Движите ли ръцете си, когато говорите? Повечето хора го правят. Движенията, започват естествено при нас, и често се случват без каквото и да е съзнателно планиране. Ние говорим и нашите ръце се включват в действие.
Без съмнение, голяма част от това поведение е заучено.
Отглеждайки дете в България, то ще отрасне научавайки различни жестове, от тези, които би научило, ако израсне в Япония, Нигерия или Канада.Също така, то ще усвои различни обществени норми относно възприемането на жестикулацията. До двегодишна възраст , италианските деца правят около два пъти повече комуникационни жестове, отколкото правят например английскоговорящите канадски деца. (Marentette et al 2016).
Културните различия не променят факта, че жестикулацията е общоприето поведение. Така както говора, музиката или танците, така и жестовете са част от нашето биологично наследство.
Невиждащите по рождение деца използват жестове, дори когато говорят на други невиждащи хора. (Iverson and Goldin-Meadow 1998)
Също така, научни изследванията проведени върху човекоподобни маймуни дават основание да се счита, че нашите прадеди са използвали ръцете си за комуникация много преди развитието на речта.
Но защо използваме жестовете в наши дни? Обикновено ръкомахане ли е това? Ненужен атавизъм, или еволюционен остатък, който е безполезен в наши дни.
Изследванията насочват към други отговори.
Както става ясно, обикновените движения на ръцете ни имат съществено влияние върху начина, по който учим, възприемаме и решаваме проблемите си.
- Бебета, които са изложени на голям обем комуникационни жестове изглежда усвояват езика по-бързо и придобиват по-богат речник. Полезно би било ако един от родителите е добър жестикулатор.
- Правенето на жестове също изглежда е много полезно за децата. Например, подрастващи, които сочат, по-лесно извличат важната информация от възрастните, (Оо! Това е куче!) което обяснява защо тези деца развиват по-богат речник.
- Беше установено, че от основното училище до университета, жестикулацията помага на учениците – от усвояване на нови математически понятия до придобиването на по-богат речник и разсъждаване над пространствени взаимоотношения.
При всички тези доказателства, ние наистина трябва да насърчаваме жестовете, или поне тези, които подобряват нашата комуникативност и интелигентност. Жестовете имат важна роля в познавателното ни развитие и съвсем не са старомодни или ненужни.
Ето и подробностите:
Бебетата имат полза от жестикулацията.Ясно е, че жестовете могат да помогнат на възрастните в разбирането на значението на новите думи. Точно за това, пантомимата е успешна, и е предпоставка на класическата салонна игра: шарада (отгатване на думи, които се обясняват с жестове).
Но влияят ли съществено жестовете върху усвояването на езика при децата?
Има достатъчно добри доказателства в подкрепа на тази теза.
1. Ние знаем, че подрастващите могат да „прихващат” жестовете.
Експерименти са показали, че двегодишните деца обръщат внимание на жестовете на възрастните и ги използват, за да разберат, какви точно движения очакват възрастните от тях. (Novack et al 2015). Също така, деца с нарушен слух, които изцяло са били потопени в среда на жестов разговор, развиват почти еднакви езикови умения, с тези на чуващи деца. Така че, от ранна възраст децата усвояват нашите жестове и разбират, че могат да бъдат използвани за комуникация.
2. Децата могат да се научат да използват жестовете за по-бързо разбиране на значението на нови думи.
Уитни Гуудрич и Карла Кам доказват това с експеримент проведен с деца в предучилищна възраст. Изследователите използвали четири непознати глагола, които представили на децата, като използвали за това куклено шоу. Едно от представленията включвало игра с кукла на конци, дърпана по криволичеща пътека. Друго от представленията представяло кукла въртяща се на грамофон. Освен всяко куклено шоу, възрастен изследовател обяснява думата, която се обрисува като я вмъква в разговора, например: Разбира се, децата никога преди не са чували за думта “подмятане”, но биха могли да предположат значението й. Техните предположения са зависели от това какви жестове е използвала изследователката, докато е говорела. (Goodrich and Kam 2008) .
3. Още преди да демонстрират този бърз начин на мислене, децата изглежда се възползват от по-бавните процеси на учене.
Чрез експеримент проведен с деца на възраст между 18 и 24 месеца, изследователите научили децата да разбират значението на думата „под”, като искали от тях да поставят една вещ „под” друга: Бихте ли поставили мечето под масата? Някой от децата получили допълнителна помощ чрез обяснителен жест. Възрастният, демонстративно поставил едната си ръка под другата. При другите деца не бил използван жест, а вместо това била показана снимка. Когато възрастният поискал от децата да изпълнят задачата, той им показвал снимка с желания резултат (например мечето, което стои под масата).
В опитите, проведени непосредствено след обучението, изследователите не открили разлики между групите. Но когато изследователите отново провели опитите след 2-3 дни, децата, при които са използвани жестове се представили по-добре от тези, при които е използвана снимка. Те показали по-добро и гъвкаво разбиране на думата. (McGregor et al 2009).
4. Децата развиват по-богат речник, когато общуват с хора, използващи жестове.
Както споменахме в статията, децата усвояват езика по-бързо, когато родителите им имат по-добра способност да обясняват значението на думата чрез невербални средства. В проучване изследващо 50 бебета, учените установили, че това качество е съществен фактор, дори когато се следи за началния обем на детския речник. (Cartmill et al 2012).
5. Децата, които използват повече жестове, са склонни да развиват по-сложни умения. Вашето бебе използва ли ръцете си, когато общува?
Ако е така, много вероятно е да състави своето първо сложно изречение в ранна възраст. (Iverson and Goldin-Meadow 2005; Ozçalişkan and Goldin-Meadow 2010; Goldin-Meadow 2014).
Жестикулиращите бебета също така продължават да натрупват по-богат речник, което може да се дължи на възможността им да въвличат родителите си в разговор. Както беше отбелязано по-рано, бебетата, които често посочват предметите, вероятно по-рано ще получат езиков отговор. Виждайки нещо, което привлича техния интерес, те го посочват, а техния детегледач им отговаря чрез думата съответстваща на предмета. (Kovács et al ; Wu and Gros-Louis 2013) Изследвания показват, че бебетата се учат по-бързо, когато ние отговаряме по този начин на техните жестове. (Begus et al 2014; Lucca and Wilbourne 2016)
Всичко това звучи доста окуражително, ако вие и вашето бебе упорито използвате жестове. Но в случай, че не използвате, бихте ли могли да се промените?
Неотдавнашно изследване дава надежда. В продължение на 6 седмици, учени са извършили домашни посещения на 15 бебета на възраст между 16 и 20 месеца. Всяка визита децата прекарвали с възрастен изследовател наблюдавайки няколко книжки с илюстрации. (LeBarton et al 2015).
Изследователят говорел на децата за обектите, които са нарисувани в книжките, като казвал: “Погледни дрехата. Това е дреха!” но не всички деца възприемали урока по еднакъв начин:
- Някой деца наблюдави как изследователя посочва предметите, за които говори.
- Някои деца наблюдавали сочещия възрастен и успешно били убеждавани също да посочат предметите или да ги докоснат.
- Произволно избрана група от деца била подложена на наблюдение. Никой не посочвал предметите, а цялата предавана информация била устна.
Две седмици след последната сесия, изследователите установили, че бебетата насърчавани да използват жестове, сега жестикулирали повече вкъщи.
Превърнал ли се е този растеж в по-добро езиково усвояване? Трудно е да се каже, защото изследването обхваща кратък период от време и малък брой участници. Все пак, бебетата, които са жестикулирали повече по време на техните уроци са показали най-голям ръст в речника си, но ефекта от това не е достатъчно силен за де се превърне в статистически значима величина. Може би бъдещи проучвания, проведени за по-дълъг период върху по-големи групи от участници, ще повторят тези резултати.
Междувремено, родителите следва да се чувстват мотивирани да ангажират децата си с полезни жестове и да ги насърчават да им отговарят по същия начин. Усмивките, похвалите и отзивчивостта ще ви помогнат да подсилите опитите на вашето дете да общува.
Но как се развиват нещата по-късно? Децата ни продължават ли да се възползват от жестовете? Отговорът, е да.
Жестът ни помага при изпълнението на задачи, изискващи пространствена ориентация.
Ако искате да запомните нов път, един от начините за това, е просто да го упражнявате чрез визуализация.
Но простото представяне на пътя не е толкова ефективно, както комбинирането на визузлизацията с движения на ръцете.
Когато учените изпробвали тези два начина за обучение, те установили на първо място, че хората, които били насърчавани да използват жестове, усвоявали задачата с по-голяма точност, отколкото хората, възприпятствани да правят това. Всъщност, хората, които жестикулират запомнят маршрута по-точно, отколкото тези, които са рисували пътя върху хартия, може би защото задачата с рисуването внасяла моменти на разсейване. (So et al 2014)
Както изглежда жестовете могат да ни помогнат да визуализираме движението си в пространството. Може ли да ни помогне да визуализираме движението и на други обекти?
Способността мислено да въртим обект е основно пространствено умение и съществуват доказателства, че жестовете, наистина могат да помогнат.
Например, в изследване на 5-годишни деца, тези които имали най-добри умствени ротационни умения, са същите, които спонтанно са използвали ръцете си при решаване на задачи. (Ehrlich et al 2006)
Идеята, че жестикулирането спомага за по-добро представяне, е подкрепено от следния експеримент.
Мингуан Ху и Сотаро Кита, възложили на студенти да решат няколко визуални задачи, изискващи въображаемо въртене на триизмерни обекти.
Но първо, учените подложили, на случаен принцип всеки студен на едно от следните условия:
- При първото условие, студентите получили инструкции да използват ръцете си при решаване на задачите.
- При второто условие, студентите имали възможност да използват ръцете си, но не получили изрични инструкции за това.
- При третото условие, студентите получили инструкция да седнат върху ръцете си. В буквалния смисъл.
Тези условия дали съществена разлика в количеството жестове използвано от студентите. Студентите, насърчавани да използват жестове, правели това шест пъти по-често от студентите във втората група. И разбира се, студентите, които стояли върху рецете си не използвали жестове изобщо.
Но това, което учените се стремели да разберат било дали тези допълнителни жестове имат някакво влияние при задачи, свързани с пространствена ориентация. Оказва се, че имат.
Студентите, които активно били инструктирани да жестикулират, направили най-малък брой грешки.
Жестовете „освобождават” работната памет
Работната памет прилича на RAM паметта на компютрите. Това е способността да се запомня информация в рамките на много кратък период (няколко секунди), което ни позволява да запазим вниманието си върху задачата.
Способноста ни да възприемаме нова информация е ограничена от възможностите на работната ни памет (Brunken et al 2002). Така че, всичко което намалява „познавателното натоварване” на работната ви памет, всичко, което ви улеснява да обработвате няколко части от информацията едновремено, може да подобри вашите умения да учите и разсъждавате.
Учудващо, но жестовете могат да направят това за нас.
В експеримент проведен от Сюзън Медоу и нейни колеги, на група от деца и възрастни е поставена задача, при която допълнително се натоварва концентрацията.
Първо, учените за кратко представили списък от вещи на участниците, който те трябвало да запомнят. След това те поискали от участниците решаването на друга задача. Доброволците трябвало да прегледат математическа задача и да обяснят решението и на друг участник.
По време на този опит, учените наблюдавали, кои участници използват непринудено жестове при обяснението на математическата задача. Накрая, учените помолили участниците да си спомнят предметите от списъка. Какво количество от предметите все още си спомнят?
Както при децата, така и при възрастните, броя на предметите бил еднакъв. Участниците, които използвали повече жестове при обяснението на математическата задача, продължавали да си спомнят по-голям брой предмети.
Изследователите направили заключение, че когато при обяснението на понятията се използва говор и жестове се изразходва по-малко работна памет, отколкото когато се използва само говор (Goldin-Meadow et al 2001).
С други думи, използвайки вашите ръце в разговора, вие намалявате познавателния товар, освобождавайки памет за други задачи.Последващо изследване допълнително потвърдило направените заключения.
Проучванията покават, че жестовете помагат на хората да изпълняват задачите си, особено ако те имат нисък капацитет на работната памет (Gillespie et al 2014).Жестовете също се свързват с по-доброто изпълнението на тестове на визуално-пространствената работна памет. (Wu and Coulson 2014; Morsella and Krauss 2004).
Когато възрастните казват на децата да се въздържат от жестикулиране, децата се представят видимо по-зле при използването на работната си памет. (Pine et al 2007).
Жестикулацията помага на учениците при разбирането и запомнянето на нови уроци по математика.
Ако жестовете ни помагат при изясняване на нашите пространствени разсъждения и намаляват познавателния товар, биха ли могли също да ни улеснят в овладяването на математически знания? Математическите задачи изискват едновремено пространствени умения и работна памет, така че, струва си да се опита. И, още веднъж – доказателствата са окуражаващи.Сюзан Кук и колегите и са направили опит с ученици в трети и четвърти клас, за да разберат могат ли да решават елементарни математически задачи, като тази:
4 + 3 = ___ + 6
Нито едно от децата не се е справило. Поради това, учените на случаен принцип предложили на всяко дете да използва по една от следните три инструкции:
- В речевата инструкция, учителя обяснил на детето. „Искам на направя едната страна равна на другата”, и поискала детето да повтори фразата.
- В жестовата инструкция, учителят движел лявата си ръка под лявата част на уравнението, а дясната си ръка под дясната част на равенството. След което, учителят помолил детето да повтори тези движения.
- В инструкцията използваща жестове и реч, учителят използвал и двете изразни средства. Детето било помолено да повтори думите и действията на инструктора.
След опита, на децата била дадена нова математическа задача за решаване, като им било казано да приложат метода, демонстриран от техния учител.
Децата от всички три групи – речевата, жестовата и речево-жестовата демострирали напредък. С голяма вероятност те можели да решат задачата правилно, веднага след получаване на указанията.
Но нещо интересно се появило в резултатите, когато децата били подложени на нов тест след четири седмици.
Тези, които показали подобрение, непосредствено след получаване на указанията чрез жестове, независимо дали били използвани само жестове, или в комбинация с реч, поддържали своя напредък след 4 седмици. (Cook et al 2006)
С други думи, децата използващи жестове в своя учебен процес, се представили по-добре при запомнянето на правилната стратегия.Интересното е, че тези деца демонстрирали доказателства за техните умения да прилагат новонаучените умения в друг контекст. (Cook et al 2006)
В проведено след това проучване, използващо fMRI технология за сканиране на мозъка, установили, че децата, които учат по този начин е много вероятно да активират моторните центрове в мозъка, когато трябва да решават допълнителна математическа задача. (Wakefield et al 2019)
Така че, вероятно има нещо изключително полезно при комбинирането на умствените умения с физически дествия. Но, както става ясно, не е нужно сами да генерирате жестовете, за да се възползвате от тях.
Самото наблюдаване на жестове може да помогне на децата при усвояването на математиката.
Видяхме как наблюдаването на жестове помага на децата при усвояване на нови думи. Би ли могъл този процес да помогне на децата при изучаването на математика.Сюзън Кук и екипа й, искали да установят дали жестикулацията на учителя, сама по себе си би могла да окаже влияние в работата му. Този път, използвали различен вариант на математическата задача описана по-горе. Те поискали от децата просто да наблюдават инструкциите на преподавателя. (Cook et al 2013)
В проверката проведена непосредствено след теста, децата, които били инструктирани чрез жестове и говор се представили по-добре от децата, които били инструктирани само вербално. При проведения след 24 часа нов тест, разликата в резултатите била още по-голяма, което подсказва, че наблюдаването на жестове помага на децата да съхранят знанията си в дълговременната си памет.
Кук постигнала същите резултати с математически урок, представен чрез компютърно генериран, антропоморфен образ на учител. Част от децата участващи в опита на случаен принцип получили урока си от учителя-аватар, който включвал в говора си значими жестове. Друга група деца, получили напълно същия урок, с тази разлика, че аватарът не използвал жестове.
Учениците инструктирани чрез използване на жестове продължили да учат и решават задачи по-бързо. Както и в предишното изследване, те в по-голяма степен прилагали новопридобитите знания в друг контекст. (Cook et al 2017).
Как по-точно жестовете на учителя помагат на децата в усвояването на математиката?Неотдавнашен експеримент, проведен от Елизабет Уейкфилд , подсказва, че това се дължи на концентрацията, както зрителна, така и слухова.
Когато учителят използва жестове, за да подчертае важните части в математическото равенство, повечето от децата насочвали своя поглед към съответните цифри, и, по-малко към самия учител. В допълнение, децата се справяли по-добре, когато слушали и говора на учителя. (Wakefield et al 2018).
С какво друго жестовете биха могли да ни помогнат?
Експерименти проведени в последните години показаха полезността на жестовете при създаването на спомени. (Cook et al 2010). Също така, те установили, че децата си спомнят повече информация за интересни събития от техния живот, когато имат възможност да използват жестове. (Stevanoni and Salmon 2005).
Експериментите също разкрили, че хората се представят по-добре в разрешаването на последващите логически задачи, когато използват жестове. (Trofatter et al 2015).
Ще разкрият ли бъдещите изследвания нови ползи от жестовете? Най-вероятно да. Например, лесно е да си представим, как жестовете ще помогнат на учениците да усвоят знанията по физика. Очаквам да видим изследвания върху употребата на важни жестове в образованието.
Но, също така, бихме могли да разкрием и някой учудващи факти.
Неотдавнашно изследване разкри някой интересни взаимовръзки в развиващите се възможности на децата да разказват последователни истории. Петгодишно дете, което използвало жестов,q за да обрисува определено качество на обекта (като движение надолу с ръцете, за да покаже, че обекта пада) вероятно, по-късно ще развие по-добри възможности за разказване.
В сравнение с другите деца, при тях има по-голяма вероятност да се възпроизведат събитията в хронологичен ред, и действията на лицето, в зависимост от нейните (негови) цели. (Demir et al 2015)
Тази връзка не беше установена при речта. Самото говорене за действията от гледна точка на действащото лице, не предвещава подобрения в структурата на разказа на по-късен етап.
Възможно ли е, физическото включване на още една от характеристиките на лицето – жестове, както и говоренето да помагат на детето по-лесно да разбере характера.
Възможно ли е, това да помага на децата да разсъждават по-ясно за причините и последствията, и, развиват ли те по-добри разказвачески умения? Това е интересно предположение, което бъдещите изследвания ще разкрият.
Източник: https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Диан Иванов