За връзката между заекването и зрелостта на детския мозък

Знаете ли, че качеството и скоростта, с които се случва миелинизацията на детския мозък, може да бъде предпоставка за отключване на заекване?

Но първо, какво представлява миелинизацията?
Това е процес, при който части от невроните се покриват с вещество, наречено миелин или миелинова обвивка - то им осигурява защита и своеобразно “втвърдяване” и ги предпазва. Благодарение на миелинизацията се осигурява и правилната обработка и разпределение на стимулите, които мозъкът ни получава. В този смисъл, миелинизацията има отношение към способността за учене, изразяване, концентрация, разпределение на вниманието, саморегулация.

В какви случаи можем да наблюдаваме нарушения на миелинизацията?
Преждевременната поява на бебето може да бъде една от причините за забавянето или нарушаването на този процес, тъй като недоносените деца се раждат с твърде незряла нервна система, което може да има дългосрочно отражение върху развитието му. Наличието на различни вродени увреждания или трудности в развитието, могат също да окажат отражение върху развитието на нервната система и процеса на втвърдяване на невронните връзки.

Също така е важно да обърнем внимание, че понякога процесът на миелинизация се случва по-бавно при момчетата, отколкото при момичетата, което се явява предпоставка за по-чести случаи на заекване при тях.

За връзката със заекването
Когато миелинизацията е нарушена или се случва по-бавно, мозъкът на детето се справя затруднено с обработката на външни стимули и дразнения, тъй като проводимостта на невроните е по-ниска. Това го прави и по-уязвимо в ситуации на стрес, които изискват балансиран отговор на нервната система. Когато този отговор липсва, заради незрялостта на нервната система, при детето могат да се предизвикат различни форми на страдание - обучителни трудности, нарушена способност за концентрация и разпределение на вниманието, тревожност… както и заекване.

Нека вземем следния пример…
В практиката на Център за детско развитие “Малки чудеса” не рядко сме имали срещи с родители, които споделят, че сутринта са завели детето си на градина и всичко е било наред, но вечерта, вземайки го оттам, установяват, че детето им е започнало да заеква. В същото време нищо видимо травматично не се е случило (физически или емоционално). Всъщност, не е необходимо детето да е преживяло силно стресово събитие, за да отключи заекване в тази възраст - достатъчно е, докато плаче и е разстроено, но в същото време се опитва да сподели нещо с нас, ние да реагираме с, до болка познатото от детството на всички ни, “ш-ш-ш-ш-т-т-т!”. В ситуация, в която човек е под афект, нервната му система е значително по-уязвима, а когато миелинизацията е в процес на развитие и мозъчните структури все още не са достатъчно “втвърдени”, едно по-рязко “ш-ш-т!”, докато детето плаче, захласнато и с накъсано дишане, може да провокира спазъм на фината мускулатура на говорния апарат, чийто краен резултат да бъде заекване.

Колкото по-добра е миелинизацията на мозъка, толкова нервната система на детето има по-голям капацитет да се справи с подобни фрустриращи ситуации.

Всеки от нас има собствени механизми и уникални способности за справяне със стресови ситуации и докато за едни от нас дадено събитие може да е в състояние да предизвика болки в стомаха, главоболие или други физически изяви - физическа реакция на травматичното преживяване, за други същата ситуация може да отключи заекване. Ето защо е важно да сме чувствителни и внимателни към емоционалните преживявания на децата и да държим в съзнанието си това, че всеки от нас има различен праг на поносимост на стресови преживявания, както и че тези преживявания водят до различни изяви при всеки човек. Особено внимателни следва да бъдем по отношение на децата, знаеки, че техните способности за саморегулация и справяне с различни ситуации на фрустрация са в процес на развитие, което ги прави значително по-уязвими от нас, възрастните.