По време на един необичайно топъл ден през изминалата зима, съпругът ми и аз се разходихме с трите ни момчета до детската площадка надолу по улицата от нашата къща. Слънцето препичаше и момчетата побързаха да се възползват от това. Веднага след като пристигнахме, и трите ни малки деца хвърлиха леките якета, с които бяха облечени, заедно с обувките и чорапите си, и побягнаха, а малките им боси крачета подскачаха по покритата с гума мека повърхност на детската площадка. Бягаха бързо, катереха се без проблем, използвайки краката си, за да се увиват около стълбовете, на които се качваха, открито възхитени. Не след дълго и няколко други деца на детската площадка харесаха тази идея и започнаха да свалят чорапите и обувките си. "НЕ!" извика една майка, „Не си сваляй чорапите и обувките“, каза тя на сина си. Когато той изхленчи и я попита защо не може да го направи, тя просто отвърна: „Винаги трябва да сме обути, когато сме навън“. Това не беше нещо ново. Ние от години сме странното семейство на детската площадка, тези, които играят на гоненица, практикуват слаклайн (ходене върху въже) и правят стойки на ръце без обувки, понякога и петимата по едно и също време. Веднъж родител не позволи на сина си да събуе обувките си, когато го поканихме да дойде на нашия слаклайн – не само, че въжето се покри с кал, но и малкото момче се отказа бързо – то не успя да запази равновесие обуто. При друг случай баща ме сочеше с пръст пред детето си заявявайки, че позволявам на децата си да ходят боси, като по този начин ги застрашавам. Но обвиненията не ме притесняват. Сигурна съм в своя родителски избор, правя го целенасочено и напълно информирана, но всичко това ме кара да се питам защо толкова много родители забраняват на малките си деца да събуват обувките си на открито. Реших да проуча митовете и ползите от ходенето бос и това, което открих, сигурно ще ви изненада. Две често срещани причини, поради които родителите не позволяват на децата си да излизат боси навън, включват страх от нараняване на стъпалото и страх от заразяване с някаква неприятна болест или заболяване през краката. Освен ако не сте в града, където навсякъде има счупени стъкла, вероятността от нараняване на крака е минимална, особено на мека гумена повърхност, където е лесно да се види и да се избегне стъпване върху предмети. Както децата, така и възрастните, които често ходят боси, имат добри усещания за заобикалящата ги среда и лесно могат да забележат остър предмет, който трябва да заобиколят. Детските крака също така се втвърдяват, колкото повече малките ходят боси, което води до по-естествена защита. Що се отнася до болестта или заразяването с такава, когато ходите боси, кожата ни е предназначена да ни предпазва от патогените и е много по-вероятно да разпространите или да се заразите от нещо от ръцете си (помислете за обществените дръжки на врати, мивки, клавиатури и парапети) където микробите са най-много. Освен това децата са много по-склонни да пъхат ръцете, а не краката си, в уста и да докосват лицата и очите си, откъдето болестта или настинката най-често навлиза в тялото. Малко вероятно е паразитите да се предават през стъпалата, най-вече в развитите страни. След появата на съвременните водопроводи, анкилостомите (червеи-кука) са много по-рядко срещани, особено в нетропическите райони, в които зимите са студени. В наши дни детето е много по-вероятно да се разболее от болест, пренасяна от комари или кърлежи, отколкото от паразити. Всъщност обувките създават благоприятна среда за бактерии и гъбички (допълнително облагородявани от тъмнината, топлината и влагата) и придържайки ги към краката си, вие създавате идеалната среда за растежа на неприятни неща като гъбички и микоза на стъпалата. Кевин Гиъри, гуру по възпитание, учител и автор на Revolutionary Parent- сайт, посветен на отглеждането на физически и психически здрави деца, твърди, че обувките всъщност са доста лоши за децата. Обувките унищожават стъпалата, предотвратяват правилното разгъване на пръстите, което пречи на способността на стъпалото да функционира правилно и възпрепятстват нормалното развитие на движенията, което може да направи децата по-податливи на наранявания на стъпалата и подбедрицата. Ползите от ходенето бос обаче са много. Едно от основните предимства за детето от босото ходене е, че по този начин се укрепват стъпалата и долната част на краката, което прави тялото по-пъргаво и по-малко податливо на наранявания. Така също се засилва и проприоцепцията - усещането за относителното положение на части от собственото тяло една спрямо друга и силата на усилията, използвани при движение. С други думи, ходенето бос помага на детето да развие своето осъзнаване за тялото. Гиъри още пояснява, че нервите в краката ни са чувствителни (стъпалото на крака ви има над 200 000 нервни окончания – една от най-високите концентрации в цялото тяло) и точно поради тази причина те ни правят по-защитени, по-внимателни и по-способни да се адаптираме към земята под нас. Когато сме боси, ние сме по-способни да се катерим, да заобикаляме, да се въртим, да балансираме и да стоим изправени, когато повърхността под нас се сменя, както се случва, когато вървим по неравен терен или друга настилка различна от бетон и тротоар. Д-р Кейси Флигъл, специалист по педиатрия, пише за оптималното развитие на мозъка и нервната система на бебетата и малките деца, заявявайки, че това да ходят боси е от изключителна полза за малките деца. „Един от най-простите начини за стимулиране на проприоцептивното и вестибуларното развитие е да оставим нашите бебета да ходят боси, колкото е възможно повече. Друга полза е и насърчаването на осъзнатост и съзнателното мислене. Докато малките възглавнички на краката на бебетата усещат, движат се и балансират на повърхността, която изследват, информацията, изпратена до мозъка от осезаемите, проприоцептивните и вестибуларните пътища, смекчава или възпрепятства други външни сензорни сигнали. Това допринася за концентрацията и осъзнаването при ходене и движение в пространството; бебетата стават по-приспособени към заобикалящата ги среда." Друго предимство на ходенето бос е, че насърчава естествената, здравословна походка. Адам Стърнбърг пише по темата за New York Magazine през 2008 г. и цитира проучвания, които разкриват щетите, които обувките причиняват на краката ни, и по-специално, че ние, хората, сме имали много по-здрави крака преди появата на обувките. Освен това Стърнбърг споделя, че въпреки тези открития хората все още не са активно насърчавани да ходят боси на открито. Подиатърът д-р Уилям А. Роси казва още: „Отне ни 4 милиона години, за да развием нашето уникално човешко стъпало и произлизащото от него отличително стъпване при ходене... само за няколко хиляди години и с един небрежно проектиран инструмент - нашите обувки , ние изкривихме чистата анатомична форма на човешката походка, възпрепятствайки нейната инженерна ефективност, натоварвайки я с напрежение и отричайки естественото изящество на формата и лекотата на движение от глава до пети.” И накрая, ходенето бос е удоволствие за сетивата, особено за малките деца, които изпитват цялата новост на осезаемия свят около тях. Помислете за релаксиращото усещане при ходене по мек топъл пясък на плажа, освежаващото усещане на хладна росна трева в ранната утрин на летен ден, усещането за хлъзгава мокра кал, мачкаща се между пръстите на краката в градината, усещането на грубата кора на дървото, което катерим, изненадата от пръскането на водата от локвата под краката. Всички тези възприятия са налични, когато позволим на децата си да прекарат малко време без обувки. Може би трябва да се присъедините към нас и да събуете и вашите на детската площадка и в задния двор. Насладете се на краката си и на това, за което са създадени! Източник: www.washingtonpost.comПревод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
