гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Как да се ориентирате в тревожността от раздяла на детето ви

Как да се ориентирате в тревожността от раздяла на детето ви

Понеделник, 14 Септември 2020

Тревожността от раздяла е едно от най-често срещаните предизвикателства пред родителите. Това може да затрудни оставянето на детето с друг възрастен или в детската градина, може да затрудни качеството на живот както на родителя, така и на детето. Тревожността от раздяла е напълно нормална, особено при много малки деца. Децата естествено копнеят да бъдат близо до хората, които се грижат за тях и раздялата компрометира тази близост. Управлението на тревожността от раздяла изисква от родителите да балансират нуждата на детето да бъде близо до тях с очакването, че децата ще стават все по-независими с напредването на възрастта.


При някои деца тревожността от раздяла продължава и след прохождането и предучилищните години, което засяга способността им да посещават училище по нормален начин или да прекарват време с приятели. Този тип тежка тревога от раздяла засяга 4% от децата и 1,6% от тийнейджърите.


Тревожност от раздяла при децата: симптоми и какво е нормално
Тревожността от раздяла обикновено започва, когато детето е на 6 или 7 месеца, след което достига връх към 2-3 г. и предучилищната възраст. По-големите деца могат да имат периодични пристъпи на тревожност от раздяла, особено в нови ситуации, като например преди да отидат в лагер за няколко дни.


Бебетата и малките деца могат да имат симптоми като:

  • Нежелание да спят сами
  • Плач, когато възрастният си тръгва
  • Изпадане в истерии, за да се предотвратят напускането на възрастния
  • Тревожност от изоставяне
  • Прилепване към родителя преди отделяне от него

По-големите деца могат да имат допълнителни симптоми, включително:

  • Лъжене и друго поведение, за да се избегнат ходенето на училище
  • Промени в поведението с наближаването на раздялата
  • Прекомерна тревожност за родител или друг любим човек
  • Когато тревожността при раздялата е екстремна: Какво представлява тревожно разстройство от раздяла?


Когато тревожността от раздяла е тежка и хронична, или когато пречи на ежедневието, тя може да се счита за диагноза на психичното здраве. Изследователите не знаят какво причинява тревожно разстройство от раздяла. Подобно на други психични заболявания, това вероятно е комбинация от социални, биологични и психологически фактори. Децата с анамнеза за травма или насилие може да са по-уязвими.


Симптомите обикновено се появяват в началното училище, между трети и пети клас. Те включват:

  • Изпитване на ужас, когато децата спят сами
  • Прекомерна, хронична тревожност за безопасността на родител
  • Отказ да ходят на училище или плач всеки ден преди училище
  • Кошмари за раздяла
  • Физически оплаквания като мускулни болки и стомашни болки
  • Нежелание да са сами
  • Постоянна тревожност, че ще се загубят
  • Необичайни опасения за безопасността
  • Прилепчивост по начин, който не е типичен за възрастта - например, когато 10-годишно дете иска да бъде с родителите си, а не с приятелите си
  • Нежелание да правят забавни неща или да прекарват време с приятели, ако това означава да сте далеч от вкъщи


Как да се справим с тревожността от раздяла
Тревожността от раздяла не е ничия вина. Тя не е признак, че детето е разглезено или манипулативно. Дистресът, който децата чувстват, е много реален, макар че с възрастта децата научават, че гласовите изрази на дистрес могат да попречат на родителите им да ги напуснат.

При тревожност от раздяла, родителите не трябва да:

  • наказват децата;
  • лъжат за раздялата. Измъкването от къщата след обещание да не напускат може да подкопае доверието;
  • казват неща, които могат да предизвикат безпокойство. Ако детето не проявява признаци на тревожност от раздяла, не го успокоявайте и не му казвайте колко смело е да остане само;
  • се сбогуват твърде дълго. Естествено е да искате да утешите плачещо дете, но дългите сбогувания и дългото протакване до неизбежни заминавания, всъщност могат да удължат страданието на детето;
    се паникьосват или да изглеждат обезспокоени. Родителите обичат децата си и не искат да ги виждат тъжни. Но когато родителите изразяват тъга или страх от раздяла, това може да накара детето да мисли, че има реална опасност.
  • Награждават децата за раздяла. Наградите и наказанията са спорни по много причини. Дори експертите, които ги подкрепят, са съгласни, че те работят най-добре за поведения, които децата избират - като например подреждане на стаята или писане на домашното. Тревожността от раздяла е емоционална реакция, а не поведенчески избор.


Изборът на подходящ възрастен или детегледачка също е от решаващо значение за намаляване на тревожността от раздяла. Персоналът в детските градини и детегледачките, които са чувствителни към нуждите на детето, могат да помогнат. Говорете с тях е за това колко е важно да се утеши детето и да се отвлече вниманието му, а не да бъде пренебрегнато докато плаче, или да бъде наказвано, като се притеснява.


Някои изследвания показват, че формирането на тясна привързаност към любящ, достъпен възрастен, предоставящ вторични грижи, може да облекчи тревожността от раздяла. Това означава, че детските градини, които осигуряват един и същ възпитател всеки ден, както и постоянни детегледачки, може да са по-добрият варианти от постоянно променящия се списък на възрастни, полагащи грижи за децата.


Някои родителски стратегии за облекчаване на раздялата, включват:

  •  Разработете удобен (но кратък) ритуал при раздяла. Някои деца обичат да имат специално одеяло, да пеят песен или да получават определен брой целувки.
  • Говорете с децата защо са притеснени. Малките деца може да имат проблеми с формулирането на своите страхове, но по-големите деца често могат да ги обяснят. Може да откриете, че проблемът не е в раздялата, а в нещо друго, като неприятен учител или побойник в училище.
  • Обяснете разделите на език, който децата могат да разберат. Например, можете да кажете на малко дете, че ще ги видите след като се събуди, на вечеря или след „три съня“.
  • Бъдете честни и спазвайте обещания си. Не казвайте, че няма да си тръгнете, че ще напуснете сàмо когато детето даде разрешение или че ще се върнете сàмо след минута, ако тези неща не са верни.
  • Практикувайте разделянето в контекст с малък стрес. Опитайте да оставите дете в къщата на дядо за един час или да поканите любим чичо или леля да ги изведе навън. Това предразполага детето към раздялата и може да помогне при подготовката за прехода в училище.
  • Не прекарвайте много време в разговори за раздялата, преди да се случи. Това може да изгради безпокойство. Когато вашето заминаване наближи, говорете за забавните неща, които детето Ви може да прави, докато Ви няма. Бъдете любящи и привързани, не се разсейвайте или не се разочаровайте по време на тръгване.
  • Разработете план с тези, които ще гледат детето за подпомагането и справянето с тревожността от раздяла. Всеки възрастен, който ще се грижи, трябва да има няколко стратегии, с които може да се опита да успокои дете, което е тревожно или разстроено. Възрастните никога не трябва да пренебрегват или наказват плачещо дете.


Тревожността от раздяла може да бъде трудна, както за родителите, така и за децата. Родителите могат да изпитват стрес при всяка раздяла или да променят целия си живот, за да намалят разделите, когато детето има силна тревожност. Това може да засегне цялото семейство и дори да провали кариери. Терапевт може да помогне на семействата да управляват тревожността при раздяла по начин, който свежда до минимум травмата и подкрепя нуждите на всеки член на семейството.


Ако имате притеснения, свързани с тревожността при раздяла на вашето дете, може да се консултирате с Петя Йорданова, детски психолог в Център за детско развитие “Малки чудеса”. Свържете се с нас на телефон 0887 545446 или запазете своя час тук


Източник: https://www.goodtherapy.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Гугуманова