Едно от основните правила на родителството е, че не трябва да сравняваме децата си. Не бива да ги сравняваме с други деца и не трябва да сравняваме собствените си деца помежду им. Знам го и въпреки това съм ужасна в избягването на тази игра на сравнения. Знам, че децата ми са прекрасни, красиви и умни и точно такива, каквито трябва да бъдат. Но, както повечето родители, и аз се тревожа за тях. Притеснявам се за тяхното психическо и физическо здраве. Притеснявам се, че може да нямат приятели и да се чувстват изолирани. Притеснявам се също, че те биха могли да изпитват трудности – емоционални, академични, атлетични – и какво би означавало за тях справянето с тези трудности, докато се опитват да бъдат на едно ниво с другите деца.
Знам, че децата трябва да се изправят пред предизвикателства и само преодолявайки трудностите, те израстват издръжливи възрастни, които знаят как да се изправят, когато паднат. Знам това. Но аз съм майка и все още се притеснявам. И това притеснение ме кара да сравнявам децата си с други деца и техните братя и сестри, само защото искам да се уверя, че са добре.
Например двете ми по-големи деца обичат да четат и пишат, да седят и да рисуват, и общо взето всичко, което означава „училище“.
Като дете също обичах всички тези неща и в крайна сметка самата аз станах учител по английски, с надеждата да предам любовта си към литературата и анализа на текстове, както и писането на есета за развитието на героите в някое произведение, на моите прозорливи ученици. Кой не обича добрия монолог на Хамлет, нали?! След това станах писател – както при някой, който избира да пише за препитание.
Това означава, че много добре разбирам по-големите си две деца и ние тримата съществуваме като общност от любители на книгите в море от истории и списания и малки бележки, пълни със страхотни цитати от любимите ни автори и герои.
Третото ми дете е това, което наричаме на галено нашето бебе горила. Той не е голям фен на четенето (сърцето ми се къса всеки ден) и се отвращава от писането с огнена страст. Любимите му „предмети“ в училище са междучасието, времето за обяд и часа по физическо възпитание. Той често пада от стола си, защото „седенето е трудно“.
Така че можете да си представите, че въпреки че по-големите ми деца можеха да пишат имената, адресите си, имената на цялото ни семейство и работеха по кратки истории още преди детската градина, бебето горила беше… ами… не съвсем там.
Когато беше на четири години, само да седи достатъчно дълго на едно място, да вземе материали за писане или да напише няколко букви, беше предизвикателство, което изискваше големи молби и подкупи от лакомства. Да напише всяка една буква от неговото име? Невъзможен подвиг.
И дори в детската градина той още не беше близо до целта, тъй като името му е съставено от шест букви и завършва на Р. На повечето от работите му Р липсваше, което ми показа, че не може да стигне до края, и че мозъкът и малките му пръсти просто бяха твърде уморени, докато достигнат до последната буква.
Като родител, който сравнява от притеснение, въпреки че знам, че не трябва, подчертах неговата неспособност и /или нежелание да пише, защото толкова много други петгодишни деца можеха да го правят. Включително другите ми две деца и аз, когато бях на тази възраст.
Като погледна назад, бих искала да бях поела няколко дълбоки вдишвания и да бях работила по-усилено, за да избегна тези сравнения, и да осъзная, че детето ми е добре и че дори на пет, много деца (не само той) все още не могат да се справят с умствената и физическата дисциплина на писането. И че дори написването на цялото им име на хартия понякога беше твърде трудно.
В публикация в Instagram, споделена наскоро, Център за детска трудова терапия в Пърт обяснява защо майки като мен трябва да си поемат дъх и да знаят, че ако малките им деца още не могат да пишат, това всъщност е напълно нормално за развитието на деца на възраст от три до пет години, и повечето намират тази задача за предизвикателство.
Публикацията обяснява, че повечето деца не могат да напишат Х до почти петгодишна възраст, а триъгълник до навършване на пет.
И все пак очакваме да напишат сложни букво много преди тази възраст?! Разбира се, че много деца не могат да го направят.
„Доста е тревожно, че има деца на около тригодишна възраст, които започват да посещават детски учебни заведения, където се очаква да пишат“, се казва в публикацията. „Не само уменията им за визуално-двигателна интеграция не са достатъчно развити, но и ръцете им са физически слабо развити.“
Статия от Empowered Parents отразява това, обяснявайки, че „През предучилищните години детето все още не е готово физически и не е достигнало момента в развитието си, когато да може да пише. Те ще започнат да експериментират сами с букви и да „пишат“ върху своите рисунки, но не трябва да бъдат принуждавани да държат молив и да оформят буквите правилно на ред.“
Ето защо малките ни деца имат толкова уморени умове, тела и ръце, когато бъдат помолени да пишат и седят дълго време, държейки молив, маркер или пастел. Въпреки че тази задача изглеждаше като детска игра за по-големите ми две деца и изглежда лесна и дори приятна за много четири и петгодишни, за мнозина това надхвърля възможностите им на тази възраст. Синът ми, след като влезе в детската градина, беше от последната група.
Също така, предизвикателствата при писане за някои деца на тази възраст се простира отвъд липсата на достатъчно физическа сила на ръцете. За мнозина, поради все още развиващите се умения за четене, писането може да бъде твърде плашещо за тях.
„В допълнение на това, разпознаването на букви, познанието за фонетиката и започването на четене, са необходими, за да може едно дете да разбира смисъла на написаното – умения, които децата, започващи предучилищна подготовка, обикновено нямат“, обяснява Център за детска трудова терапия в Пърт. „Също така знаем, че когато детето научи нещо, в което не намира смисъл, едва ли ще го запомни.“
Така че, ако детето не разбира какво е Д и какъв е звукът, който е свързан с тази буква, писането на това Д ще бъде още по-трудно.
Публикацията завършва, като казва следното: „Така че, ако имате три-четиригодишно дете, което спонтанно пита или се опитва да напише букви, това е страхотно.(Майки, които са имали или имат такива деца, които от ранна детска възраст обичат да четат или пишат и чийто мозък се е развил до степен, до която може да разбира основни задачи свързани с четене и писане.) В противен случай няма нужда да се тревожите за това. За съжаление има погрешно схващане, особено с настоящата учебна програма, че по-рано е по-добре. По-рано не винаги е по-добре. „
И ако прекалено настояваме и принуждаваме тези деца (като моето бебе горила, което трябва да работи наистина много, само за да „седи мирно“), да четат и пишат, преди да са готови, ние само ще ги разочароваме, ще ги накараме да се чувстват така, сякаш нещо не е наред с тях (а наистина не е така), ще се почувстваме сякаш нещо не е наред с родителството ни (и това не е така), и те в крайна сметка ще намразят ученето и училището. А никой не иска това.
Това обаче не означава, че напълно трябва да спрем със запознаването с буквите и с опитите за четене и писане на малките ни деца. Empowered Parents споделят, че има много ценни занимания, с които можем да насърчим развитието на мозъка на децата и да сме сигурни, че „наливаме“ всякакви знания в тях, но също така ги оставяме да бъдат здрави, активни деца, които трябва да се движат, играят и тичат . Например можем да използваме различни материали за четене и да ги обсъждаме с децата – книги, пътни знаци, кутии със зърнени храни, детски списания и др. Също така, когато пишем и децата ни наблюдават, трябва да изписваме правилно думите (първа буква с главни букви, останалата част с малка буква и т.н.) Също така трябва да насърчаваме децата да играят с букви – дървени блокчета, магнитни букви на хладилника и т.н., защото, не трябва да забравяме, че децата се учат, докато играят.
Също не трябва да забравяме, че на четири или петгодишна възраст много деца още не могат да подреждат буквите в права линия.
Третото ми дете вече е на седем години и е във втори клас. Умее да чете и пише. Той все още не харесва нито едното от двете и вероятно, когато има избор, винаги ще избере часа по физическо. И все още се нуждае от редовни „почивки на мозъка“, които му позволяват да се измъкне от мястото си и да раздвижи тялото си. Но всичко е наред. Той също е наред. И бих искала да мога да се върна и да говоря с онази майка, която бях преди няколко години, с тази майка, чиито други две деца пишеха (за забавление), на три и четири години, която изпадаше в паника, когато третото ѝ дете запращаше молива си в другия край на стаята, ако беше помолено да напише буква или две. Иска ми се да можех да я накарам да прочете тази публикация от Център за детска трудова терапия в Пърт, която обяснява, че повечето деца на пет години все още не могат да напишат X, така че е нормално, ако не могат да напишат Ж.
И ми се иска да ѝ кажа, че той се справя чудесно и че тя се справя чудесно. И наистина да спре да го сравнява с други деца, включително братята и сестрите му.
Защото знаете ли какво? Може да се е научил да пише името си по-късно от тях, но на четири години това хлапе вече можеше да хвърли страшно бърза топка на бейзболното игрище, можеше да излапа цяла чиния със сьомга или ребърца и знаеше как да ни разсмее със страхотна шега, заради невероятното си остроумие. На четири беше точно този, който трябваше да бъде. И ми се искаше просто да се бях наслаждавала на тази възраст и цялата ѝ красива простота, вместо да подчертавам, че в името му винаги липсваше последната буква.
Източник: https://www.scarymommy.com
Автор: Карън Джонсън
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”:Марияна Петкова
Редактор: Дарина Димитрова