гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Чудите се как се справят децата ви по време на COVID-19? Наблюдавайте ги как играят.

Чудите се как се справят децата ви по време на COVID-19? Наблюдавайте ги как играят.

Петък, 31 Юли 2020

Докато родителите на малки деца се опитват да се справят с безпрецедентното, плашещо и трудно време, също така се притесняват и за това как се справят децата им. Стресът е голям, тъй като децата вече не ходят на училище и не виждат приятелите си, родителите се опитват да работят от вкъщи или са обзети от притеснение заради безработицата и всички са наясно с въздействието на пандемията.

Родителите искат да знаят:

„Как да уверим децата си, че работим усилено, за да ги пазим и да са в безопасност? Как ще разберем какво чувстват и мислят децата ни? Какво можем да направим?"

Експертът по детско развитие, д-р Сали Прованс мъдро каза веднъж: „Не правете нищо. Останете там и внимавайте. Детето се опитва да ви каже нещо."

Винаги се опитваме да разберем поведението на децата си, мислите и чувствата, които ги движат. Малките деца често ни озадачават. Понякога са толкова прозрачни, че мислите и чувствата им се виждат лесно. Друг път сме в недоумение и не можем да осмислим поведението им. Често сме подтикнати да ги питаме: „Защо направи това?“ или "Какво чувстваш?", когато сме най-объркани или разочаровани от тях и не разбираме какво се опитват да покажат с общуването и поведението си. По време на тези моменти е малко вероятно да успеят да облекат с думи това, което мислят и чувстват, което в крайна сметка ни разочарова повече - и може би ни кара да се чувстваме недостатъчно съпричастни родители.

 

Малките деца имат сложни и понякога много силни чувства. Те изпитват щастие и радост, гняв и ярост, тъга и депресия, вълнение и безпокойство. Някои от тези чувства могат да станат прекалено големи и плашещи за тях, а последиците като избухвания или регресия в поведението им не са ефективни, за да им помогнат да регулират и комуникират своите чувства. Въпреки че езикът им обикновено е добре развит, той често не е достатъчно сложен за изразяване на по-сложни чувства или конфликти.

 

Игрите на въображението позволяват на малките деца да изразяват мисли и чувства, които не са в състояние да облекат в думи. Наблюдавайте как играе детето и ще видите няколко общи и универсални теми, които се появяват. Малките деца играят на семейство и взаимоотношения, добри и лоши хора, чудовища, израстване и какво е да си бебе. Те се радват на играта с родителите си и с други деца, но също така се наслаждават на времето сами, играейки различни сценарии, които са важни за тях. Децата използват играта на въображението, за да усвоят трудни преживявания, да изразят чувства, да повтарят приятни преживявания, да освободят напрежението и енергията и да управляват конфликтите и стреса.

 

През тези времена изглежда всичко е с краката нагоре, но децата намират сигурно убежище и контрол в техния въображаем свят. Възможностите са безкрайни. Те могат да играят на медицински персонал и служители на бърза помощ, които се грижат за болни хора; хора или животни, които са болни; деца, които ходят на училище, майки и татковци, които ходят на работа; и семейства, които остават вкъщи и се чувстват притеснени, ядосани, тъжни и разочаровани.

 

За децата не е нужно много, за да се впуснат в игра, която отразява как се чувстват и мислят за скорошната промяна в живота им. Куклите или плюшените играчки могат лесно да се превърнат в членове на семейството, учители, приятели от училище и лекари и медицински сестри. Завивките и възглавниците могат да се използват за болнични легла, а лекарското оборудване може да бъде направено от картон. Книги, хартия и моливи или маркери могат да се използват за създаване на класна стая.

 

Както децата се радват когато родителите им си играят с тях на въображаеми игри, те също така могат и сами да играят и да създават истории, които отразяват това, което се случва в ума им. Точно в това време родителите могат да видят какво е „нещото“ което децата се опитват да им кажат – или може да разберат, че детето е намерило начин да си върне контрола върху някои трудни ситуации.

 

Автор: Нанси Клоус
Нанси Клоус, доктор на науките, е асистент в Центъра за проучване на деца „Yale Child Study Center“ в Йейл и клиничен директор на програмата за развитие на родители и семейство “Parent and Family Development Program”. Тя е учител, клиницист и специалист по психично здраве на бебета и малки деца. Преподава на студенти и обучава стипендианти по психология, психиатрия и социална работа.

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Гинева
Източник: https://medicine.yale.edu