Много хора могат да мислят логично без да са минали през обучение по логика. Тези заключения са потвърдени чрез проучвания, които доказват, че децата стават по-добри ученици, когато са притиснати да обясняват как точно решават проблемите си. Така че, вероятно те ще открият принципите на логиката, обсъждайки идеите си с другите. Въпреки това съществуват и проучвания на екип от учени, които заключения изрично подчертават, че вероятно най-ефективният начин за насърчаване на уменията за критично мислене, е те да бъдат преподавани. Това би направило децата по-независими, би повишило изобретателността, коефициентът им на интелигентност и би могло да им помогне да решават по-лесно ежедневните си проблеми.
Учениците стават значително по-добри в решаването на проблеми, когато бъдат научени да:
- анализират сходни събития;
- умеят да степенуват и класифицират по подходящ начин;
- разпознават съществената информация;
- изграждат и разпознават валидни дедуктивни аргументи
- тестват хипотези;
- разпознават обичайно срещани заблуди в аргументите;
- правят разлика между доказателствата и тяхното тълкуване.
Усвояването на подобни знания не би могло да окаже неблагоприятно влияние върху креативността, тъй като критичното мислене е свързано с любопитство, гъвкавост и поддържане на ума буден, а според Робърт ДеХаан: „творческото решаване на проблеми зависи от уменията за критично мислене.“
Интересно е да проследим какви са резултатите от едно такова изследване. Ричард Хернщайн и неговият екип са подложили на обучение за критично мислене над 400 седмикласници. Учебната им програма обхващала тестване на хипотези, основна логика и оценка на сложни аргументи, изобретателност, вземане на решения и други теми, свързани с логическото мислене. По време на обучението децата били тествани чрез различни задачи и тестове, свързани с абстрактното мислене и способността за разсъждение, диагностика на интелекта и др. В сравнение с учениците, които не са били обучавани в тази програма, децата които имали уроци по критично мислене, направили съществени и статистически значими подобрения в разбирането на езика, изобретателността и дори повишили нивата си на интелигентност.
Анат Зохар и неговият екип от изследователи, тествали аналитичните умения на 678 седмикласници. След това разпределили на случаен принцип някои от тях да имат уроци по критично мислене като част от учебния материал по биология. Тези ученици усвоили уменията да разпознават логически заблуди, да анализират аргументи, да тестват хипотези и да правят разлика между различни доказателства и тяхната интерпретация. В края на програмата учениците били тествани отново. Онези, с разширената програма, която включвала уроци по критично мислене, показали по-голямо подобрение в своите аналитични умения и то не само по проблеми, свързани с биологията. Те също се справяли по-добре в решаването на ежедневни проблеми.
За да се развие критичното мислене на децата е нужно да се изяснят принципите на рационалното и научното мислене.
Проф. Филип Абрами и колегите му анализирали 117 проучвания за преподаване на критично мислене. Подходът за преподаване с най-силна емпирична подкрепа бил изричното преподаване – т.е. възможността за преподаване по специфични начини и усвояването на базисни логически знания, биха били от полза на децата. Дори и гимназистите биха могли да учат логика, рационалност, да усвояват изкуството на дебата и научния метод, като този начин на обучение би им помогнал да разсъждават и решават проблеми по-лесно. Телевизията, книгите, „образователният“ софтуер и дезинформираните авторитети могат да обезсърчат критичното мислене при децата.
И у дома родители също могат да вземат предвид тези препоръки за преподаване на критично мислене, направени от Питър Фационе и експертна група, свикана от Американското философско дружество:
- малките деца може да не са готови за уроци по логика, но колкото по-рано започнат да усвояват знания, толкова по-бързо и лесно биха могли да бъдат научени да мотивират своите заключения;
би било добре да се избягва догмата. Когато казваме на децата да правят нещата по определен начин, трябва да посочим причините за това; - любопитството в децата трябва да бъде насърчавано и провокирано. Ако обосновката няма смисъл за детето, то трябва да бъде насърчено да изрази възражението или затруднението си;
- добре би било децата да бъдат подтиквани да обмислят алтернативни обяснения и решения и да стигнат до правилните отговори. Много проблеми могат да имат повече от едно решение. Когато децата обмислят множество решения, те могат да добият по-гъвкав подход на мислене;
- децата трябва да се упражняват да се изразяват със свои думи (като същевременно запазват значението непокътнато). Също така те трябва да бъдат насърчавани да обосновават разликите;
- дори учениците от началните класове могат да разберат как емоциите, мотивите (дори нашите желания) могат да повлияят на нашите преценки;
- критичното мислене на децата не трябва да бъде ограничавано само до фактически или академични въпроси, те могат да бъдат насърчавани да разсъждават по етични, морални и обществени теми;
- подтиквайте децата да пишат. Тази последна препоръка не идва от Фационе или Американското философско дружество, но има смисъл. Както много учители знаят, процесът на писане помага на учениците да изяснят своите обяснения и да изострят своите аргументи.
Източник: https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Полина Йончева
Редактор: Дарина Димитрова