гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Аз не критикувам моето разстройство на сензорната обработка

Аз не критикувам моето разстройство на сензорната обработка

Вторник, 21 Юни 2022
5593 5593 Freepik

Ако сте родител на дете с нарушения на сензорната обработка, тази статия може да ви е от полза. Но тя не е само за вас. Тя е и за възрастните, които са изправени пред предизвикателството да контролират сетивата си, известна още като разстройство на сензорната обработка (SPD), независимо дали проблемите им са диагностицирани или не. Може да е и за онези, които никога не са чували за трудностите при обработка на сетивата и случайно са се натъкнали на написаното от мен, но внезапно са се заинтригували да научат повече.

SPD може да се появи самостоятелно или заедно с аутизъм, ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), OCD (Обсесивно-компулсивно разстройство) или синдром на Турет, наред с други. Може също така да варира в спектъра, подобно на други медицински състояния.

По никакъв начин не съм професионалист, а просто жена на двадесет и няколко години, която откри, че е засегната от това състояние през последните години. От тогава го проучвам, а останалото се основава на моя личен опит.

Винаги са ме наричали „странна“ или малко „хиперактивна“, или „отнесена“. През 90-те съм се родила недоносена с 10 седмици и съм прекарала първите шест седмици от живота си в интензивното отделение за новородени. Никога няма бъда сигурна дали това е допринесло за развитието на моето разстройство на сензорната обработка, OCD, затруднения при учене, ADHD и черти на аутизъм, или те са се появили по друга причина. Всъщност наистина има връзка между недоносеност/ниско тегло при раждане и състояния като нарушена сетивна обработка, ADHD и аутизъм.

И така, какво всъщност е да имаш разстройство на сензорната обработка?

За мен и много други хора с нужди и изправени пред предизвикателства, свързани със сетивата, SPD се проявява като смесица от претоварване от света, както и неговата недостатъчност. Това може да накара човек да бъде сензорно отбранителен (да иска да избегне и намали сензорното натоварване), а в други моменти да търси сензорни преживявания (жажда за определени сетива и нужда от докосване/вкус/миризма и т.н., дори в неподходящи моменти).

SPD може да се прояви и под формата на диспраксия. Това означава, че детето има забавяне на развитието на координацията, включително фини и груби двигателни умения, които продължават и в зряла възраст. Тези деца често са непохватни.

Моето нарушение на сензорната обработка включва всичко изброено. Проявата му също се промени през годините - от бебе, през дете и тийнейджър, до сегашната ми 27-годишна възраст.

Бих казала, че в този период от живота ми съм по-скоро търсач на сетива. Държа кутии и торбички с фиджет играчки из цялата къща, в колата и в чантата си. Правя го, за да не чопля кожата си или друго вредно нещо като средство за задоволяване на копнежа за допир. Обичам да мириша свещи с часове, но въпреки това от миризмата на парфюм ми се гади.

Мога да се взирам в абстрактно изкуство за дълги периоди от време, защото имам проблем с отклоняването на вниманието си и в същото време се боря с визуално-пространствената обработка като ориентиране по карта и паркиране на кола.

Най-малките звуци ме побъркват, нарушават всяко усещане за фокус, но пък определени думи се смесват и ме карат многократно да питам „какво?“.

Гади ми се от време на време при вземане на кръв и въпреки това болката от татуировка е нещо, за което жадувам, защото за мен е вълнуваща тръпка.

Удрям се в стени и е мъчение да завържа обувките си. Никога не съм се занимавала със спорт, освен бягане на разстояние, където позволявах на чистия адреналин от тревожност да вземе надмощие.

Още откакто бях дете се мъча да ходя боса. Трябва да нося чорапи през по-голяма част от времето, за да се чувствам комфортно. Етикетите на тениските често сърбят твърде много и обикновено ги късам.

Усещането, че се потя е отвратително, както и миенето на зъби.

Нервнича и често се налага да ставам, докато работя (въпреки че моето лекарство за ADHD помага с тази част, така че със сигурност има припокриване между състоянията). Неспокойна съм и в същото време се чувствам летаргична и уморена.

Силните звуци, тълпите и шумните барове ми идват в повече. Но често пускам музика в колата и увеличавам звука необичайно силно.

Задавям се при зъболекаря и усещам сетивно претоварване в хранителния магазин. В същото време обичам да се въртя, люлея и да се търкалям по хълмовете.
Винаги съм дъвчела и щракала химикалки.Но ако съучениците ми правят същото, ме побърква.

Трябва ми 10-килограмово мъхесто одеяло, за да спя спокойно. Допълнителното тегло и натиска успокояват моя зает и претоварен от сетивата ум.

Разстройствата на съня, проблемите с изпълнителната функция, депресията, тревожността и хранителните разстройства също са често придружени с разстройство на сензорната обработка. Мога да кажа, че SPD е всичко изброено по-горе, но това което имам предвид е, че то изглежда така за мен. Някой друг може да има същата диагноза, която да се проявява различно.

За мен най-важното, което научих при възприемането на моето SPD, е да си позволявам да търся усещания, когато имам нужда (като например с играчки или добре ухаещи свещи и т.н.) или да се преместя на тихи спокойни места, които евентуално включват тежко одеяло, когато трябва да разпусна от сензорно претоварване. Не се насилвам да ходя по барове и нощни клубове и дори понякога нося чорапи и маратонки на плажа. Може от време на време да ме гледат странно, но хубавото на това да си възрастен е, че имаш властта да решаваш какво те кара да се чувстваш най-добре.

Избирам да съм това, което съм, без да се критикувам.

Надявам се, че тази статия е успяла да накара някого да се почувства по-малко сам или да е научила някого на нещо ново. Само не забравяйте, че всеки се бори с нещо. Много от нас, които сме с нарушение на сензорната обработка, се борим с психичното си здраве, способността да учим, да общуваме и да изпълняваме ежедневни задачи - така че, бъдете мили!

Източник: https://themighty.com

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова

Photo credit: Freepik