Защо социалната изолация ни засяга толкова много? И как отговорът на този въпрос ни кара да изследваме начина, по който се развива човешкото мислене?
Мерките за изолация, наложени поради КОВИД-19, които ограничиха нашите ежедневни социални взаимодействия и засегнаха физическото и психическото ни здраве, демонстрираха още по-ярко колко социални сме като вид. Социалното ангажиране ни влияе дори на много по-фундаментално равнище, тъй като е от решаващо значение за формирането на човешкият ум и мислене. Ние разглеждаме това чрез въпросите: „Какво ни превръща в хора? Как се развиват умовете чрез социалните взаимодействия?“.
Според думите на едно деветгодишно дете въпросът е: „Как се преминава от куп клетки- в “нещо”, което мисли?“, Как ние, като хора, сме способни да изследваме такъв тип въпроси относно собствения ни произход и работата на нашия ум? Хората се интересуват от възможността за разумен живот някъде другаде във Вселената, а загадката, която се разкрива точно пред очите ни, е как разумът се развива в домовете ни, когато бебетата започнат да общуват и после да разбират света по начина, по който възрастните просто го приемат за даденост.
В нашата книга развиваме и затвърждаваме идеята, че ключовите аспекти да бъдеш човек възникват чрез нашите отношения с други хора. За да разберем тези процеси и начина, по който се развива човешкият интелект, е от съществено значение да разгледаме отблизо естеството на общуването в ранна детска възраст, с което голяма част от нашето мислене е свързано. За да изследваме сложните аспекти на човешкия език, започваме с описване на богатите социални и емоционални ниши, в които се развиват човешките бебета и възникват формите на взаимодействие, на които се основава общуването.
Ние развиваме и затвърдяваме идеята, че ключовите аспекти да бъдеш човек възникват чрез нашите отношения с другите хора.
Замисляли ли сте се някога защо човешките бебета се раждат толкова безпомощни, че трябва да се полагат грижи за тях в продължение на много години, но въпреки това те развиват такива мощни начини на мислене? Нашият отговор на този въпрос следва историческа традиция, която изказва предположение, че тази безпомощност е важен фактор за развитието на човешкото мислене. Това е така, защото необходимостта от постоянни грижи в ранните години, създава социален контекст, в който се развиват сложните човешки умения. Въпреки, че бебето не е в състояние да се грижи за себе си, то се ражда с множество развити биологически характеристики, които го въвличат във взаимодействие с другите.
Например, типично развиващите се бебета се интересуват от гледане на човешките очи, които са особено изразителни, в сравнение с очите на други примати, тъй като тъмният център е заобиколен от контрастираща бяла склера. Подобно внимание към очите може да се тълкува като индикация за очевидния интерес на бебетата към другите хора, като на този интерес откликват родителите, които обичат да общуват с децата си. Двустранният процес на внимание насърчава развитието на бебето. Първоначално това се състои от взирането в очите на възрастния или сгушване в него за успокоение, но тези ранни и прости умения скоро се развиват в по-сложни способности като усмихване или гукане. Тези нови форми на взаимодействие предизвикват още по-положителни преживявания, защото са изключително удовлетворяващи за родителите.
Това повтарящо се ежедневно социално взаимодействие между бебетата и техните родители става все по-координирано, което отразява ранните форми на общуване. Например, когато бебето протяга ръцете си към своя родител, смисълът на движението – желанието да бъде държано, е ясно за родителя, който обичайно вдига бебето. По този начин бебето се научава да предвижда този резултат, като протяга ръце и родителят откликва на това движение. Тоест – то започва да улавя значението, което неговото действие има за другите, и следователно постепенно се научава да предава това желание умишлено. Това е решаваща промяна в начините на взаимодействие, която не се наблюдава до такава степен при другите видове, при които липсва продължителен период на безпомощност: бебето започва да осъзнава значението на взаимодействието и следователно може да очаква отклика и да общува съзнателно. По-късно то може да се научи да добавя думи като „горе“ или „голе“ към тези видове споделени, социално-рутинни действия.
Други действия, като взаимното споделяне на играчка с възрастния или жестикулирането по определен начин, се развиват по подобен начин, тъй като техният смисъл възниква в рамките на споделените модели на взаимодействие. Обичайно на около 10 до 12 месеца бебетата започват да посочват, но не по сложен начин. Необходимо е много опит, за да осъзнаят, че успешното посочване включва посочващият да жестикулира към обекта и да провери, че приемащата страна следва посоката на посочването. Това също включва приемащата страна да идентифицира какво е било посочено и защо нейното внимание е било привлечено към това. Трудно наученият прочит на този вид жестове разкрива произхода и естеството на разбирането на другите хора от децата. Това показва как разбирането на прости преживявания чрез опит, като протягането, за да бъдеш вдигнат, улеснява следващото взаимодействие, в което децата развиват още по-сложни комуникативни и социални умения.
Това са конкретни примери как възниква нарастващо усложненото човешко мислене и ум в процеса на развитие на общуването в ежедневното взаимодействие, факт, който подтиква към лесно пропускане на тяхната значимост. Това са примери за вида обикновени взаимодействия, на които се основават човешките начини за съществуване и мислене.
Употребата на думи е продължение на по-ранното общуване с жестове. Езикът постепенно става част от начина, по който може да битува мисленето. Първоначално бебешките думи се отнасят до обекти и действия тук и сега, но постепенно могат да се приложат към преживявания, които не са пряко възприемани – например малките деца могат да разкажат какво се е случило в предучилищната група или да съчинят история за въображаем герой.
По-сложни форми на социално разбиране възникват, когато децата постепенно усвоят езиковите умения необходими, за да разговарят за човешката дейност с психологически термини. Повечето малки деца изразяват това, което искат с думи до двегодишна възраст и скоро след това използват думи като „мисля“ и „знам“ да покажат, че осъзнават, че те и хората около тях са повлияни от техните собствени мисли и подбуди. С усвояването на способността да говорят за психологическия свят, децата могат да започнат да разсъждават за себе си и другите по тези начини.
От гледната точка, която сме разработили тук, нравствеността възниква на равнището на взаимодействие, когато децата се учат да координират ежедневните си дейности с другите в отношение ма взаимна обич и уважение. Тези взаимодействия, основани на равенство, са подходящи за постигане на взаимно разбиране, тъй като те изискват от децата да слушат другите и да се обосновават. Това им позволява да координират конфликтите и да развиват практическа нравственост във взаимодействията си с равноправните.
Следващата стъпка е да започнат да изразяват какво първоначално се е подразбирало в тяхната дейност, което след това се превръща в разсъждение. По този начин децата стават способни да формулират и размишляват върху начините за взаимодействие с другите. Нравствените понятия като “честност” и “справедливост” нямат свой източник само в биологията, нито са съществували преди това или са преминали от предишно поколение, за да бъдат наложени върху децата. Вместо това те възникват чрез специфични форми на взаимодействие между равни , основани на взаимно обич и уважение.
За да разберем начина, по който се развива човешкият интелект, е от съществено значение да разгледаме отблизо естеството на общуването в ранна детска възраст, в което по сложен начин е вплетено голяма част от нашето мислене.
Разбира се, обяснението на произхода на човешкото мислене е противоречиво и не всеки ще се съгласи с нашата гледна точка. В тази книга сравняваме нашето обяснение за развитието, което се основава на процесите на социално взаимодействие, с две конкуриращи се обяснения за човешкото мислене: че то или просто се обуславя от биологията, или че компютърът представлява добра метафора за човешкия ум. Първо, ние показваме, че въпреки че биологическите фактори са съществени за структурирането на системата на развитие, в която възникват човешките умения, твърдението, че мисленето се обуславя от гените, е несъвместимо с работата в биологията през последните 50 години.
Изследванията в областта на генетиката и неврологията на развитието подчертават, че трябва да разглеждаме сложната система на развитие, при която множество равнища на биологията и околната среда взаимодействат помежду си , за да стимулират развитието на индивида. Ключовите аспекти на човешкото мислене, макар базирани на невронна активност, възникват само на равнището на взаимодействието на човека с другите.
Второ, твърдението, че мисленето може да бъде оприличено на изчисление, се основава на погрешното предположение, че смисълът е фиксиран както е в компютъра. Вместо това, както илюстрираме, човешкото общуване се корени в споделени начини за взаимодействие. Ето защо сегашните подходи към изкуствения интелект, които се опитват да моделират човешкия интелект, се основават на грешна основа. Разкриването на недостатъците в тези два основни подхода към психологическо развитие на човека, подкрепя нашия аргумент, че човешкото общуване и мислене възниква в рамките на взаимодействие с другите в системата на развитие, при която биологичните и социални нива са взаимно свързани. Ние проследяваме това развитие, като започнем от появата на жестове при ранно взаимодействие, водещо до език и последващо от човешките форми на мислене.
Източник: https://childandfamilyblog.com
превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Вера Иванова
редактор: Станислава Петрова