Винаги съм била очарована от стария ръкописен стил на писане. Хората са се упражнявали с часове, за да постигнат този перфектно подреден почерк. Той се е считал за знак за добро образование. Добре оформените букви са правили силно впечатление. Но след като на сцената се появяват пишещите машини, а след това – компютрите, таблетите и смартфоните, ръкописното писане отстъпва назад. Децата вече не си пишат бележки помежду си. Просто изваждат телефона и изпращат съобщение. Не пишем писма до семействата и приятелите си, а изпращаме имейли. Дори и списъкът за пазаруване е в смарт приложение на телефона ни.
И така, какво е общото между писането на ръка и ученето? С нарастването на зависимостта от компютрите, намаляват часовете за преподаване на ръкописно писане. Децата все още учат как се пише на ръка, но не се набляга толкова на прилежността. Те просто нахвърлят буквите по начини, нямащи нищо общо с четливостта, а в скоро време се очаква ръкописните умения и да отпаднат от учебната програма. Но какво ще донесе тази промяна?
Как писането на ръка влияе на мозъка
Въпреки че красивият почерк не е най-важната характеристика на писането, в старанието по краснопис се крие нещо много повече. То оказва огромно влияние върху мозъка.
Латерализация
Латерализацията е процес, при който мозъкът разделя функциите, които изпълнява, между лявата и дясната половина, вследствие на което се получава доминиране на една от страните (по-често лявата). Той трябва да развие доминираща половина, за да се осъществи правилното му функциониране през отделните етапи. Ето и изненадата! Развитието на фините двигателни умения, необходими за оформянето на почерка, играе съществена роля за процеса на латерализацията и цялостното развитие на мозъка. Според Джанет Фармър „Невронната дейност, като основно средство за предаване на информация, развива ума, и нищо друго, освен свиренето на музикален инструмент, не може да се сравнява с интензивната невронна дейност, създавана чрез писането на ръка“.
Писането на ръка не е само двигателно умение. То изисква мозъкът едновременно да възприема и разбира написаното в синхрон с точно определени движения.
Контрол на импулса
Един от основните резултати при правилната латерализация е импулсният контрол. Импулсивното поведение произхожда от дясната половина на мозъка. Лявата страна контролира повече рационалните логически мисловни процеси. Така че, когато се установи доминиращата страна на мозъка и двете половини комуникират помежду си правилно, те могат да контролират импулсивното поведение.
Емоционалност
При лош импулсен контрол се наблюдава повишена емоционалност. Тя е отговорна за изблиците и сривовете. Всеки човек изпитва гняв и разочарование (функции на дясната половина на мозъка), но при повечето хора мозъчната дейност е организирана достатъчно добре, така че логичната лява страна овладява импулса. Това не е гаранция за винаги адекватни действия, но поне допринася за смекчаване на силния гняв. Тук се крие и причината за честите изблици при малките деца. Процесът на латерализация при тях все още не е завършил, затова дясната половина реагира по-силно.
Последици от ученето
Не е необичайно да се стигне до слаб импулсен контрол и емоционални сривове, съпътстващи процеса на обучението. Робърт Слайуестър – почетен професор по образование, казва: „Емоцията насочва вниманието, а вниманието движи ученето, паметта, поведението и почти всичко останало“.
Децата, които трудно регулират емоциите си, имат проблеми, произлизащи от задължението да седят в класната стая. Понякога стигат до гневни изблици, сблъсквайки се с предизвикателствата на обучението или с различно от тяхното мнение на учител или съученик. Импулсивният контрол играе съществена роля за концентрацията. Децата, които не са в състояние да контролират последователните случайни изблици, породени от дясното полукълбо на мозъка им, не могат да задържат вниманието си върху урока в клас. Те са твърде заети да докосват рошавите коси на съседите си или да се пресягат за близкия молив, въпреки че не е техен.
В последно време се засилват проявите на подобен тип поведение. Все по-често децата са диагностицирани със Синдром на дефицит на вниманието или други подобни състояния. Разбира се, причина за тях са и много други фактори, но има доказана връзка между ограничения процес на обучение по ръчно писане и увеличаването на поведенческите проблеми. Така че, колкото и да се развиваме технологично, фокусът ни върху писането на ръка не трябва да отпада.
Източник:https://ilslearningcorner.com
Превод: Татяна Христова
Редактор: Райна Янева