Децата, които показват притъпен невронен отговор, когато допускат грешки могат да бъдат изложени на риск от психопатология

Децата, които показват притъпен невронен отговор, когато допускат грешки могат да бъдат изложени на риск от психопатология

Според едно проучване на фондация “Brain and behavior” децата, които реагират на грешките си с по-висока степен на негативизъм, показват по-добри резултати при редица психологически показатели, сред които тревожност, депресия и емоционална регулация (в рамките на 1-2 години от периода, в който са направени наблюденията). Този показател се нарича error-related negativity или накратко ERN.

Авторите на проучването споделят, че ERN може да послужи като невромаркер за устойчивост при децата.

Отрицателността, свързана с грешки, е електрически сигнал, който мозъкът произвежда, когато човек допусне поведенческа грешка. Сигналът идва от предния сингулатен кортекс и е доказан индикатор за менталното здраве в бъдещ план. Въпреки това резултатите от проучванията са до известна степен противоречиви. Според някои изследвания завишената ERN в детска възраст предвижда лошо ментално здраве, докато други смятат, че децата с висока ERN имат по-добро психично здраве.

Авторите на проучването, Джейми М. Лоуър и нейният екип, изследват връзката между негативната реакция при допускане на грешки при малките деца и развитието на емоционалната им регулация, когнитивния контрол и психопатологията една до две години по-късно.

“Между 1 и 5 деца страдат от емоционални или поведенчески проблеми, но нашата област не успява да предвиди кои деца ще бъдат засегнати.Проучването е част от опитите ни да разберем как да разпознаем тези деца рано, за да можем да се намесим, преди да са се появили сериозни проблеми”,

казва Лоуър, асистент в Източния Мичигански университет и директор на лаборатория “Саморегулация, ранни преживявания и развитие”.

Проучването използва данни от по-голям проект и включва два времеви момента. При първоначалната оценка деца между 4 и 7-годишна възраст играят на “Тръгни/Спри”, когнитивна задача, която изисква участниците да отговорят на определени стимули и да се въздържат да отговарят на други. Играта “Тръгни/Спри” е използвана за измерване на ERN. Родителите попълват отчети за когнитивния контрол при децата, негативна им афективност, както и интернализарането и екстернализирането на симптоми.

От първоначалната група учените подбират 15 деца, които показват голяма амплитуда на ERN, и 15 деца, които показват малка амплитуда на ERN. Двете групи са възможно най-близки по възраст и пол.

При последващо проучване, проведено между една и две години по-късно, двете групи деца държат тестове за оценка на когнитивния контрол, а родителите от своя страна оценяват когнитивния контрол на детето. Както децата, така и родителите в допълнение участват в оценяването на емоционалната регулация и интернализацията (тревожност, тъга, социално отдръпване, страх и др.) и екстернализацията на симптоми (затруднена саморегулация, агресия, враждебност, антисоциално поведение, свръхактивност и др.).

Изходните данни сочат, че според отчетите на родителите, децата с висока амплитуда на ERN се справят по-добре с когнитивния контрол, негативната афективност (напр. гняв, страх, дискомфорт) и външни проявления (например агресия, враждебност и пр.) в сравнение с децата с ниски стойности на ERN. Също така при повторно оценяване в рамките на една до две години групата с висока ERN продължава да показва по-добри резултати и в допълнение демонстрира по-добра регулация на емоциите, а самите деца отчитат по-малко симптоми на тревожност и депресия.

Накрая учените сравняват вторичните резултати на двете групи, като вземат предвид първоначалните им точки. Специалистите установяват, че групата с висока ERN се справя по-добре по отношение на когнитивния контрол, негативната афективност и външните проявления на негативни чувства според докладите на родителите, както и с емоционалната дисрегулация и симптомите на депресия и тревожност според оценката на самите деца.

Лоуър и нейният екип обясняват, че тези данни сочат, че между двете групи има разлики в измененията на стойностите във времето. Следователно завишената ERN може да се разглежда като признак на устойчивост на спадове в когнитивния контрол, външното проявление на негативни реакции и психопатологията с течение на времето.

Анализът показва също, че по-добрата регулация на емоциите обуславя връзката между високата амплитуда на ERN в начален етап и ниските нива на тревожност при повторното изследване. Освен това както по-добрата емоционална регулация, така и по-добрият когнитивен контрол посредничат между високата ERN в началото и по-ниския брой екстернализирани симптоми след една до две години.

“Разгледахме един мозъчен маркер, асоцииран със следенето за грешки (начина, по който се съсредоточаваме, за да разберем дали сме допуснали грешка), и открихме, че децата между 5 и 7 години, при които този маркер е по-силно изразен, имат по-нисък риск от развитие на емоционални и поведенчески проблеми в рамките на една до две години”, каза Лоуър за “СайПост”.

“Децата, при които маркерът е по-слаб, имат склонност към проблеми със самоконтрола и по-висок риск от развитие на проблеми в следващите две години. Открихме също така, че успешната регулация на емоциите при децата обуславя връзката между мозъчния маркер и по-нататъшните резултати. Допълнителни проучвания вероятно биха ни позволили да използваме тази информация, за да идентифицираме децата с по-висок риск от проблеми и да развием механизми за намеса, за да предотвратим психопатологията, преди да се е развила.”

Авторите на изследването казват, че тестовата им група е малка и бъдещите проучвания следва да се провеждат с клинични групи. “Ние работихме с група, подбрана на случаен принцип, така че трябва да видим какво се случва при деца с клинично значими нарушения”, обяснява Лоуър.

“Нека също не забравяме, че високият риск от проблеми не означава, че такива задължително ще се появят (и обратното). Развитието на психопатология е много комплексно и това е само едно парченце от пъзела.”

Все пак резултатите сочат, че понижената ERN предлага насока за идентифициране на случаи с потенциално висок риск от психопатология и разпознаване на децата, които биха имали полза от интервенция.

Автори на проучването “Отрицателност, свързана с грешки, като невромаркер на риск или устойчивост в ранна възраст” са Джейми М. Лоуър, Джесика Хрушак, Kristin Aхо, Йани Лу, Ка И. Ип, Рене Лажинес-О’Нийл, Катрин Л. Розенблум, Мария Музик и Кейт Д. Фицджералд.

Източник: https://www.psypost.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Пламенова