гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Мислех си, че познавам малкото си момиченце. Но сгреших.

Мислех си, че познавам малкото си момиченце. Но сгреших.

Понеделник, 20 Юли 2020

Светлините угаснаха, музиката започна да свири и малките фигури заеха местата си на сцената.
Фините и нежни момиченца започнаха да се движат заедно като вихър от приказни розови дантели и феерични бели воали.
Потърсих с поглед моята фея.
В началото ми беше трудно да я намеря, но най-накрая очите ми се спряха в нея.


 Възможно ли е наистина това да е тя?

Помислих си.
Беше почти неузнаваема.
Плавното движение на ръцете, изящното докосване на пода с пръстите на краката, изражения на лицето. Цялата тя изглеждаше толкова непозната.
Изпълняваше всяка стъпка с такава грация и любов.
Докато продължих да гледам нейното изпълнение, бях омагьосана от това мое малко момиченце. Започнах да осъзнавам, че е толкова различна. Познавах ли я изобщо?


Понякога го правим като майки, нали?
Мислим си, че ги познаваме. Знаем дали са срамежливи или не, дали са по-сериозни или обичат да се забавляват с всичко.
Знаем коя е любимата им плюшена играчка и песента, с която заспиват всяка вечер.
Знаем кои храни обичат и тези и кои не.
Но тогава ни изненадват.
Точно в този ден на рецитала, останах без дъх.
В края на нейното изпълнение главата ми бучеше от емоции, тялото ми трепереше, смеех се и плачех едновременно и ръцете ме боляха от аплодиране.
Сълзите ми бяха от гордост и щастие, защото зърнах онази част от душата й, която никога досега не бях виждала.


Но имаше и сълзи от тъга, защото не познавах тази част от нея. А искам да познавам всяка част от нея.


Вероятно, защото прекарваме заедно много часове в игри и ежедневни задачки си мислех, че я познавам. И може би за кратък момент от време наистина е така.
Но тя се променя всеки миг. И все по-бързо. И вече знам, че има неща, които ще ме изненадват и с горчивина осъзнавам, че няма как да споделя всичко с мен. Ако просто познавах всички малки ъгълчета на нейната личност и характер, щях да знам какво да очаквам от нея. И нямаше да е толкова страшно за мен да видя как непредсказуемо расте.


Но не би било и толкова вълнуващо, нали?
Едва ли щях да изпитам същите емоции, в този миг на разкриване. В този миг, в който седях и учудено гледах как дъщеря ми се трансформира, пред очите ми, на тази сцена в съвсем ново и чудно създание.

Източник: https://www.sunshineandhurricanes.com/