гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Дали някога ще стане по-лесно за детето ми със специални нужди?

Дали някога ще стане по-лесно за детето ми със специални нужди?

Петък, 31 Юли 2020

Миналата седмица на една от срещите в групата за подкрепа, заедно с друга мила майка обсъдихме „объркващото ново начало“.
Сигурна съм, че това е реалност за много от нас, които имат деца със специални нужди.
Това е времето след поставянето на диагнозата и срещата за индивидуалната образователна програма. Тогава всичко е наистина трудно и сякаш нищо няма да помогне (между другото, това объркващо ново начало често се случва във възрастта 10 - 14 години, но това е съвсем различна тема).


В този период, всяка вечер, точно, когато сме най-разтревожени, си задавах един и същи въпрос, отново и отново. Споменахме го в разговора с майката.


“Дали някога ще стане по-лесно за детето ми?”


Преди няколко години най-малкият ми син преминаваше през изтощителни проблеми, които варираха от нарушения в съня и променливи настроения до често повръщане и почти постоянна диария. Тези симптоми продължиха буквално с години. Когато погледна назад, този времеви отрязък е мъгла от страх, тревоги и изтощение. Срам ме е, че много пъти се залъгвах, че знам отговора на въпроса „Ще му бъде ли някога по-лесно на сина ми?“. За жалост, дълбоко в себе си знаех, че отговорът е не.


Питах се същото нещо и за по-големия му брат. Неговите нужди бяха различни, а неговото предизвикателно ново начало бе това, което ме накара да започна своя блог. Чести избухвания, сривове, трудности в ученето и социализирането – всичко изглеждаше така, сякаш никога нямаше да бъде по-лесно.
И така, когато миналата седмица, тя ме попита точно този въпрос, не се учудих.
Всъщност, това е въпросът, който чувам най-често, почти шепнешком, когато майките започнат да ми имат доверие и започнат да споделят с мен.


Ще му бъде ли някога по-лесно на моето дете със специални нужди?
Отговорът ми е – ще бъде, но не винаги ще е така, както очакваме.
Ще бъде по-лесно, защото ще опознаете детето си по-добре и това какво е работещо при него.
Ще бъде по-лесно, защото в края на краищата, с времето детето опознава себе си и какво е ефективно.
Ще бъде по-лесно, защото понякога трябва да мине време, за да бъде диагнозата ясна.
Ще бъде по-лесно, защото развивате повече издръжливост и сила, което преди е изглеждало недостижимо.


Наистина ще бъде по-лесно.
Но ако трябва да съм честна, ще бъде и по-объркано и почти цинично.
Това, което днес изглежда невъзможно, ще бъде по-лесно утре независимо от всичко, защото ще натрупате опит. Ще развиете мускулите на майка на дете със специални нужди и ще продължавате да откривате решения и подкрепа.


А тези мускули са ви нужни, защото никога не съм срещала семейство, на което винаги да му е било лесно.
По-лесното сякаш успокоява, знам, и понякога е точно така.
Това, което искам вие да знаете е – има неща, които са по-добри, макар и не лесни.
Приемане.
Доверие.
Спокойствие.


Наближава 10-годишнината от първия път, когато се видяхме с доктор, за да бъде диагностициран синът ми с аутизъм.
Когато погледна назад, се сещам за страха и умората, които изпитвах. Отидох на този преглед с ясната представа, че нещата ще станат по-лесни.


Това, което научих оттогава е, че единственият начин да се справите в тази ситуация е като спрете да се стремите към по-лесното.


Вървете стъпка по стъпка. Молете се с цялото си сърце, а след това и още малко по-силно. Намерете нещото, което работи и после намерете друго.
Повече вяра. Повече спокойствие.
И тогава и само тогава, ще бъде по-лесно.


Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова
Източник: https://differentbydesignlearning.com