Изследванията сочат, че отговорът на този въпрос е да…, ако играта притежава някои специфични характеристики.
Може да нямате големи очаквания от настолните игри за деца в подготвителен клас. В повечето случаи те включват хвърляне на зарове и местене на пионки.
Когато обаче едно малко дете играе настолна игра с числа, нещо вълнуващо може да се случи. Ако е необходимо детето да премества пионката си във възходящ ред съобразявайки се с номерата на самата дъска за игра и изговаряйки числата докато се придвижва, то може да придобие жизненоважната представа за числовата линия.
Детето би могло да развие интуитивно усещане за това “какво количество” представляват различните числа. Това усещане за числа се закодирана в мозъка благодарение на играта и упражнението.
Именно това е полезно за развитието на детето в дългосрочен план. Проучвания сочат, че ранното усещане и възприятие за числата предвещава дългосрочни постижения в математиката. Колкото по-силна е математическата интуиция на детето относно количествата и числовата линия, толкова по-добре то се представя на тестове по математика в началното училище и прогимназията (Laski and Siegler et al 2013).
Например, когато Дейвид Гиър е наблюдавал деца в продължение на няколко години, той открива, че първокласниците са по-склонни да развият силни математически умения, ако са добри в приближенията върху числовата линия – задание, което изисква от децата да посочат къде приблизително на числовата линия се намира дадено число (Geary et al 2011).
Така че, има основание да се смята, че правилната игра би помогнала на децата да развият силни математически умения в дългосрочен план.
Но как точно се случва това и какво могат да направят възрастните, за да се уверят, че децата извличат възможно най-много ползи от такъв тип игри? Нека погледнем по-отблизо.
Децата, които играят настолни игри, култивират по-добри математически умения
През 2008 г. Нийта Рамани и Робърт Сиеглер молят деца от предучилищна да изброят всички настолни игри, на които някога са играли.
Също така питат децата и за всички места, на които са играли тези игри (например у дома, в училище или пък в дома на приятел). Така изследователите откриват следната зависимост: колкото повече настолни игри едно дете споменава, толкова по-добро се представя в следните области:
- Идентифициране на числа;
- Смятане;
- Приближения върху числовата линия (при което детето трябва да отбележи местоположението на число върху линията);
- Сравняване на числови стойности (тук детето трябва да посочи по-голямото от две числа).
Същата зависимост бе открита относно местата, на които децата играят настолни игри. Тези, които играят на множество локации (например у дома си или пък у приятел), се справят по-добре и на четирите математически теста.
Подобни открития се забелязват и при видео игрите и игрите на карти, но в много по-ниска степен. Децата, които играят повече видео игри и игри на карти се представят по-добре само в един от четирите раздела математически знания (Ramni and Seigler 2008).
Разбира се, изводите не доказва причинно-следствена връзка. Опитът в настолните игри би могъл да бъде свързан с представянето по математика в следствие на комплексни фактори.
Но Сиеглер и Рамани отбелязват, че някои настолни игри са сякаш направени с цел да развиват уменията, що се отнася до специфични математически принципи.
Например играта “Chutes and Ladders” изисква играчите да преместват своите пионки в серия от последователно номерирани пространства. Дъската за игра всъщност представлява една числова линия и децата, които играят имат възможността да придобият представа за стойността на числата чрез практика, която включва:
- Пространствата, маркирани с по-голямо число, са и визуално по-отдалечени на числовата линия;
- За да преместиш пионката до тези по-далечни места, се изискват повече премествания;
- Отнема повече време да достигнеш пространствата с по-голямо число.
Ако децата броят на глас, тоест изговарят числата докато се придвижват, то те ще обръщат повече внимание на подредбата и връзката между тези числа.
Затова е логично, игри като тази да помагат на децата да развият своята математическа интуиция.
Да проверим: дали игрите наистина помагат на децата да развият своето усещане за числата?
За да си отговорят, Рамани и Сиелер създават своя собствена опростена настолна игра и произволно разпределят деца от предучилищна да участват в една от двете тренировъчни програми.
Половината от децата играят математическа настолна игра – проста състезателна игра, при която играчите се редуват в преместването на пионките си по продължението на 20 последователно номерирани квадратчета.
За всяко преместване децата биват инструктирани да броят, започвайки от числото на началната си позиция. Ако играчът е започнал своя ход на пространство, маркирано под номер “7”, то той ще премести пионката си напред толкова пъти, колкото му е отредено, докато брои на глас: “8…9…10…”
Другата половина им е отредено да играят подобна състезателна игра, която се различава от първата само в един аспект: пространствата върху дъската за игра се различават по цвят вместо по числа.
Игрите продължават 4 седмици и се състоят само от 4 игрови сесии всяка по 15-20 минути. Това обаче се оказва достатъчно, за да се видят разликите.
Децата от играта, базирана на цветове не отбелязват никакъв напредък в сравнение с първоначалните им умения преди програмата. За сметка на това децата, които са играли математическата настолна игра подобряват уменията си и в четирите области – идентифициране на числа, смятане, приближения върху числовата линия и сравняване на числови стойности.
Прогресът е дълготраен. Когато същите тези деца биват тествани 9 седмици по-късно, те продължават да показват подобрените си математически умения (Ramani and Siegler 2008).
Важността на броенето – не го пропускайте!
Романи и Сиеглер повтарят експеримента с деца от средната класа, а изследователи, работещи самостоятелно в Шотландия, получават подобни резултати (Romani and Siegler 2011; Whyte and Bull 2008).
Но не всяка игра се свързва с толкова впечатляващ прогрес и Робърт Сиглер дава възможно обяснение за това. В проучванията, където децата показват не толкова голям напредък, те не са били задължени да броят.
Сиглер смята, че това е от изключително значение, тъй като броенето кара децата да обръщат внимание на това какво реално е изписано върху дъската.
Без това условие детето, което трябва да премести пионката си с 3 хода напред от седмото квадратче, може лесно да го направи, като преброи “1,2,3”, без да обръща внимание на това, че преместването е всъщност по числовата линия, от 7 до 10. Това, което детето не забелязва, няма как и да научи. Фокусът пада върху преброяването от 1 до 3, което води до пропускане на по-важния урок.
В подкрепа на тази теза Сиеглер и Ели да Ласки демонстрират, че децата от детската градина, на които е възложено да играят настолна игра с числа, са по-склонни да извлекат ползи, ако са инструктирани да “броят”. Изследователите създават разширена версия на оригиналната игра с числа, като новата включва 100 пространства вместо 20. След това те възлагат на 42 деца от детска градина да играят играта по два различни начина.
На половината деца е казано да броят от 1, тоест да броят на глас от 1 до момента, в който не завършат нужния брой ходове. При това условие се очаква децата да не обръщат много внимание на числата върху дъската и в следствие на това да придобият по-малко знания.
Другата половина са инструктирани да преброяват и така да научат повече.
Децата играят играта 8 пъти в продължение на 3 седмици. На края на проучването са им дадени тестове по математика и резултатите биват сверени с началните им показатели. Изследователите също така наблюдават прогреса им по време на изследването и разликата между двете групи е значителна.
Децата, които са “преброявали”, претърпяват впечатляващо усъвършенстване, що се отнася до идентифицирането на числа, смятането и умението да броят от числа, различни от 1. Този прогрес е близо 2 пъти по-голям от подобрението на тези, които са броили от 1 (Laski and Siegler 2014).
Да намериш правилната настолна игра за предучилищна възраст
Сиеглер и колегите му създават интригуващ експеримент. Следващият въпрос обаче е: Кои настолни игри с най-голяма вероятност биха помогнали на детето?
Изследването сочи, че “Chutes and Ladders” може да помогне на децата да придобият знания относно относителната стойност на числата, но тази игра по принцип включва числата до 100, а и правилата са по-сложни в сравнение с играта, създадена от Рамaни и Сиглер.
Така че, ако детето ви едва започва да се учи как да смята, е логично да започнете с играта, която Рамани и Сиглер използват за своя експеримент. За повече подробности вижте статията описваща това как сам да създадеш своя версия на тяхната настолна игра.
Източник:https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Ева Йорданова
Редакция: Елена Машева-Илиева