Експерт по психология от Станфорд: Това е най-важното умение, на което родителите трябва да научат децата си, но повечето не го правят

Като родители, всички ние искаме да отгледаме деца, които са умни и способни да се съсредоточават, особено в свят, в който дигиталното разсейване изглежда неизбежно (дори технологични титани като Стив Джобс и Бил Гейтс са ограничавали времето, което децата им са прекарвали пред екран).

Защо ли? Защото в бъдеще ще има два типа хора: такива, които позволяват вниманието и животът им да бъдат контролирани и поддаващи се на влияние, и други, които с гордост се обявяват за „неподатливи на разсейване.“ (“indistractable.”)

Да станеш от вторите е най-важното умение на 21-ви век – и това, което повечето родители не успяват да развият у децата си. След години на изследване на преплитането между психологията, технологиите и начина, по който те ни ангажират, една от най-големите грешки, които по мои наблюдения родителите допускат е, че не оставят децата си сами да управляват собственото си време.

Да им позволите да правят това е огромен подарък, дори ако те се провалят от време на време. Неуспехът е част от обучителния процес. Родителите трябва да разберат, че няма проблем да възложат тази отговорност на децата си, защото когато се учат да наблюдават собственото си поведение, те се научават и как да разпределят своето време и да насочват вниманието си.

Учете ги от малки

Когато дъщеря ми беше на 5 години и вече настояваше за време пред iPad-а с несломими протести, съпругата ми и аз знаехме, че трябва да действаме.

След като всички се успокоихме, направихме всичко по силите си да уважим нейните нужди по начина, препоръчван от Ричард Райън (един от най-цитираните изследователи в областта на двигателите на човешкото поведение): обяснихме й най-просто, че твърде дълго време пред екрана е за сметка на други неща. По това време в детската градина, тя се учеше да познава часовника, така че й обяснихме, че повече време, отделено за видеа и приложения, означава по-малко време за игра с приятелите в парка, в плувния басейн или да бъде с мама и татко.

Потребителският скептицизъм е здравословен

Също така й обяснихме, че приложенията и видеата са създадени от много умни хора, и нарочно са проектирани така, че да я държат повече време залепена за тях.

Разбирането, че компаниите са мотивирани да ангажират децата да прекарват време гледайки и играейки компютърни игри, е важна част от придобиването на медийна грамотност.

Важно е нашите деца да разберат подбудите на компаниите за компютърни игри и социалните мрежи: докато тези продукти ни продават забавление и усещане за връзка, те трупат печалба на гърба на нашето време и внимание. Това може и да изглежда твърде сложно обяснение за петгодишно дете, но ние решихме да й дадем възможност да взима собствени решения за времето й пред екрана и да я въоръжим с нейни собствени правила.

Децата се нуждаят от достатъчно автономност

След това я попитахме колко време пред екрана смята, че е добре за нея. Поехме риска да й дадем автономност да вземе решение за себе си, но си заслужаваше.

Честно казано очаквах да каже „Цял ден!“ Но тя не го направи. Вместо това, имайки предвид защо е важно да се ограничава времето пред екрана и свободата да реши е в собствените й ръце, тя помоли за „две предавания.“ Обясних й, че два епизода от детските програми прави около 45 минути.

„Смяташ ли, че 45 минути на ден време пред екрана е добре за теб? “ - попитах аз. Тя кимна в знак на съгласие, а от леката й усмивка пролича, че смята, че е направила добра сделка. Що се отнася до мен, 45 минути са добре, тъй като остава доста време за други дейности.

„А как ще си сигурна, че не гледаш повече от 45 минути на ден?“, попитах аз. Не желаейки да загуби преговорите, които смяташе, че печели, тя предложи да използва кухненския таймер, който можеше да настройва сама.

„Звучи добре“, съгласих се аз. „Но ако мама и татко забележат, че не можеш да спазваш обещанието, което даде на себе си и на нас, ще трябва да обсъдим въпроса отново“, казах аз, а тя се съгласи.

Да предотвратим разсейването чрез „пактове за усилие“

Днес вече десетгодишна и със собствено мнение, дъщеря ми все още отговаря за времето си пред екрана. Направила е някои промени в собствения си план, тъй като е по-голяма, като например да размени няколко делнични епизода за филмова вечер през уикенда. Също така е заменила кухненския таймер с други инструменти – моли Алекса от Amazon да й съобщава кога е достигнала лимита си от време.

Важното тук е, че това са нейни правила, не наши, и е нейно задължение да ги прилага. Най-хубавото е, че когато времето изтече, не татко й е лошият, който съобщава, че е време да спре. Без да го осъзнава, тя е сключила „пакт за усилие“, вид договорка, която включва увеличаване на усилията, необходими за извършването на дадено действие.
Не подценявайте способността на детето си да завърши започнатото.

Този тип договорки могат да ни помогнат да станем неподатливи на разсейване.

Много родители питат колко време е добре децата им да прекарват пред екран, но няма абсолютен отговор. Съществуват толкова много фактори, които да се вземат под внимание, включително специфичните потребности на детето, какво прави онлайн и заниманията, които екранното време замества.

Дискусиите и уважителното несъгласие са здравословни

Най-важното нещо е да включите детето в разговора и да му помогнете да определи собствени правила. Когато родителите поставят ограничения без участието на детето, те предизвикват неприязън у него и го насърчават да се опитва да измами.

Посочените съвети не са гаранция за домашната хармония между дете и родител. Всъщност трябва да очакваме разгорещени дискусии относно ролята, която технологиите играят в дома ни и в живота на децата ни, точно както ожесточените дебати, които много семейства водят за това дали да дадат ключовете от колата на тийнейджърите си събота вечер. Споровете и уважителното несъгласие са знак за здраво семейство.

Само когато децата могат да следят собственото си поведение, те усвояват уменията, необходими им да бъдат неподатливи на разсейване – дори когато родителите им не са наоколо.

Ако има едно нещо, което да запомните, то е, че разсейването е проблем като всеки друг. Когато обсъждаме проблемите открито и в среда, в която се чувстваме сигурни и подкрепени, можем заедно да ги разрешим.

Технологиите стават все по-проникващи и убедителни. Както е важно за нашите деца да са наясно, че продуктите са проектирани да бъдат силно ангажиращи, също така трябва да насърчаваме вярата в собствените им възможности да преодоляват разсейването. Тяхна отговорност, както и тяхно право е, да използват мъдро времето си.

Нир Ейвъл е завършил Stanford’s Graduate School of Business и е инструктор там.Той пише, консултира и прави обучения относно взаимовръзката на психологията с технологиите и бизнеса.

Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Силвия Джалева
Източник: https://www.cnbc.com