Ако сте мишена на насилие от страна на детето си, най-вероятно живеете в страх и то всеки ден, докато се чудите какво ще направи вашият тийнейджър и сте винаги в очакване на това, което може да накара „вулканът“ да изригне.
Насилието от деца към родители се случва тогава, когато детето (обикновено тийнейджър, но понякога и в пред-тийнейджърска възраст) проявява черти на насилствено поведение спрямо родителите си.Може да е еднократен инцидент, а може да стигне до такава честота, че да се случва ежедневно.
Варира от вербална агресия (например псуване или отправяне на заплахи към родителя) през сплашване, та до физически тормоз.
И въпреки че този вид насилие е често свързан с избухлив характер, гняв или ярост, злоупотребата може да дойде без никаква емоция: тих, умишлен вредителски акт от страна на детето с цел налагане на контрол над родителя.
Да живееш в страх
Бидейки жертва на подобно насилие, често кара родителят да се чувства засрамен, притеснен, ядосан, ужасен и несигурен как да постъпи. Тези чувства наречени „родителски парализатори‘‘, са толкова силни, че успяват да надделеят над логиката и разума и ни карат да се чувстваме несигурни в самите нас, вкопчени в капана на нерешителността относно посоката, в която трябва да поемем.
Ако се намирате в подобна ситуация с вашето дете, знайте, че не сте сами, че не сте различни по някакъв начин. Насилието може да се случи във всяко семейство,без значение с колко пари разполага или какво минало има. Това може да сполети всеки.
Историята на Дженифър
Синът на Дженифър започнал да я бие, когато бил на 14 години. „Не знаех какво да правя“ – споделя тя.
„Ако някой друг ме беше ударил, щях да се обадя в полицията, но става дума за сина ми“.
„Не исках да го арестуват, но исках тормозът да спре. Срамувах се да разкажа на семейството си какво се случва, а знаех че те ще предприемат действия, дори ако аз не го направя. Ситуацията беше непоносима, но аз не можех да направя нищо по въпроса. Чувствах се в капан, сякаш съм в кола без спирачки“.
Ако детето ви ви наранява физически, то вие сте жертва на насилствено поведение – просто и ясно.
Един мъж, който отглежда внучката си признава: „Знаех, че нейното поведение е неприемливо, всеки път като се ядосаше, тя започваше да хвърля предмети, дори веднъж ме удари в гърдите с пепелник. След това тя започна да хвърля неща с намерението да ме удари. Но никога не сметнах това за насилствен акт“.
Никой не иска да приеме, че неговото дете е насилник. Емоцията може да „размъти водата“, да ни накара да се запитаме дали нещата наистина са толкова лоши, колкото интуицията ни подсказва.Запитайте себе си, ако вашето дете беше някой друг – съсед или колега – щяхте ли да сметнете неговите действия за обида или тормоз? Това ще ви помогне да оцените ситуацията без емоцията да ви пречи.
Предупредителни знаци за наличие на насилие над родител
Понякога ситуацията ескалира без дори да подозираме за това. По-долу са посечени някои потенциални предупредителни признаци, че детето ви може да е насилник:
- Чувствате се застрашени
Нормално е да виждате как вашето дете минава всякакви граници, за да постигне каквото си науми. Децата ще питат отново и отново за това което искат, докато родителят най-накрая не извика : „Казах ти НЕ!“
Това, което не е нормално в подобна ситуация, е да чувствате, че ако не дадете на детето това, което иска, то ще ви отвърне по насилствен начин и ще ви нарани. Сплашването е начин да изплашите някого до такава степен, че да го принудите да направи нещо за вас. За целта могат да бъдат използвани думи, тонът с който се говори или дори само поглед.
- Детето се държи изключително предизвикателно
Да, децата могат да са предизвикателни, дори обикновените деца. Но когато се стигне до момент, в който детето не изпитва никакво уважение към родителското тяло и направо отрича правилата в дома ви, без да се бои от последствията, то това е потенциален знак за ескалация на проблема. Много деца могат да са предизвикателни и без насилие, но прекалено ясно изразеното поведение да противоречи постоянно на родителите си, може да бъде част от по-сериозна ситуация.
- Ескалиращ модел на насилие
Децата се ядосват, тръшкат врати, хвърлят предмети по пода в стаята си. Вероятно и вие можете да си спомните моменти от вашето детство, когато сте били ядосани и сте счупили нещо. Но сте научили, че подобно поведение няма да ви помогне да получите каквото искате, дори може да ви се е наложило да купите отново нещо, което сте ценили, но повредили в гнева си.
Но когато поведението на детето или тийнейджъра продължава да ескалира в разрушителна форма – удряне на стени, блъскане, удряне по предмети в близост до вас, хвърляне на разни неща, които почти ви уцелват, отправяне на заплахи или нахлуване в личното ви пространство, всичко това е модел на насилствено поведение.
Защо детето ми е насилник?
Когато детето се окаже насилник, съвсем нормално е да се запитаме: „защо?“ Много родители се чувстват виновни, обвинявайки себе си за поведението на своето дете: „ако бях по-добър родител, то нямаше да се държи по този начин“.
Истината е, че може да има няколко скрити фактора, които отключват насилието над родители: – липсата на добре наложени и утвърдени граници:
- злоупотреба с наркотици или вредни субстанции ( от страна на родителя или детето ), – неумение да се справя с проблеми,
- скрити психологически проблеми (като Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието; опозиционно-предизвикателно разстройство и поведенческо разстройство).
Някои деца реагират с насилие, когато не могат да се справят с дадена ситуация. Някои са по-осъзнати и изпитват удоволствие да контролират или заплашват родителя си.
Запомнете: може да се опитаме да разберем какво се случва в която и да е ситуация, но няма извинение или оправдание за насилственото поведение.
Как да отвърнем на насилието над родител
Агресията и насилието не са част от нормалното детство и юношество. Това не е фаза, която тийнейджърът да надрастне, а вие да игнорирате. Ако имате случай на тормоз над родители във вашето семейство, то вашето дете нарушава правата на другите. Няма значение дали става въпрос за правата на родителите му, това не го прави по-малко грешно и незаконно. Домът ви е мястото, където детето ще се научи как да си взаимодейства със света. Там учи какво е приемливо и какво не. Трябва да знае какви последствия може да има от определено поведение и какви отговорности идват от него.
Една от най-тежките задачи, с които един родител може да се сблъска е да отговори на агресията и насилието на собственото си дете. Естествено е да се чувствате разкъсани. От една страна, инстинктът ви подсказва да защитите детето си. От друга страна, нищо не може да нарани, разочарова и ядоса родителя така както поведението на детето насилник. Някои дни може да се чувствате емоционално по-силни от други. Само вие можете да решите с какво можете да се справите по всяко време.
Ето и някои предположения:
- Ясно начертайте границите
Уверете се, че вашето дете разбира и ясно осъзнава вашите физически и емоционални граници. Може да се наложи отчетливо да заявите:
„Не е приемливо да ми крещиш, удряш или блъскаш!“
Ако вече сте го казвали на детето в миналото, но сте позволили да се нарушават границите без последствия, тогава то получава смесени сигнали. Думите ви са определили едни забрани, едни граници, но действията ви (да позволявате да ви крещи или удря) са всъщност израз на други граници.Уверете се, че невербалната ви комуникация (това което правите) съответства на вербалната комуникация (това което казвате).
- Ясно отбележете какви ще бъдат последствията от насилственото поведение
Кажете на детето:
„Ако ме удариш, замериш с нещо или по някакъв начин нараниш физически, това се нарича домашно насилие. И въпреки че те обичам, ще се обадя в полицията и ти ще трябва да отговаряш за своите действия“.
И отново се убедете, че вашите думи отговарят на вашите постъпки. Ако мислите, че не бихте могли да извикате полиция, тогава не го казвайте. Това само ще рефлектира върху детето и то ще реши че обикновено отправяте заплахи, които не сте в състояние да изпълните.
Може да изберете други последствия, освен правни, които вие сами да наложите. Ако ваша приятелка ви тормози, то едва ли ще й заемете колата си или ще й дадете джобни.
- Свържете се с властите
Не го казваме лекомислено и без разбиране към родителя и към това колко трудно може да бъде за него. Някои родители се вбесяват, ако децата им ги насилват и реагират така: „Нямам никакъв проблем да се обадя на ченгетата, ако детето ми ми посегне.“ Други родители пък се измъчват, тревожат се за дългосрочните последствия от обаждането в полицията и от това, че на детето им може да бъдат повдигнати обвинения.
Запомнете: ако детето ви се държи насилствено спрямо вас сега, то това поведение може да се пренесе в последствие към съпруг/съпруга; собствените му деца или други членове на обществото. Не му правите услуга като го оставяте безнаказано да се държи по този начин.
- Потърсете подкрепа
Насилието над родителите е вид домашно насилие. То е сериозен проблем, който се нуждае от незабавно внимание и намеса. Домашното насилие обикновено се характеризира с мълчание. Колкото и да ви е трудно, нарушете това мълчание. Потърсете подкрепа от семейството или приятели – всеки който ще ви подкрепи.
Ако смятате, че те ще започнат да ви съдят и това ще влоши ситуацията, то тогава се обърнете към местната гореща линия за домашно насилие, терапевт или групи за подкрепа.
Пътят към здравословна връзка с вашето дете е дълъг. Там няма пряк път или бързо преминаване. Но се започва с признаване, че има проблем и изправяне пред него. Ако сте се сблъскали с тази трудност във вашето семейство, бъдете силни и смели.
Източник: https://www.empoweringparents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса’: Елина Чаушева
Редактор: Теодор Дуралиев