гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Коя е подходящата възраст, в която детето може да спи в отделна стая?

Коя е подходящата възраст, в която детето може да спи в отделна стая?

Сряда, 19 Юни 2019

Сънят е важна част от живота ни, а осигуряването на достатъчно сън за всеки член от семейството е грижа за здравето и добруването му.

Всяко семейство има своята уникалност и специфика по отношение навиците за сън. Независимо дали родителите са избрали да спят заедно с децата си или още от много малко бебето да има своя стая, всяко едно семейство преминава в някакъв момент през процес на отделяне на детето при сън.

Процесът на отделяне на детето от спане в стаята на родителите е индивидуален за всяко семейство и зависи от разбиранията и решенията на родителите.

Съвместното спане в една стая – детето и родителите спят на отделни легла или всички заедно спят на едно и също легло, е по-обичайна практика при по-традиционните общества. То е възникнало първоначално в резултат на липсата на пространство, в което децата да бъдат отделяни от родителите. В последствие в този навик са се включили и много емоционални и културни фактори.

Кои са ползите от съвместното спане?

Навикът майката да спи с детето, като го прегръща, държи в ръце, предава от топлината си и го наблюдава в съня му, стимулира емоционалния контакт между тях. Много често жените споделят, че те изпитват наслада от акта на майчинство, именно когато наблюдават заспалите си деца. За изграждане на навика на съвместно спане от значение е и историята на самото дете – ако то се е родило преждевременно, боледува често или има някои трудности с храненето му, родителите могат да се чувстват по-спокойни, ако детето се намира наблизо до тях или да облекчи хранещия родител по време на нощното хранене. Препоръчително е за по-качествения сън на родителите и на самото дете, ако детето спи в стаята на родителите, това да се случва в отделно детско легло или кошче.

Има ли подходяща възраст, в която да става отделянето на детето в самостоятелна стая?

Обикновено преместването на децата от стаята на родителите в самостоятелна стая може да обхваща периода от първата година след раждането до ранна училищна възраст (5-8 години), като това решение е индивидуално за всяко семейство. Някои родители имат нуждата от присъствието на спящото дете в стаята им за по-дълъг период от време, защото се тревожат за него или за здравето му и имат потребност от повече време, за да могат емоционално да се настроят към акта на отделяне от детето. Само защото друго семейство вече е преместило детето си, не значи автоматично, че и вие сте длъжни да го сторите. От друга страна оставане на детето в стаята на родителите след ранна училищна възраст крие доста рискове. Проучване показва, че по-големи деца и тийнейджъри, които спят в стаята на родителите си, имат занижено самочувствие и срещат различни социални затруднения в контакта с връстници.
Факт е, че колкото по-рано се случи преместването в самостоятелна стая, толкова преходът и за детето, и за родителите, е по-безболезнен.

В коя възраст какво е подходящо да направите?

От посрещането на детето вкъщи до 6 месеца бебето може да бъде поставено в детско легло/кошче, непосредствено до леглото на родителите. По-подходящо е това да стане от към страната на хранещия го през нощта родител.
От 6-ия месец бебето се нуждае от повече сън през нощта. Независимо от нощното хранене, бебето се нуждае от минимум 9 часа сън вечерта. Този сън е необходим както за майката, така и за детето. През шестият месец постепенно може да се премести детското легло/кошче далеч от леглото на родителите, така че нито едно движение по време на сън – на родителите или на детето, да не безпокои никого.
От 7-мия месец можете да закупите бебешко креватче и да го поставите в съседната стая или близо до вратата. Бебето ще е наясно с разстоянието. Когато то се събуди, може възрастен да влезе, да го успокои и да се върне в стаята си.
Ако бебето плаче повече от 7-8 минути, може да го вземете, да го успокоите и да го поставите пак в бебешкото му креватче, което се намира близо до леглото на родителите, а при следващото спане да опитате отново да го преместите в стаята му. Отнема около 3 -5 дни бебето да спи без възрастен.

Отделяне при по-големи деца

Отделянето на по-големи деца след една година е по-труден процес, отколкото отделянето на бебето. Детето вече има възможност да се придвижва самостоятелно из къщата и да се връща в стаята на родителите. То също така може да изрази някои безпокойства и тревоги в процеса на отделяне, плачейки или говорейки за тях. В тези моменти много родители изпитват притеснения и вина, че детето е разстроено и точно те с действията си, са станали източник на детската тревога.
Ако сте взели решение за отделянето на детето в стая има някои неща, които могат да помогнат на този процес:

• Въвеждане ритуал за спане - този ритуал ще установи добри навици на сън и обичайно включва кратко време (не повече от половин час), в което родителите остават при детето. Често времето преди сън е предхождано от различни съвместни дейности между децата и техните родители – къпане, помощ при обличане/събличане, миене на зъби и т.н. С включването на ритуал по приспиване родителите осигуряват по-плавен преход към самостоятелно оставане на детето в неговата стая. В този ритуал те могат да изберат да правят различни неща – да четат или разказват приказка, да прегръщат детето или да легнат до него, да го държат за ръчичка, да му пеят. Тези дейности могат да се случват на запалена лампа или пък на тъмно, като целта винаги е подкрепа на детето да остане само, а не непременно да заспи.
• Родителите могат да направят идеята за отделно легло и отделна стая много вълнуваща и интересна. Това помага на детето да свикне с отделянето от родителското присъствие. Притежаването на собствена стая кара децата да се гордеят със своите - легло, бюро и други вещи. Може да се добави снимка или табелка на вратата с името на детето.
• Поставянето на бебефон в стаите на детето и на родителит и демонстрирането му, подкрепя процеса на отделяне.
• Във възрастта на преходните обекти (около 1 год., и 6 мес. до 3 години) ритуала по приспиване може да бъде разиграван с преходния обект (кукла, играчка, одеало) между детето и родителите, като целта е детето да бъде успокоено, че родителите биха дошли да проверят, ако то има нужда от тях. Сценариите на играта включват всички дейности около заспиване, както и такива които детето може да не вижда, докато е заспало – как родителите идват до детската стая, за да проверят какво се случва, докато детето е там и спи.
• При деца в ранна предучилищна възраст около 4 години, които разбират и могат да следват някои базистни социални правила, може да бъде въведено правило за чукане по вратата и влизане в стаята на родителите, само при дадено съгласие. Разграничението на пространството у дома спомага на детето да разбира и уважава нуждите на възрастните от време за почивка, а и създава предпоставки то да се научи на известен самоконтрол по отношение на стаховете и тревогите си.

Не забравяйте, че:

• Майките, колкото и да обичат децата си, също имат нужда от почивка и сън. Когато една майка не е добре отпочинала, няма как да се погрижи за детето си.
• Родителите имат нужда от време за себе си, в което да прекарват поне за кратко без детето. В това време те се грижат за себе си и връзката си – могат да останат насаме, за да вечерят до по-късно, да гледат филми, да четат, да говорят или да бъдат интимни. Демонстрирането пред детето на тази нужда на възрастните, му показва положителните апекти и удоволствието от общуването в дългосрочен план, както и му създава усещане за сигурност и сплотеност в настоящето.
• Никое дете не обича да бъде отделяно и първоначално някои от тях могат да се съпротивляват или да викат. Когато плачат и чакат родителите им да дойдат при тях, децата всъщност се учат да отлагат и изчакват. Това е важен етап в развитието на всеки човек. Знанието, че родителите им ще дойдат при тях, увеличава чувството им за сигурност и самочувствие. По този начин децата постепенно стават уверени и спокойни.

Автор: Мая Угрюмова, психолог и фамилен психотерапевт към Семеен център „Малки чудеса“