гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Лекарствата не помагат на децата с ADHD да учат

Лекарствата не помагат на децата с ADHD да учат

Четвъртък, 28 Юли 2022
wepik-photo-mode-2022627-12356 wepik-photo-mode-2022627-12356 Freepik

В продължение на десетилетия, голяма част от лекарите, родителите и учителите вярват, че стимулиращите лекарства помагат на децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) да учат.

Въпреки това, в първото по рода си проучване, изследователи от Центъра за деца и семейства към Международен университет във Флорида (FIU), установяват, че лекарствата нямат забележимо въздействие върху начина, по който децата с ADHD се справят в класната стая.

Приблизително 10% от децата в САЩ са диагностицирани с ADHD и на повече от 90% от тях се предписват стимулиращи медикаменти като основна форма на лечение в училищни условия, тъй като повечето лекари вярват, че те ще подобрят академичните постижения.

„Лекарите и педагозите вярват, че лекарствата помагат на децата с ADHD да учат, защото те вършват повече класна работа и прекарват повече време върху задачи, когато ги приемат“, казва Уилям Е. Пелъм-младши, водещ автор на изследването и директор на Центъра за деца и семейства. „За съжаление открихме, че лекарствата не оказват влияние върху изучаването на действителното съдържание на учебната програма“.

Изследователите оценяват 173 деца с ADHD на възраст между 7 и 12 години, които участват в лятната програма за лечение на центъра – осемседмичен летен лагер за деца с ADHD и свързани поведенчески, емоционални и учебни предизвикателства.

Децата завършват две последователни фази ежедневно - 25-минутно обучение по лексика и съдържание в областта на природните и социалните науки. Обучението, предоставено на всеки ученик по време на триседмичните фази, се определя според това в кой клас е детето. Сертифицирани учители и помощници преподават материала на групи от 10 до 14 деца в класната стая.

На случаен принцип всяко дете е лекувано със стимуланти с продължително освобождаване по време на първата или втората фаза на обучението, и получава плацебо по време на другата.

Противно на очакванията, изследователите установяват, че децата научават същото количество учебен материал, обществени науки и речников запас, независимо дали приемат лекарството или плацебото.

Лекарствата не подобряват ученето, но проучването показва, че помагат на децата да извършват повече работа в клас и да подобрят поведението си в класната стая, както се очаква. Когато приемат лекарства, децата решават 37% повече аритметични задачи на минута и нарушават правила на класната стая 53% по-малко на час.

Освен това, в съответствие с предишни проучвания, изследователите установяват, че лекарствата могат да спомогнат за подобряване на резултатите на тестове, когато лекарството се приема в деня на теста, но това не достатъчно, за да се повишат оценките на повечето деца. Например, лекарствата помагат на децата да увеличат резултатите си средно с 1,7 точки от общо 100 на тестове по природни и обществени науки.

Подобряването на академичните постижения е важно за децата с ADHD, защото в сравнение с техните връстници, децата с ADHD проявяват по-разсеяно поведение в класната стая, получават по-ниски оценки и по-ниски резултати на тестове. Също така, те са по-склонни да ползват услуги, свързани със специализирано образование, да повтарят годината и да напускат училище преди дипломирането.

Слабите академични постижения са едно от най-изтощителните нарушения, свързани с ADHD, което често води до дългосрочни професионални и финансови затруднения, които характеризират ADHD в зряла възраст.

Предишни изследвания, проведени от Пелъм, пионер в изследванията и лечението на ADHD, установяват, че поведенческата терапия,когато се използва като първи ресурс, е по-евтина и по-ефективна от лекарствата при лечението на деца с ADHD.

Стимулантите са най-ефективни като допълнителна втора линия на лечение за тези, които се нуждаят от тях, и в по-ниски дози от предписаните. Освен това, Дружеството за развитие и поведенческа педиатрия (SDBP) публикува нови клинични насоки, които силно препоръчват поведенческа интервенция като лечение от първа линия за младежи с ADHD.

„Нашето изследване разкрива отново и отново, че поведенческата интервенция е най-подходяща за деца с ADHD, защото те, техните учители и техните родители учат умения и стратегии, които ще им помогнат да успеят в училище, у дома и в дългосрочни отношения“, казва Пелъм.

„Лечението на децата не решава проблема, а само премахва симптомите временно. Вместо това, семействата трябва първо да се съсредоточат върху поведенческите интервенции и да добавят лекарства само ако е необходимо“.

Поведенчески и академични интервенции, които реално подобряват функционалното увреждане в дългосрочен план за младежи с ADHD, включват обучение на родители и инструменти за справяне в класната стая като например бележник и образователни услуги, специфични за академичните постижения като специални планове и индивидуализирани образователни планове за специално образование.

Изследователите отбелязват, че проучването е проведено в контролирана среда, наподобяваща лятно училище, и резултатите може да се различават от тези в обикновена класна стая. Те биха искали да проведат това проучване и в естествена среда в класната стая, като използват академичния материал в продължение на една учебната година, за да оценят допълнително въздействието на лекарствата върху ученето.

Резюме

Ефектът на стимулиращите лекарства върху усвояването на академичния материал при деца с ADHD: Кръстосано проучване на случаен принцип.

Цел: Да се оцени дали стимулиращите медикаменти подобряват усвояването на академичния материал при деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), като се получават инструкции в малка група в среда, подобяваща класна стая.

Метод: Участниците са 173 деца на възраст между 7 и 12 години (77% мъжки пол, 86% латино-американски произход), които отговарят на критериите за ADHD на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание (DSM-5) и участват в терапевтичен летен лагер. Дизайнът е тройно замаскиран, в рамките на предмета, AB/BA кръстосано изследване. Децата завършват две последователни фази на ежедневно, 25-минутно обучение както по:

(а) съдържание на предметната област (природни науки, обществени науки), така и

(б) по речников запас. Всяка фаза е стандартна учебна единица с продължителност 3 седмици. 

Учителите и помощниците преподават материала на малки групи в лятна класна стая. Всяко дете е избрано на случаен принцип да бъде лекувано с ежедневен орален метилфенидат с осмотично освобождаване (OROS-MPH) по време на първата или втората фаза на обучение, като получава плацебо по време на другата.

Резултати: Медикаментите имат големи, благотворни, статистически значими ефекти върху производителността на академичната работа на децата и поведението в класната стая всеки ден от периода на обучение. Въпреки това, няма забележим ефект от медикаментите върху усвояването на материала, преподаван по време на обучението: Децата научават същото количество съдържание по дадения предмет и речниково съдържание, независимо дали са приемали OROS-MPH или плацебо по време на периода на обучение.

Заключения: Острите ефекти на OROS-MPH върху ежедневната академична производителност на чина и поведението в класната стая не водят до подобрено учене на нов академичен материал, преподаван в малки групи.

 

Източник: https://neurosciencenews.com

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова

Photo credit: Freepik