гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Родителските нагласи, които са вредни за детето

Родителските нагласи, които са вредни за детето

Петък, 09 Октомври 2020

Понякога имате чувството, че у вас съществуват два различни вида родителски нагласи. Олицетворение на едната е да наблюдавате прекрасното си дете, което спи в леглото си през нощта, луната огрява ангелското му личице, а сърцето ви е готово да се пръсне от цялата любов, благодарност и безкрайни възможности, които отглеждането на малкото човече предоставят. Втората може да бъде оприличена на удавяне.


Нищо ново дотук – родителството е приключение, изпълнено с върхове и падения. Макар много хора да успяват да се впишат в ролята на родител супергерой (да спиш по 2 часа на нощ си е геройство), като цяло родителите все пак продължават да бъдат човешки същества и съответно специалисти в това да усложняват нещата много повече отколкото е необходимо.


Когато детето ви е будно и тежестта на целия свят (и ежедневието) се е стоварила върху вас, определени нагласи се оказват по-полезни от други – и ви позволяват да бъдете позитивният родител, който искате да бъдете. Нека поговорим за петте чести нагласи, които имат негативен ефект върху родителството ви (и детето ви), и за тези, които ще доведат до положително развитие на уменията ви като родители.


Сравненията
Всички сме чували думите на Теди Рузвелт – „сравнението е крадец на щастието“ – и е вярно. Когато родителите се концентрират върху поведението и външния вид на другите деца, е лесно детето да се почувства унижено, нещастно и дори да изпита ревност. Винаги ще има дете, което е по-послушно или се държи по-добре по време на дълги пътувания, защото... шок и ужас: всички деца са различни. Сравнението между детето ви и другите деца (включително братята и сестрите му) е не само непродуктивно, но води след себе си редица от негативни и несправедливи представи у родителя, които при всички положения влияят върху отношенията му с детето.

Противоотровата: Приемането.
Приемането неутрализира сравненията и ви предизвиква да опознаете и приемете изцяло детето си точно каквото е. Това не означава да обичате всяка негова черта, но ви задължава да намерите място за онези, които не харесвате. Безусловната любов и приемане са в основната на добрите родителски умения.


Контролът
Хората обожават да имат контрол или по-точно, да чувстват, че имат контрол. Ако в човешката природа като цяло е да контролираш, то в родителската природа е да притискаш и задушаваш. Когато вашето малко създание се появи на бял свят, осъзнахте, че най-накрая имате кого да управлявате, нали? Проблемът е, че колкото хората обичат да контролират, толкова не обичат да бъдат контролирани (някои още по-малко от други!). Веднъж щом детето ви порасне достатъчно, това ще ви се изясни кристално.

Противоотровата: Сътрудничеството.
Много по-продуктивно и здравословно родителско умение, което да практикувате с детето си, е сътрудничеството. Като родител, има определени граници, които не подлежат на промяна заради здравето и безопасността на детето. Като родител на дете, което, ако всичко върви по план, един ден ще навлезе само в света, ако позволявате на детето да изразява мислите и мнението си, ще му направите огромна услуга – като например, ще му помогнете да развие уменията си за комуникация и разрешаване на проблеми.
Изследвания в продължение на десетилетия показват, че авторитетното родителство (строго, но гъвкаво) изгражда по-здрави деца отколкото авторитарното (строго и контролиращо/негъвкаво).


Нереалистичните очаквания
Помислете си за всички случаи, в които детето ви кара да излизате от кожата си. Хващам се на бас, че под повърхността винаги дебне очакване, което не е било изпълнено.
„Един ден не можем да прекараме навън без хленчене!“ или „Толкова си неблагодарен, въпреки че те изведох да ти купя сладолед!“. Родителите често реагират машинално според собствения си опит и разбирания и съответно възлагат неподходящи и безполезни очаквания върху децата си.
Работата е там, че малкият Петьо е само на четири години и не е достигнал точката в развитието си, в която да разбира и практикува постоянно благодарност и емпатия – така че не очаквайте от него да покрива емоционалните ви нужди в скоро време (или когато и да било, между другото).

Противоотровата: Осъзнатостта
Да сте осъзнат родител означава да се стараете да разбирате мислите и действията си, докато комуникирате с детето си. Съзнателният родител взима под внимание нивото на развитие на детето, физическите му нужди (храна, сън, прекалена стимулация и т.н.) и емоционалната му зрялост преди да реагира на сляпо заради собствената си обида. Много по-лесно е да бъдем позитивни родители, когато гледаме поведението на детето в определения му контекст.


Гневът
Няма нищо друго, което да запалва емоциите на човек като собственото му дете. Заради силната любов и връзка помежду ви, детето ви има способността да изкарва болезнени, често дълбоко заровени преживявания и емоции от подсъзнанието ви. Освен това родителството е като емоционална мина и при повечето хора, гневът е първата емоция, която се обажда при една експлозия.

Противоотровата: Емпатията.
Когато се опитате да разберете нещата от гледната точка на детето си, ви става много по-лесно да отговорите на неговото дразнещо поведение с любов, търпение и грижа. Да се поставите на негово място във всяка една ситуация ви помага да си обясните много от нещата, които детето ви прави.


Заетостта
В нашето забързано ежедневие е по-трудно отвсякога да избягаме от погрешното разбиране, че колкото по-заети сме, толкова по-добре. Ако като родител мислите повече за това, което мислите, че светът очаква от вас (домашно приготвена био храна, ежедневни упражнения, организиране на игри с други деца, учене на тригодишното ви дете да чете...) или това, което детето ви „е редно“ да прави (добри оценки, спортуване, зает социален живот), това подхранва самокритиката и води до изтощение.

Противоотровата: Благодарността.
Когато спрем непрекъснато да се подчиняваме на начина на мислене, който ни кара да искаме още и още, можем да се успокоим и да започнем да оценяваме това, което ни заобикаля. Благодарността ни помага да оценим добрината, която вече присъства в животите ни. Съзнателните прояви на благодарност повишават нивото на емоционално благополучие, подобряват здравето и засилват междуличностните отношения.


Мислите ни имат сила
Не можем да контролираме броя фасони, които детето ще направи днес, нито пък настроението, в което по-големият му брат ще се прибере от училище, но можем да контролираме перспективата си върху тях. Поемането на отговорност за собствените родителски нагласи ще повлияе позитивно върху самочувствието ви, позитивните ви родителски умения и дългосрочното състояние на детето ви.


Ако не друго, поне ще увеличи броя моменти от родителството, изпълнени с радост, и ще ви спасява в моментите, в които имате чувството, че се давите.


Източник: https://parentswithconfidence.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Вероника Стоилова