Според едно проучване на фондация “Brain and behavior” децата, които реагират на грешките си с по-висока степен на негативизъм, показват по-добри резултати при редица психологически показатели, сред които тревожност, депресия и емоционална регулация (в рамките на 1-2 години от периода, в който са направени наблюденията). Този показател се нарича error-related negativity или накратко ERN.
Авторите на проучването споделят, че ERN може да послужи като невромаркер за устойчивост при децата.
Отрицателността, свързана с грешки, е електрически сигнал, който мозъкът произвежда, когато човек допусне поведенческа грешка. Сигналът идва от предния сингулатен кортекс и е доказан индикатор за менталното здраве в бъдещ план. Въпреки това резултатите от проучванията са до известна степен противоречиви. Според някои изследвания завишената ERN в детска възраст предвижда лошо ментално здраве, докато други смятат, че децата с висока ERN имат по-добро психично здраве.
Авторите на проучването, Джейми М. Лоуър и нейният екип, изследват връзката между негативната реакция при допускане на грешки при малките деца и развитието на емоционалната им регулация, когнитивния контрол и психопатологията една до две години по-късно.
“Между 1 и 5 деца страдат от емоционални или поведенчески проблеми, но нашата област не успява да предвиди кои деца ще бъдат засегнати.Проучването е част от опитите ни да разберем как да разпознаем тези деца рано, за да можем да се намесим, преди да са се появили сериозни проблеми”,
казва Лоуър, асистент в Източния Мичигански университет и директор на лаборатория “Саморегулация, ранни преживявания и развитие”.
Проучването използва данни от по-голям проект и включва два времеви момента. При първоначалната оценка деца между 4 и 7-годишна възраст играят на “Тръгни/Спри”, когнитивна задача, която изисква участниците да отговорят на определени стимули и да се въздържат да отговарят на други. Играта “Тръгни/Спри” е използвана за измерване на ERN. Родителите попълват отчети за когнитивния контрол при децата, негативна им афективност, както и интернализарането и екстернализирането на симптоми.
От първоначалната група учените подбират 15 деца, които показват голяма амплитуда на ERN, и 15 деца, които показват малка амплитуда на ERN. Двете групи са възможно най-близки по възраст и пол.
При последващо проучване, проведено между една и две години по-късно, двете групи деца държат тестове за оценка на когнитивния контрол, а родителите от своя страна оценяват когнитивния контрол на детето. Както децата, така и родителите в допълнение участват в оценяването на емоционалната регулация и интернализацията (тревожност, тъга, социално отдръпване, страх и др.) и екстернализацията на симптоми (затруднена саморегулация, агресия, враждебност, антисоциално поведение, свръхактивност и др.).
Изходните данни сочат, че според отчетите на родителите, децата с висока амплитуда на ERN се справят по-добре с когнитивния контрол, негативната афективност (напр. гняв, страх, дискомфорт) и външни проявления (например агресия, враждебност и пр.) в сравнение с децата с ниски стойности на ERN. Също така при повторно оценяване в рамките на една до две години групата с висока ERN продължава да показва по-добри резултати и в допълнение демонстрира по-добра регулация на емоциите, а самите деца отчитат по-малко симптоми на тревожност и депресия.
Накрая учените сравняват вторичните резултати на двете групи, като вземат предвид първоначалните им точки. Специалистите установяват, че групата с висока ERN се справя по-добре по отношение на когнитивния контрол, негативната афективност и външните проявления на негативни чувства според докладите на родителите, както и с емоционалната дисрегулация и симптомите на депресия и тревожност според оценката на самите деца.
Лоуър и нейният екип обясняват, че тези данни сочат, че между двете групи има разлики в измененията на стойностите във времето. Следователно завишената ERN може да се разглежда като признак на устойчивост на спадове в когнитивния контрол, външното проявление на негативни реакции и психопатологията с течение на времето.
Анализът показва също, че по-добрата регулация на емоциите обуславя връзката между високата амплитуда на ERN в начален етап и ниските нива на тревожност при повторното изследване. Освен това както по-добрата емоционална регулация, така и по-добрият когнитивен контрол посредничат между високата ERN в началото и по-ниския брой екстернализирани симптоми след една до две години.
“Разгледахме един мозъчен маркер, асоцииран със следенето за грешки (начина, по който се съсредоточаваме, за да разберем дали сме допуснали грешка), и открихме, че децата между 5 и 7 години, при които този маркер е по-силно изразен, имат по-нисък риск от развитие на емоционални и поведенчески проблеми в рамките на една до две години”, каза Лоуър за “СайПост”.
“Децата, при които маркерът е по-слаб, имат склонност към проблеми със самоконтрола и по-висок риск от развитие на проблеми в следващите две години. Открихме също така, че успешната регулация на емоциите при децата обуславя връзката между мозъчния маркер и по-нататъшните резултати. Допълнителни проучвания вероятно биха ни позволили да използваме тази информация, за да идентифицираме децата с по-висок риск от проблеми и да развием механизми за намеса, за да предотвратим психопатологията, преди да се е развила.”
Авторите на изследването казват, че тестовата им група е малка и бъдещите проучвания следва да се провеждат с клинични групи. “Ние работихме с група, подбрана на случаен принцип, така че трябва да видим какво се случва при деца с клинично значими нарушения”, обяснява Лоуър.
“Нека също не забравяме, че високият риск от проблеми не означава, че такива задължително ще се появят (и обратното). Развитието на психопатология е много комплексно и това е само едно парченце от пъзела.”
Все пак резултатите сочат, че понижената ERN предлага насока за идентифициране на случаи с потенциално висок риск от психопатология и разпознаване на децата, които биха имали полза от интервенция.
Автори на проучването “Отрицателност, свързана с грешки, като невромаркер на риск или устойчивост в ранна възраст” са Джейми М. Лоуър, Джесика Хрушак, Kristin Aхо, Йани Лу, Ка И. Ип, Рене Лажинес-О’Нийл, Катрин Л. Розенблум, Мария Музик и Кейт Д. Фицджералд.
Източник: https://www.psypost.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Пламенова