гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Не се отнасяйте към хората с увреждания като към деца

Не се отнасяйте към хората с увреждания като към деца

Сряда, 11 Януари 2023
Не се отнасяйте към хората с увреждания като към деца Freepik

Тази статия е за хората, които имат добри намерения, но често не знаят какво да кажат или дали нещата, които казват могат да бъдат обидни за хората с увреждания.

Наскоро отидох в бар с приятели, които не са с увреждания и в края на вечерта една жена дойде при мен, хвана ме за ръката и ми каза, че съм „толкова очарователна“. Обикновено хората не виждат нищо лошо в този „комплимент“ в тази ситуация, но като жена в инвалидна количка да бъдеш наречена „толкова очарователна“ не е „комплиментът“, който бих желала. Всъщност подобно изказване се възприема като третиране на възрастен човек като дете.

Като млади хора с увреждания, ние вече сме изправени пред тежката битка да ни вземат насериозно в работната среда, по време на срещи и в други ситуации, и подобни коментари и действия подсилват страховете ни. Това ми се е случвало по-често, отколкото бих искала да призная. Въпреки двата ми пиърсинга на носа и трите татуировки, хората (предимно жени) ме инфантилизират.

Бях в универсален магазин след труден ден. Портфейлът ми, ключовете от колата, мобилният телефон и татуировките ми бяха изложени (съвсем очевидно съм възрастен човек), но една по-възрастна жена се приближи до мен и каза: „Аууу, толкова си сладка, къде е майка ти?“. Спомням си как протегна ръка към мен сякаш имаше намерение да ме докосне. Отдалечих се, за да избегна контакта по две причини - не исках да ме докосват и усещах толкова много гняв, заради този пореден случай, в който не съм възприета като човешко същество, способно да се грижи за себе си. Отговорих само: „Аз съм на… (моите години)“, и се обърнах.

Този и всички други случаи на отношение към мен като към малко дете, съсипваха всеки мой ден и доведоха до много нужда от разговори с моите приятели, семейството ми и терапевт. Дори на работното място се е случвало колеги да се пресягат през мен, да ме игнорират и да ми казват как трябва да използвам инвалидната си количка или как я използвам погрешно.

Мисля, че като общество имаме много работа за вършене. Ако е нещо, което не бихте казали на някой в същата ситуация, не го казвайте и на човек с увреждания. Ако е нещо, което не бихте казали на възрастен без увреждания, не го казвайте и на възрастен с увреждания. Ако не познавате човека, може би изобщо не казвайте нищо. Ако вашият „комплимент“ съдържа думите „някой като вас“ - спестете го. Правете ни комплименти за облеклото, грим, прическа дори. Ние не сме герои, защото това сме излезли от вкъщи. И най-важното - не заслужаваме да бъдем третирани като деца.

Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова