Здравейте,
Пиша ви с молба за съвет как да подходим към дъщеря ми, която е на 2 години и почти 3 месеца, във връзка с приучване към гърне. Искахме да изчакаме с приучването поне до 18 месечна възраст. Все пак направихме някакъв опит, който беше неуспешен – имаше съвсем случайни изпишквания и максимум едно изакване, също случайно. След около седмица липса на прогрес решихме, че все още не е готова и че е по-добре да изчакаме това лято. Започнахме опитите преди седмица и резултатът е нулев, дори има отпор. Тя започна да отказва изобщо да сяда на гърне, въпреки че я подготвяхме с книжки и обяснения няколко седмици преди да започнем с опитите. Също така, в яслата я слагат на гърне, отново без резултат, а там вижда, че повечето деца вече ползват гърне. Моля за съвет как е удачно да се подходи.
Благодаря предварително!
Поздрави,
Милена
Здравейте, Милена,
Приучаването към гърне може да бъде доста предизвикателен период, както за детето, така и за родителите.
В тази възраст махането на пелените е една от основните теми, както за родителите, така и за детето. Първо, поздравления, че сте решили да опитвате с гърнето след навършването на 1,6 години на дъщеря ви. Едва тогава неврологично детето е готово волево да управлява сфинктерната мускулатура и да прави осъзнат избор – дали иска да отдели нещо от себе си или предпочита да го запази. Това, разбира се, изисква своето време и не става така бързо. Вие не сте закъснели много.
В периодът от 18-месечна възраст до 3 години децата започват да осъзнават себе си и да познават тялото си, което е ключово при обучението за ползване на гърне. Същевременно е и период, в който детето изпитва вътрешна борба за автономия. Те са склонни да казват „не“ често и предпочитат сами да взимат решения, като каква храна да ядат или какви дрехи да облекат. Възможно е детето Ви да се съпротивлява на това, че времето за сядане на гърне е по-скоро Ваше решение, а не негово. Следете за моментите, когато дъщеря Ви ще вербализира или ще покаже нуждата да отиде до тоалетна. Принуждаването на детето да ходи до тоалетна, когато няма необходимост може да има обратен ефект или да доведе до психологическа травма.
Също така има значение начинът, по който му предлагате да отиде на гърне. Излъчването Ви, докато му предлагате също е важно. Опитвайте да го мотивирате, а не да го молите, увещавате или подкупвате. Това винаги ще активира доминиращия характер на възрастта.
Опитайте да не се фокусирате, напрягате и тревожите твърде много около темата с приучаването на гърне, тъй като може да “прехвърлите” тази Ваша тревожност върху детето си и то да се обезкуражи. Това достига до детето и то упражнява съвсем естествената за тази възраст пасивна агресия. Тъй като Вие описвате дъщеря си като активно, будно, питащо и разбиращо дете съм склонна да си мисля, че тя вече е стъпила в тази фаза.
Свързвайки се с Вашата тревожност около „проблема“, детето установява силата си и умението да контролира. Това е нормално да се случва около две-тригодишна възраст.
И така, конкретно към това, което бихте могли да направите, за да си помогнете в тази ситуация. Махнете гърнето от помещението, в което детето прекарва най-много време. Мястото му е в тоалетната, там където ходят всички.
Би било добре, когато решите да махнете пелените детето да прекарва повече време без тях. Само у дома не достатъчно. Памперсите създават едно изкуствено усещане за сухота, а когато децата са улисани в игра те са изключително погълнати и понякога се изпускат неволно. Памперсът „помага“ тези изпускания да не се регистрират и детето няма ясна представа за случващото се. Освен това, бидейки без пелена само у дома, поддържате идеята, че там е мястото, където ще се случва „битката“ за властта и контрола. Добре е да махнете пелените изцяло, освен по време на сън.
Когато има успех я похвалете и избягвайте реплики, които показват облегчение от типа “Добре, че поне сега успя!”. Използвайте по-неутрални думи като довод, за преобличане то (напр. „Виж, мокра си!“ вместо напикана си и т. н.)
Важно е дъщеря Ви да не се чувства засрамена и да знае, че не е направила “беля” при инцидент с напишкване.
Ако смятате, че е подходящо и може да й е по-интересно, може да опитате направо на тоалетната чиния със специална дъска за деца за удобство. Така ще се чувства като Вас.
И още веднъж – не сте закъснели толкова. Дайте си време и се въоръжете с търпение!
Надяваме се да сме били от полза. Не се колебайте да се консултирате с психолог или специалист ранно детско развигтие, ако чувствате необходимост!
Петя Йорданова, психолог в Център за детско развитие “Малки чудеса” и
Уляна Матвеева – Георгиева, социален педагог в Център за детско развитие “Малки чудеса”.