гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Как да се измъкнете от капана „дисфункционално семейство“?

Как да се измъкнете от капана „дисфункционално семейство“?

Петък, 06 Май 2022
Как да се измъкнете от капана „дисфункционално семейство“? Freepik

Ако детето ви има проблеми с поведението, лесно може си внушите, че имате дисфункционално семейство. Ако виждате себе си и семейството си така, или пък са ви били лепвани подобни етикети, не сте сами! За много родители е трудно да приемат идеята, че семейството им не е онова, на което са се надявали, или пък не се вписва в очакванията на другите.

Кое семейство наричаме дисфункционално? Дефиницията е следната: дисфункционалното семейство е онова, в което цялата семейна среда се счита за нездравословна или напълно погрешна – от правилата вкъщи, последствията до емоционалния климат на дома.

Някога имали ли сте чувството, че семейството ви има сериозни недостатъци? Защото аз съм имала подобно усещане. Аз съм се чувствала така, даже и заради начина, по който общувам не само в рамките на семейството си, но и по принцип. Напълно нормално е да се чувстваш неловко за трудностите и провалите си. Към това добавете и проблемното поведение на детето и усещането, че сте неадекватни и тогава усещането ще нарасне до епични размери.

Колкото повече детето проявява проблемно поведение, толкова повече започвате да виждате себе си и семейството си като дисфункционални. Гледате семействата на другите хора и ясно виждате, че не можете да се мерите с тях. След това идва срамът. Поведението на децата ви показва на целия свят, че не сте се справили като родители и като семейство. Още повече, ако децата ви се държат лошо, вероятно самите вие сте пълен провал. Може би се чувствате като ходещ билборд, който показва семейни проблеми и всички виждат какво се е объркало с хората, които обичате.

Нормално е да имате чувството, че семейството ви е дисфункционално. Да се обвинявате и да се сравнявате с други семейства, които изглеждат оптимално функциониращи, също е нормално. Но това едва ли ще ви помогне да станете по-добър родител. Ето какво можете да направите.

Не правете сравнения с това, което виждате в другите семейства

Всички ние сме просто хора. Само защото нечие семейство изглежда функционално погледнато отвън, не означава, че атмосферата в него е здравословна отвътре. Както Джеймс Леман обяснява в своята книга и програма “The Total Transformation”, винаги ще има несъответствие, ако сравнявате своето семейство, което познавате отвътре, с друго семейство, чиято същност познавате само отвън. Вие имате вътрешна информация, затова винаги ще съдите по-строго себе си и семейството си. Просто част от сложността на това да си човек.

Трудно  е да си родител. Всяко семейство е на различен етап от своето пътуване към добре функционираща и здравословна семейна система. Някои родители са усвоили по-ефективни умения за управление на поведението, за да развият това, което Джеймс нарича „култура на отчетност“ в домовете си. Други  тепърва започват да учат как да използват тези инструменти. Факт е, че всяко семейство е като незавършен проект, по който има още работа.

Какво се случва, когато ви лепнат етикет „Дисфункционално семейство“ и как това ви пречи да сте добър родител?

Трябва да знаете в кои области имате нужда от подобрение, за да създадете здравословно и добре функциониращо семейство. Макар да е трудно да погледнете обективно на собствените си навици и модели на поведение, е важно да се отдадете на идеята да правите по-ефективни избори в името на здравото и добре функциониращо семейство. Ако отделите време, за да забележите в коя сфера чувствате, че сте най-дисфункционални, ще откриете какви ефективни промени да направите.

Нека това усещане за дисфункционалност ви помогне да определите моментите, в които да правите по-ефективни избори. Но не си слагайте сами етикета „дисфункционален“! Само ще влошите ситуацията.

Гледайте на нещата така: когато сте уверени, е по-вероятно да направите правилния и ефективен избор. А когато сте разочаровани и недоволни от себе си, е точно обратното.

Започнете ли да се определяте като дисфункционални, навлизате в порочен кръг. Всяка проява на лошо поведение ще разрушава самочувствието ви на родител. Отново започвате да си мислите, че не знаете какво правите. И смятате, че това е кристално ясно и видимо за всички – “сбъркан” родител и “сбъркано” дете. Чувствате се в капан. Не мислите ясно и спокойно, а в резултат на това не действате ефективно и отстъпвате от предварително зададените правила. Поведението на детето ви се влошава, а вие сте още по-засрамени.

Няма значение дали сами сте си поставили етикета „дисфункционално семейство“, или са ви го лепнали. И в двата случая е трудно и подкопава усилията ви да сте по-ефективен родител.

Опитайте ефективни родителски стилове

Ако попаднете в порочен кръг, е възможно да се изкушите да пробвате някои неефективни родителски стилове. Може дори да се превърнете в родител перфекционист. Изисквате детето ви да се придържа към много високи стандарти, за да се преборите със срама си, че сте семейство, което все не се справя добре.

Може да се окаже, че възприемате “мъченически” стил на родителство, за да поддържате имиджа на добре функциониращо семейство. Опитвате да свръхкомпенсирате заради проблемите на детето си. Вместо това пробвайте родителския стил на трениране и обучение. При него установявате на какво ниво е детето и го наставлявате с малки стъпки в правилната посока.

Разберете кои са вашите семейни модели и ги променете

Още по-трудно е, ако самите вие сте израснали в семейство с много проблеми. Мнозина от нас искат да направят всичко възможно да осигурят по-добър живот за децата си. Не искаме онова, което сме видели от нашите родители: семейна традиция, пропита с насилие, отсъствие или липса на подкрепа. Обратното също е вярно: тези от нас с добри спомени за собственото си детство може да имат усещането, че не успяваме да живеем според собствения си идеал или че разочароваме родителите си.

И в двата случая има много напрежение. Тревожим се да не предадем тази дисфункционалност от своето минало. Тревожим се да не поставим началото на нова системност на дисфункционалност, която да преследва децата ни и в бъдеще.

Тези тревоги са реални. Но не ни помагат да правим ефективни и мъдри избори за семействата си. Тревожността дали ще се справим, само допринася за това усещане за дисфункционалност, а може да добави и малка доза паника.

Задайте въпроса: От какво има нужда детето, за да му го дам точно сега?

Когато попаднете в ситуация с поведенчески проблем, трябва да разпознаете своя модел на действие и да си зададете нов въпрос: „От какво има нужда детето, което да му дам точно сега?“. Фокусирайки се върху нуждите на детето в този момент, ще оставите настрана тревожността, която върви ръка за ръка с етикета на дисфункционалоността. Само така ще имате възможност да действате ефективно на момента.

Истината е, че все някак ще „прецакаме“ децата си. Причината: ние сме просто човеци, децата ни също са хора. Срещаме трудности, те – също. Няма напълно функциониращи семейства, в които няма конфликти и стрес. Децата ни ще грешат, защото само така ще се научат. Ние ще правим някои ефективни избори и други, които няма да са идеални. Миналото ни ще повлияе на родителския ни стил, понякога ще залитаме и ще се спъваме.

Най-доброто, което можем да направим  е да дадем на децата си инструменти, с които да управляват живота си ефективно и да им помагаме, докато си проправят път през трудностите, които срещат. По пътя ще се изправим срещу собствените си ограничения и ще се справяме по най-добрия начин, който знаем. Така се раждат функционалните семейства.

Всеки има нужда от помощ, за да създаде здравословна и функционална семейна система. Няма значение дали си мислите, че семейството ви е дисфункционално, ние винаги сме насреща, ако имате нужда от помощ.

Източник: empoweringparents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Радослава Михайлова