Умората от прекомерно внимание е опасна за когнитивното и психичното здраве.
От Марк Хейд
Представете си как насочвате запалено фенерче към стена в празна, тъмна стая. Ако вървите към стената, светлината ще се свие. Колкото по-близко сте до стената, толкова по-малък и концентриран е лъчът светлина. Достигне ли фенерчето на сантиметър от стената, ще видите малък, ярък кръг от светлина, заобиколен от сянка и тъмнина.
Вашето внимание много прилича на този лъч светлина. Може да насочите вниманието си върху нещо отблизо и интензивно или да релаксирате – позволявайки на вниманието да се разшири и „омекоти“.
Много проучвания – доста, от които скорошни, изследват различните типове и аспекти на вниманието – тяхната връзка с психичното здраве и когнитивните процеси. Тези изследвания откриват, че някои типове внимание могат да уморят мозъка и да допринесат за стрес, невъзможност да се упражни волята и други проблеми.
В същото време, занимания, които разширяват и „омекотяват“ вниманието, могат да освежат мозъка и да подпомогнат психичното и умствено благосъстояние.
Всеки път, когато се съсредоточите върху нещо – действие, което учените наричат насочено внимание – трябва да положите усилия. Повече усилия са нужни, ако през това време други неща отвличат вниманието ви или ако заниманието ви е скучно.
Според проучване от 2016г. на университета „Exeter Medical School“ във Великобритания, умението на човек волево да насочва вниманието си е ограничено. Както уморен мускул започва да отслабва, така и прекомерното фокусиране „износва“ вниманието. Като начало, способността ни да се концентрираме силно спада. Уменията ни да наложим волята си или да вземем решение също са засегнати. В допълнение, едно проучване от 2019г., публикувано в списанието „Occupational Health Science“, показва, че умората от внимание допринася за увеличението на стреса и за крайно изтощение.
Съществуват проучвания, които даже свързват умората на вниманието със синдрома на хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD). Симптомите на ADHD и умората на вниманието толкова си приличат, че скалата, по която се оценяват проблеми с дефицита на вниманието, се използва и за оценяване на умората, пишат авторите на изследване от 2004-та година в изданието „American Journal of Public Health“.
Експерти все още се опитват да открият точно кой ресурс на мозъка се изтощава при задачи с усилено насочване на вниманието. Няма пробив по този въпрос. Но пък има доказателства, че насоченото внимание е свързано с теменния и фронталния лоб на мозъка – региони, които са важни за други процеси по когнитивния контрол. Това са занимания, които ни изваждат от режима „автопилот“ и изискват целенасочени мисли и действия – все неща, които не са непременно забавни и увлекателни, но подкрепят кариерата ни, отношенията ни с другите хора и здравето ни.
Разсейвания, вършене на много задачи едновременно, силни шумове, кипяща градска среда и лош сън са само част от аспектите на модерния живот, които предизвикват умора на вниманието. От друга страна, някои дейности изглежда могат да съживят мозъка ни по начини, които да подобрят насоченото внимание и процесите по саморегулиране. Една от най-изучаваните и ефективни дейности, за която най-вероятно сте чували, е прекарването на време сред природата.
„Излизането в природата изглежда релаксира фронталния лоб на мозъка и облекчава умората от внимание”, казва Фил Стииг, Доктор по Медицина, председател на неврохирургията и водещ хирург в Пресвитерианския център „Weill Cornell Medical Center“ в Ню Йорк.
Точно как природата постига това е сложно. Стииг споделя, че най-вероятно няколко припокриващи се механизма имат значение.
Ала един механизъм, към който се проявява особено внимание от експертите, се нарича „меко очарование“. Същината се състои в това, че природната среда ни стимулира точно толкова, че леко да ангажира вниманието на мозъка, без да ни кара ненужно да се концентрираме.
„Това, което прави природата толкова възстановяваща е комбинацията от това, че тя леко привлича вниманието ни и в същото време ограничава нуждата от насочено внимание“, пишат авторите на изследване от 2010г., публикувано в „Perspectives on Psychological Sciences“. Изглежда природата успява да ни доведе до най-сладкото състояние.
От друга страна, дейности, които грабват вниманието ни и го държат настойчиво – книги, общуване и това да стоим пред екрана, едва ли ще заредят батериите на мозъка, макар че може да са забавни. „За разлика от „мекото очарование“, „силното очарование“ не позволява да мислим за други неща и не е възстановяващо“, добавят авторите на проучването.
Много от работата по „мекото очарование“ се свежда до концепцията наречена „Теория за Възстановяване на Вниманието“ (ART). Изследвания върху ART най-често посочват природата като оптималния път да възстановим когнитивните способности, но и единственият.
Практиката да сме осъзнати също помага за подобряване на вниманието.
Може да се каже, че това е един вид тренировка по „меко очарование“. Осъзнатостта е опит да облекчим загрижения ум, като внимаваме за собствените си мисли и правим наблюдения, без да сме осъдителни, а също и като отбелязваме усещанията си за заобикалящата ни среда. Това се случва автоматично, когато сме в природата и има доказателства, че ако практикуваме осъзнатост сред природата, увеличаваме ползите от упражнението.
Стииг, неврохирургът от Ню Йорк, дискутира наскоро ползите на природата в своя подкаст This Is Your Brain. Той споделя, че осъзнатостта е добра алтернатива за тези, които нямат достъп до природата (или времето да се потопят в нея). Също твърди, че избягването на неща, които уморяват вниманието – силни шумове, вършене на много неща едновременно, технологии – може да намали нуждата да търсим облекчение навън.
„Ако сте на телефона си осем часа дневно, вниманието никога не получава почивка“, казва Стииг. „Не мисля, че прекарването на време в природата решава всички проблеми, но има добри основания да се смята, че помага за по-дълъг, здрав и емоционално стабилен живот.“
Важният извод е, че мозъкът има нужда от време на бездействие за почивка и презареждане. Лишавайки се от това време и от възможността за „меко очарование“, може да платим висока цена за психичното и когнитивно си здраве.
Източник: https://elemental.medium.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Силвия Ц.
Редакция: Деси Толумска