гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Отрицателните резултати от физическото наказание и психологическата агресия върху детското развитие са сходни в страните с високи, средни и ниски доходи

Отрицателните резултати от физическото наказание и психологическата агресия върху детското развитие са сходни в страните с високи, средни и ниски доходи

Вторник, 18 Май 2021

Физическото наказание върху децата в различните общества оказва негативно емоционално и психологично влияние, като възпрепятства потенциала на тяхното развитие.

Засилването на фокуса върху правата на децата в световен мащаб, е повишило бдителността към лошото отношение спрямо децата и забавянето в развитието им, особено когато живеят в затруднени социални и икономически условия. Въпреки това, в зависимост от икономическите ресурси, политическата и социална среда, в редица държави с ниски и средни доходи възпитанието чрез физически наказания остава. В общи линии, подобни дискусии са крайно необходими на социално и местно ниво, сред много от по-бедните нации в света, с цел постигане на напредък, относно правата и добруването на децата в днешната глобална общност.

Сред различните културни общности, родители и възпитаващи използват различни подходи за психологически контрол (карат децата да изпитват чувство на безполезност и вина), физически контрол (ограничаване на физическата свобода, удряне на децата) и поведенчески контрол (установяване на граници, структурирано възпитание) в процеса на отглеждане на децата. В по-богатите страните, високите нива на психологически, физически и поведенчески контрол се отразяват отрицателно на приобщаването на децата към обществото и на академичния им напредък. Въпреки това, остава неясно дали подобна генерализация на тези подходи, може да бъде приложена спрямо страните със средни и ниски доходи, където употребата на физическо наказание понякога бива силно одобрявана. В същото време, сред родителите в тези страни, може да се наблюдава голямо объркване по повод физическото наказание и възпитание. Физическото наказание цели да причини болка на детето, като средство за справяне със затрудненията на поведенческо ниво и непослушанието. От друга страна, възпитанието цели да научи децата на подходящи механизми на поведение чрез пренасочване, пояснения, убеждаване и взаимно спомагане.

Изтъкнати организации (например: Американската педиатрича асоциация, 2018) и изследователи продължават да предупреждават за рисковете в развитието, до които води възпитание чрез физически наказания.От полза би било да обърнем внимание на онова, което знаем за отражението на строгите родителски практики в развиващите се страни в Африка. През последните две десетилетия, беше разгледано отражението на строгите родителски практики сред многоезичните карибски страни. В тях има наличие на силно обществено одобрение спрямо употребата на физическо възпитание, но резултатите върху социалните и когнитивните умения на децата са противоречиви. Тук споделяме заключения от анализа на около половината държави в Африка, свързана с връзката между различните видове възпитание и социалните и академични умения у децата в предучилищна възраст, както и техните поведенчески затруднения. Анализът е на база проучване на микро индикатори на „УНИЦЕФ“ между 32,817 биологични майки и техните деца, в 25 държави в Африка: Алжир, Бенин, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Демократична република Конго, Зимбабве, Камерун, Кения, Кот д‘Ивоар, Мадагаскар, Мавритания, Малави, Мали, Нигерия, Сао Томе и Принсипи, Сенегал, Сиера Леоне, Сомалия, Свазиленд, Того, Тунис, Централноафриканска република, Република Чад.

Какви последици биха могли да имат строгите и нестроги форми на възпитание върху детското развитие в Африка? За целите на проучването голям процент от майките използваха обяснения за деца си, но физическите наказания също бяха доста разпространени. В някои от страните различните форми на физически наказания и психологическата агресия бяха установени като сериозни причини за по-високите нива на поведенчески затруднения, например: хапане, удряне и ритане на други деца и възрастни. В този смисъл, унижението на децата носи негативни последици, подобни на онези, от употребата на физическо наказание. Разбираемо, възпитанието, включващо обяснения и насоки, имаше положително отражение върху академичния напредък на децата. Единствено строгото физическо наказание имаше негативно отражение върху социалните умения на децата, като например проява на независимост и следване на инструкции.

Някои изследователи спорят относно твърдението, че в общества, считащи физическото наказание за неподходящ метод за възпитание, ефектите от строгото дисциплиниране върху детското развитие би следвало да бъдат по-малко негативни – хопотезата на нормативността. Нашият анализ не подкрепя това предположение и на свой ред представя идеята, че строгите форми на майчино възпитание имат преки негативни последици върху детското поведение и ранните академични умения сред страните в Африка, които проучихме.

Тези резултати от 25 страни с нисък и среден доход в Африка, надграждат натрупаните доказателства за вредните ефекти от строгите родителски практики върху детското развитие. В допълнение, рисковете за развитието, асоциирани с тези форми на дисциплина, се увеличават в семейства с оскъдни материални ресурси, недостатъчен достъп до здравеопазване, сред гетата и при ограничен достъп до предучилищно образование. Когато родителите удрят с предмет или длан, дърпат и унижават децата си, те трудно ще проявяват интерес към обществото и морална загриженост за околните.


Източник: https://www.childandfamilyblog.com
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Зорница Русева