Обичам куклите за пръсти. Обичам да ги изработвам, да ги колекционирам и да играя с тях. Обичам ги от съвсем малка, гледайки “Улица Сезам“. И сега, като арт-терапевт, куклите за пръсти са един от най-ценните инструменти в моята кутия с инструменти.
Защо куклите за пръсти са толкова страхотни?
Куклите за пръсти са вълшебни, защото съществуват в уникалното пространство между въображaемото и реалността.
Когато сложите куклата на пръста си, тя става част от вас, а вие – част от нея. Това е както физически процес – докато поставете пръста си в куклата, така и въображаем процес – докато движите ръката си, за да оживее героя.
Децата нямат силно развито чувство за постоянен обект(т.е. идеята, че обектите продължават да съществуват, дори когато не можем да ги видим), а използват много магическо и антропоморфно мислене (линиите между въображението и реалността са размити, а обектите могат да имат чувства). Този етап на когнитивно развитие означава, че децата са много отзивчиви към куклите.
Марионетката е достатъчно жива, за да могат децата да реагират емоционално на нея, но и достатъчно въображаема , за да не се страхуват от нея.
Това е подходящият баланс между реално и въображаемо, който да преустанови всяко недоверие и така децата са готови да приемат куклата за пръсти като уникална идентичност.
Като терапевт това е прекрасна възможност. Това означава, че мога да общувам с дадено дете чрез герой, който не съм аз. Така обичайните ни модели на взаимодействие вече не се прилагат, което на свой ред отваря толкова много нови възможности за експериментиране.
Същото важи и за родителите. След като отключите “кукловодските си сили”, куклите могат да са и вашият най-добър приятел. За да работи това, има няколко прости трика, които научих в света на куклите за пръсти. На първо място, вие трябва да вярвате в тях. Трябва да пресъздадете достоверно това, че куклата има своя собствена идентичност. Така че, когато карате куклата да се движи, наблюдавайте какво се случва. Ако куклата има глас, гледайте я, когато тя говори. Не е нужно да сте експерт по драматургия, дори само леко да променяте тона или височината на гласа си, ще ви помогне да вдъхнете живот на своята идентичност.
Аз лично използвам кукли за ръце или пръсти, което означава, че и аз, като терапевт, присъствам във взаимодействието. Така че аз говоря с куклата. Използвам обикновения си глас, когато говоря като себе си, и глас на характер, когато говоря като марионетката. Това ми позволява да правя наблюдения за това, което прави куклата. Всичко е всъщност много забавно, след като веднъж го схванете!
Как да изберем кукла за пръсти (или да използваме това, което имаме!)
Ако следвате тези прости трикове, можете да превърнете почти всичко в марионетка. Има невероятни кукли и аз имам слабостта да ги купувам. Например имам кукла-бухал, която се справя отлично с крилата си; кукла-мечка, която може да дава големи мечи прегръдки; и кукла-рицар, която носи много специална енергия.
Но понякога най-простият вариант е най-изразителен. Класическата кукла от чорап е нещо, която постоянно използвам в работата си. Винаги може да залепите стикери очи и уста на куклата-чорап, но те не са от съществено значение.
Ако гледате чорапа на ръката си и използвате куклен глас, можете да изразите щастие, тъга, вълнение, нежност или разочарование, използвайки само обикновен чорап. Цялата тайна е в това как движите ръката си и вдигате шум. Жестовете и звуците са много изразителни. Дори не е нужно да използвате думи.
Също така, използвам и кукли за пръсти с най-малките деца. Някои малките деца могат да се уплашат от по-голямата кукла, защото нямат разбиране, че неживите предмети всъщност не оживяват. Куклата на пръстите е по-малко плашеща, защото детето все още може да види ръката ви отдолу. Това помага на децата да видят реалността и да си спомнят, че само си играем.
След като сте избрали кукла и сте я анимирали, можете да я използвате по всякакви начини, за да се свържете с детето си. Ето три от любимите ми.
Родителски стратегии с кукли, които да опитаме
1. Използвайте куклата, за да изследвате трудни емоции
Гневъте пример за трудна емоция за признаване за много от децата, с които работя. Обичам да използвам моята огнедишаща драконова кукла като начин да въведа идеята за гняв.
Драконовата кукла може да бъде агресивна и експлозивна, може да улови всички онези неща, които могат да са страшни в гнева, без всъщност да наранят някого. Обикновено правя дракона малко глупав, за да дам разрешение за гняв и да отнема част от неговото страшно. Когато инициирам този вид изразяване, децата обикновено искат да опитат. Те вземат драконовата кукла в свои ръце и експериментират с идеята за ядосан герой. Това може да бъде безопасна и игрива първа стъпка към това в крайна сметка да си позволят да кажат „чувствам се ядосан“.
За деца, които са ядосани често и не винаги могат да го изразят по подходящ начин, драконовата кукла може да бъде начин заедно да откриваме и практикуваме безопасни и опасни начини да се ядосваме.
2. Прекъснете отрицателен модел на поведение по време на предизвикателен момент
Ако някое дете изпадне в истерия и нито един от опитите ми за пренасочване не работи, използвам кукла, с която „игриво се присъединявам към съпротивата“. Така че, ако детето категорично казва „Не!“ на всичко, което предложа, ще грабна марионетката и ще се включа.
Като терапевт ще кажа отново: „Време е да подредим играчките“. И тогава ще накарам маймунската кукла много драматично да изрази недоволството си от това. Може би дори по-интензивно и драматично от съпротивата на детето, така че то да няма усещането, че му се подигравам, а вместо това се присъединявам. Включването на игра в борба за власт незабавно измества енергията. Създава пространство за действие в момента.Достатъчна е пауза, за да се прекъсне негативното взаимодействие. Децата обикновено са толкова изненадани от това неочаквано развитие, че спират и се взират в това, което правя. В зависимост от ситуацията те могат да се смеят на марионетката, да започнат да я утешават, или да се включат в играта за правене на оплакването още по-драматично. Но щом веднъж изместим енергията и спрем истерията, това намалява чувството на неудовлетвореност. След като съпротивлението на детето се стопи, те са отворени за пренасочване.
3. Сложете детето в ролята на помощник, като ги овластите
Тази стратегия работи най-добре по време на спокоен момент на съвместна игра. Ако знам, че едно дете се притеснява от това да пътува с автобус до училище, например, ще започна игра, в която ще помоля детето да избере кукла за родител, а аз ще избера кукла за дете.
След това разигравам тревожна ситуация. Моята кукла трябва да се качи на автобуса до училище. Мога да изразя страховете на детето и да ги потвърдя. А след това, детето може да научи куклата как да премине през тревожната ситуация, като по този начин обучава и себе си. Начинът, по който детето се справя с тази игра, може да бъде много информативен. Това може да ми даде насоки за това какви са действителните страхове на детето, какво според тях може да се случи и какво може да бъде полезно за тях.
Честно казано, не съм сигурна какво бих правила без кукли за пръсти в работата си. Намирам ги за симпатични, безопасни, причудливи и страхотни помощници за установяване на връзка.
Надявам се, че споделяйкитези идеи, съм предизвикала интереса ви към света на куклите. Може би ще се почувствате вдъхновени да вземете някоя кукла в детската стая на детето си или да направите малък куклен приятел от чорап, който да добавите към вашата колекция играчки! Предполагам, че идеята за използване на марионетка може да ви се струва смущаваща, но се надявам сега виждате, че това съвсем не е задължително. И ако можете да намерите вашата увереност, куклите могат да бъдат изключително полезен начин да се свържете емоционално с детето си и да преодолеете предизвикателствата заедно.
Весела игра!
Източник: https://resourcefulmearttherapy.ca
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Ганчева