гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

7-те най-разтърсващи емоции, свързани с ADHD

7-те най-разтърсващи емоции, свързани с ADHD

Вторник, 06 Април 2021

Почти една трета от юношите и възрастните с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) посочват емоционалната нестабилност, като един от най-увреждащите аспекти на състоянието. Въпреки това, емоциите дори не се споменават като диагностичен критерий. Тук д-р Уилиям Додсън обяснява най-често срещаните емоционални увреждания, свързани с ADHD.


Емоциите: Скритите симптоми
Има 18 диагностични критерия за ADHD и нито един от тях не споменава емоциите. Вместо това, те изброяват външно видими симптоми, които могат да бъдат наблюдавани, преброени и съответно лесно цитирани в изследователски статистики. Примери за това са трудности при слушане, разсеяност и забравяне. Чувствата, които (много често) идват с ADHD, се игнорират по три основни причини:

  • Не всеки човек с ADHD изпитва извънредни емоции.
  • Хората с ADHD крият емоционалните си проблеми, тъй като се притесняват и срамуват от начина, по който се чувстват.
  • Емоциите не могат да бъдат измерени и поради това изследователите ги игнорират.


Всеки клиницист обаче знае, че именно въздействието на ADHD върху емоциите е това, което води хората в кабинетите. Именно то създава проблеми. 30% от юношите и възрастните посочват емоционалната нестабилност като най-усложняващият състоянието аспект. И въпреки че се проявява по много различни начини, тази емоционалност е почти универсална.


1. Светкавични емоции
Много хора с ADHD са заслепени от собствените си емоции, особено когато те се променят със светкавична скорост - без никакво време да бъдат отразени, обмислени или почувствани. В тези случаи, човекът действа или изразява емоции без възможност да ги филтрира.


Внезапната емоция, която най-много затруднява хората с ADHD, е светкавичният нрав. Лекарствата могат да лекуват този симптом и да дадат на хората с ADHD същите две секунди, които всички останали имат, за да усетят емоция и да решат: „Наистина не трябва да изразявам това.“


2. Емоциите в думи
По-често хората с ADHD използват описание като „притеснен“, за да обяснят как се чувстват, докато всъщност имат предвид нещо съвсем различно. За децата е важно да се научат как да обличат емоциите с думи.


3. Ниска толерантност към разочарование.
Повечето хора с ADHD имат много ниска толерантност към разочарование и неудовлетвореност. Те биват лесно обзети от емоциите си и от стреса, който изпитват. Нямат бариера, която да им позволява да оставят настрана неприятните емоции и често биват заливани напълно от своето чувство, което се превръща в непоносимо.


4. Непознаване на чуждите емоции
Хората с ADHD могат да бъдат свръхчувствителни и съкрушени от всичко, което се случва в една стая. Също така те могат да изглеждат много студени, безразлични или блажено неосъзнаващи чувствата на другите. Когато се откажат - независимо дали поради липса на фокус или защото са претоварени - те могат да изглеждат безчувствени или нарцистични.


5.Чувствителност към отхвърляне
Хората с ADHD са изключително чувствителни към отхвърляне и критики. Те могат да изпитат безнадеждност и деморализация, защото се опитват да постигнат успех, като имитират пътищата към успех на хора без ADHD, и след това се провалят отново и отново, защото същите пътища не работят за тях.


6. Свръхреакция/лесно претоварване
Един от най-големите проблеми с ADHD е свръхреакцията, при която емоционалната реакция не съвпада с естеството или сериозността на причинилото я събитие. Хората с ADHD могат да имат много трудности при разграничаването на опасни заплахи и незначителни проблеми. Толкова много пъти те реагират прекалено много. Хиперарозата на ADHD означава, че повечето хора с ADHD никога не изпитват мир. Умът им винаги върви със 100 мили в час, докато се изтощи.


7. Срам и вина
Средностатистическото дете с ADHD чува 20 000 допълнителни критични или коригиращи забележки преди 12-ия си рожден ден, много повече от дете, което няма ADHD. Тази критика може да окаже значително влияние върху самооценката и самочувствието на човек с ADHD.


Хората с ADHD трудно осъзнават социалната целесъобразност и взаимодействията, така че в крайна сметка те биват социално отлъчени, както се казва, те са последните избрани, но първите оклеветени. Следователно повечето хора с ADHD израстват в зряла възраст с дълбокото чувство, че са по-малко от всички останали по някакъв начин. Те се чувстват неуверени и нежелани. Човекът с ADHD се чувства като цяло некомпетентен сред заобикалящия го свят.


Срамът и вината често водят до ситуации, в които положителните отзиви просто остават неотчетени и незабелязани. Децата с ADHD са много по-настроени към отрицателната обратна връзка, която получават. Следователно срамът почти винаги доминира над всички останали емоции. Както Фройд казва: „Срамът е главната емоция“. Това е единствената емоция, която не търси израз и тя може да определи дали други емоции се изразяват или дори се признават и отработват.

 

Източник https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Герова