколкото по-големият брат или сестра, "това може да накара по-големият да почувства, че нещата са несправедливи. Това създава конфликт", добавя Уайтхед.

И се оказва, че братята и сестрите невинаги "израстват" от желанието за справедливост - напротив, това продължава да е един от факторите, които могат да стимулират съперничеството между братята и сестрите в зряла възраст, казва Раад.

"Ако се замислим за хора, които имат конфликти, приемаме за даденост, че те идват от едно и също място, от едно и също семейство, така че е нормално да си приличат и да са равнопоставени", казва той. “Проблемите възникват, когато има усещане от страна на един от братята и сестрите, че нещо в живота им е несправедливо. Ако има усещане, че единият от тях е по-красив, по-умен, по-успешен - това създава у другия усещането, че генофондът е разпределен неравномерно."

В зряла възраст въпросът за справедливостта между братята и сестрите се отнася до неща като професионален успех, колко щастливи са хората в брака си и други, добавя Раад. "За разлика от приятелите, при които може да се каже: "о, ние сме толкова различни, идваме от толкова различни места", съществува тази идея, че братята и сестрите идват от една и съща среда, така че би трябвало да е сходно и това къде ще се озоват."

Лек натиск

Съперничеството между възрастни братя и сестри не е непременно лошо. Повече от една четвърт от участниците в проучването на OnePoll казват, че се съревновават с братята и сестрите си по отношение на кариерните цели, а за 15% от анкетираните съперничеството ги е мотивирало в кариерата им. За почти двама от всеки 10 възрастни съществува твърдо убеждение, че съперничеството между братята и сестрите ги е накарало да постигнат повече в живота си. Така че някои малки съперничества може да са здравословни и просто естествени.

Не е задължително обаче всички братя и сестри да се съревновават до края на живота си. При много от тях борбата отшумява, когато станат възрастни. Експертите са единодушни, че няма една-единствена причина, поради която съперничеството между братя и сестри да изчезва в някои семейства и да продължава в други.

"Най-добрият показател за отношенията ви в зряла възраст са тези в детството, но е възможна и промяна", казва Уайтхед. Той казва, че интензивността на съперничеството може да намалее с разстоянието и пространството, така че братята и сестрите, които в крайна сметка живеят далеч един от друг или не се виждат толкова често, може естествено да се конфронтират по-рядко.

"Най-добрият показател за връзката ви с възрастен е тази от детството, но е възможна и промяна" - Шон Д. Уайтхед

Той добавя, че наличието на голям брой промени в семейството също може да повлияе на съперничеството. "Наблюдаваме промени около големи събития. Някой се жени, ражда му се дете, губи родител. Всички тези събития могат да помогнат за преориентиране на отношенията." Когато братята и сестрите имат важни моменти, които ги събират заедно това може да помогне за заздравяване на отношенията.

Но в крайна сметка, казва Уайтхед, определящият фактор за това кои семейства се справят и кои не, е свързан с личността. "Връзката между братята и сестрите е уникална и многостранна", казва той "и често в семействата има точно толкова различия, колкото и между тях самите."

Експертите смятат, че родителите могат да помогнат на малките деца да намалят естественото съперничество и да ги предпазят от по-сериозни сблъсъци в по-късен етап от живота им. "Родителите трябва да създават модели за решаване на проблеми и за социални умения", казва Раад. "В дома ви може да има конфликти - това е здравословно - но умението да моделирате как да се справяте с тези конфликти, без те да ескалират, е онова, което ще помогне на децата ви на по-късен етап в от живота им."

Насърчаването на братята и сестрите да създават близки взаимоотношения в зряла възраст дори ако това означава спорадични спорове може да има значително влияние. "Тези взаимоотношения наистина остават за цял живот", казва Уайтхед. "В края на живота си братята и сестрите ни стават още по-важни за нас. Когато родителите ни си отидат те са последната връзка, която ни е останала със семейството. В крайна сметка братята и сестрите остават един с друг."

"В къщата ни, когато растяхме, имаше много напрежение между мен и братята ми", казва Роузан. "Но сега сме заедно на семейни тържества, пишем си съобщения и разговаряме за майка ми, такива неща и се сближих поне с единия от братята ми - макар че това се случи на много по-късен етап от живота ми."

Източник: https://www.bbc.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова
Редактор: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik