гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Какво е да бъдеш тийнейджър със сензорно-интегративна дисфункция (СИД)

Какво е да бъдеш тийнейджър със сензорно-интегративна дисфункция (СИД)

Петък, 17 Юли 2020


“Опитвам се да изглеждам “нормално” и да се справям, доколкото ми е възможно…”

Какво е сензорно-интегративна дисфункция и как изглежда това за мен?

Имам сензорно-интегративна дисфункция. Това означава, че мозъкът ми обработва входящата сензорна информация различно, което понякога може да бъде свръхнатоварващо. Когато получа прекалено много сензорна информация, правя това, което се нарича автостимулация (което е поведение за саморегулация, като люлеене, тананикане или ръкопляскане). Хората със сетивни нарушения правят това, за да осигурят изход, за да блокират входящата информация. Заради сетивните си проблеми, не мога да се справя с толкова информация, колкото повечето хора успяват.


Понякога за мен е изключително усилие дори просто да си избера дрехи сутрин. Ако се принудя да нося дреха, с която не се чувствам добре, изразходвам много енергия да не се "побъркам" от усещането, което това ми носи. Понякога се напрягам и с яденето, тъй като текстурите и миризмите могат да бъдат твърде много, което което на моменти може да бъде причина да ми се гади. Понякога ми е трудно да стоя в клас. Яркостта и шумът на осветлението (да, светлините също издават шум), температурата в стаята, количеството хора, разговорите наоколо, са твърде много неща, с които да се справя. 

Има неща, които могат да ми помогнат да се регулирам

  • Люлеенето ми помага
  • Помага ми по-силният натиск (да бъда под по-плътното ми и тежко одеяло и понякога допълнителни одеяла отгоре).
  • Отивам в тъмно и тихо пространство
  • Правя си дрямка


Опитвам се да изглеждам "нормално" и се опитвам да се справя, доколкото мога, но понякога след това се чувствам като "развалина" и ми отнема дни, за да се възстановя. Опитвам се да правя неща като да ходя на концерти с приятели и ми отнема седмица след това, за да започна отново да се справям нормално с нещата. Опитвам се да се напъна и да остана в клас през целия час, въпреки че знам, че съм свръхнатоварена и след това в крайна сметка съм “размазана” и пропускам следващия си час.


Моите сетивни проблеми не са толкова изтощаващи, защото като пораснах се научих да се справям по-добре. Знам какво задейства проблемите и как да се успокоя, когато съм свръхнатоварена.
Има схващане, че тези неща отминават, когато станеш възрастен и мога да кажа, тъй като съм почти на 18 години, че не е така. Децата, които имат сетивни проблеми, стават възрастни, които имат сетивни проблеми.


Сензорни сривове срещу сензорни изключвания

Когато съм схвръхстимулирана, мога да реагирам по два различни начина: да получа срив или да се "изключа".
Ето как изглеждат за мен (при всеки сензорно чувствителен човек проявите могат да са различни).

Сензорни сривове:

  • Неутешим плач
  • Хленчещи звуци
  • Люлеене
  • Промени в настроението
  • Крещене
  • Тананикане
  • Надиране
  • Хипервентилация


Сензорни изключвания:

  • Липса на емоция;
  • Сковани движения (почти роботизирани);
  • Липса на контакт с очите;
  • Неговорене;
  • Лежане под одеяло на тъмно и тихо в продължение на часове (или дори дни).


Сривове срещу гневни изблици

Често срещан проблем за децата с разстройство от аутистичния спектър и сензорната преработка е, че хората гледат на сривовете им като на гневни изблици или като на поведение, търсещо внимание.


Сривовете НЕ са:

  • Целенасочени;
  • Търсещи реакция от другите;
  • Желание да съобщиш какво искаш или от какво имаш нужда;
  • Осъзнати по отношение на безопасността на човека;
  • Контролирани;
  • Лесно приключващи, когато проблемът, който ги е предизвикал е решен.


Сривовете означават:

  • Знак за нужда от почивка
  • Че детето е преуморено
  • Признак на умора, глад, болест или болка
  • Нужда от сензорна регулация
  • Нужда от възстановяване на контрола


Гневните изблици (тантруми) са:

  • Целенасочени;
  • Съобщават това, което децата искат или имат нужда;
  • Контролирани;
  • Търсят реакция от вас;
  • Човекът може да се успокои, след като проблемът бъде решен.


Гневните изблици (тантруми) НЕ са:

  • Защото детето не може да се контролира;
  • Защото не е в състояние да отнася желанията и нуждите си;
  • Признак на преумора


Какво означава за мен и какво не означава сензорно-интегративната ми дисфункция?

Да, имам сензорно-интегративна дисфункция.В известен смисъл това донякъде ме ограничава, но не означава, че не мога да се справям самостоятелно. Сега, когато съм по-голяма, знам своите лимити и знам кога нещата са твърде много и имам нужда от почивка.

Прекарах живота си ограничена от другите, заради диагнозата ми, което ми помогна като дете, когато наистина не можех да изразя нуждите и желанията си, но сега просто ме кара да се чувствам сякаш съм нещо по-малко. 

Моята сензорно-интегративна дисфункция не означава, че не мога да живея пълноценно.

Това е позиция, която не мога да подчертая достатъчно!!! 

Чувала съм много пъти и често понякога чувам, че има определени ограничения в живота ми и трябва да "живея встрани", заради диагнозата ми. За мен това е толкова далеч от истината. Имах възможността и завърших 11 и 12 клас едновременно, завърших гимназия. Бях приета в университета в Симпсън на шестнадесет години. Казвам това, защото ако ни се предостави възможност, можем да преуспяваме и да се извисяваме. Понякога имаме нужда нещата да бъдат малко по-различни, защото се преуморяваме, но ако нашите нужди са задоволени, можем да бъдем много успешни.


Не мислете за хората със сензорно-интегративна дисфункция, като по-незначителни от другите, защото не сме. Можем да успяваме като всички останали. Понякога просто се нуждаем от допълнително търпение и подкрепа.

Източник: https://www.theodysseyonline.com