гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Преценяването на риска е умение, което отнема време да бъде научено

Преценяването на риска е умение, което отнема време да бъде научено

Сряда, 16 Септември 2020

Колкото повече време съм родител, толкова по-наясно ставам със сложните неща, които децата учат, които не могат да бъдат измерени. Не би ли било прекрасно, ако можехме да измерим всеки компонент от детството и да прекараме годините, отмятайки различни неща, които трябва да направим, в стремеж да бъдем родители по “правилния начин”? Четенето и умножението са умения, които са сравнително лесни за измерване. Но има толкова много загадъчни неща, които ние никога не бихме могли да изчислим или дори да разберем. Ако сме си поставили за цел да дадем всичко от себе си за развитието на детето, трябва да обърнем внимание на всички неща, които не можем да разберем. Преценяването на риска е едно от онези умения, които не могат да бъдат измерени и въпреки това са от съществено значение. Ние оценяваме риска за изключително кратко време, като бързо определяме възможния резултат, както и вероятността този резултат да се случи. Уравнението за изчисление на риска е доста просто. Изглежда така: Риск = Последствие x Вероятност.


С други думи, за да можете да оцените риска, трябва да можете да правите две отделни неща. Първо, трябва да можете да определите най-лошия възможен резултат. Второ, трябва да имате представа колко вероятен е този конкретен резултат. Например, да заведете малко дете да играе в близост до вода (река, езеро, море, океан) без то да е обучено, без да го наблюдавате и без осигурен пояс или друго спасително средство, е ситуация, която с голяма вероятност може да доведе до сериозни последици. Нивото на риск при вземане на това решение е изключително високо. За разлика от това, да заведете малко дете на кратък поход и да му позволите да се покатери и да балансира върху няколко паднали дървета, би било нискорисково решение, тъй като най-лошото, което може да се случи, е детето да си изкълчи глезена или да счупи кост, но вероятността да се случи някое от тези две неща е сравнително малка.


Детството е времето за изграждане на този набор от умения за преценяване на риска. Децата се нуждаят от достатъчно време, за да проучат и да научат добре двата компонента на риска. Чрез изследване на околната среда децата постепенно извършват все по-сложни движения, изживявайки много видове резултати по пътя. Понякога лекото удряне, натъртването или ожулването са учители и за кратко време децата научават какво се случва, когато паднат, например. Чрез различни преживявания децата постепенно научават разликите между падане на трева, падане върху цимент и падане във водата. Детството, изпълнено с движение, оставя децата със знанието, че падането от по-високо обикновено ще бъде по-болезнено от падането от място, което е по-близо до земята.


Удивително е, че децата са създадени точно за този тип учене чрез опит. Децата се раждат с повече кости от възрастните. Новородените започват живота си с малко над 300 кости, докато възрастните имат само 206 кости. Това се дължи на хрущяла, съединителната тъкан, която е жилава, но и гъвкава. В крайна сметка хрущялът се втвърдява и се превръща в кост, но докато това се случи, децата са по-жилави и приспособими от възрастните. Освен това, костите на детето имат различен химичен състав от костите на възрастен. По-вероятно е костите на възрастен да се счупят, отколкото да се огънат, защото са по-твърди и чупливи. Когато вземете под внимание, че като правило децата оздравяват по-бързо от възрастните, можете да разберете защо детството е най-подходящото време децата да започнат да разбират добре преценяването на риска.


Децата са по-близо до земята. Тежат по-малко. Костната им структура е по-издръжлива. И с всяка погрешна стъпка децата учат първата част от оценката на риска, степента на последиците, които настъпват при груба грешка, и сериозността на една погрешна стъпка.


Втората част от преценяването на риска се отнася до вероятността за конкретен резултат. Колко вероятно е да се подхлъзнете върху мокра скала? Или да паднете от гнило дънерче? Какви са шансовете да паднете от скейтборда си при спускане? Какви са шансовете да спрете, когато тичате надолу по стръмен хълм?

Как децата могат да знаят отговорите на тези въпроси, ако не им бъде предоставена свободата да опознават света по все по-сложни начини?


Оценката на риска не може да се преподава на бюрото, докато детето се взира в дъската. Основните компоненти за усвояването на това безценно умение са времето и пространството - две неща, които в днешно време често липсват на децата. Децата имат вродено желание да експериментират с извършване на все по-сложни движения и по този начин те учат какво могат и какво не могат да правят телата им. Те научават за сериозността и вероятността от последствия. Те научават удивителното умение за преценяване на риска, което ще им помага през целия им живот.


Източник: https://www.1000hoursoutside.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ана Николова