„Функцията на детската градина не е да бъде заместител на отсъстващата майка, а да допълва и да разширява ролята, която в първите години на детето може да играе единствено майката. Детската градина вероятно е най-добре да се разглежда като разширение „нагоре“ на семейството, а не „надолу“ на началното училище…
Предучилищните години са съществени заради факта, че детето през този период се намира в преход от един етап към друг. Макар че по някои съществени начини и в определени моменти две- до петгодишното дете достига зрелост, напомняща тази на юношата, в други отношения и в други моменти същото дете (в типичния случай) е незряло и инфантилно… Взаимоотношенията едва са започнали да се установяват така, както това става между цялостни човешки същества.
Нещо повече: на тази възраст малкото момче или момиче все още се учи да възприема външната реалност и да разбира, че майката има свой живот и всъщност не може да се притежава.
Последствието от това развитие е, че идеите за любовта се следват от идеи за омраза, от ревност и болезнен емоционален конфликт, от лично страдание и там, където конфликтът е твърде голям, следва загуба на способността, задръжки, водещи до формиране на симптоми. Изразяването на чувствата отчасти е директно, но с напредването на развитието на детето става все по-възможно да се извлича облекчение чрез себеизразяването с помощта на играта и със средствата на речта.
По тези въпроси детската градина има очевидни и важни функции. Една от тях е осигуряването за няколко часа на ден на емоционална атмосфера, която е различна от силно заредения с напрежение климат в дома. Това дава на детето пространство за лично развитие. Освен това между самите деца могат да се формират и да се изразяват нови триъгълни взаимоотношения, които са по-малко емоционлано заредени от тези у дома.
Много важна задача, вече изпълнена от майката, може да се опише с термина „отбиване“. Отбиването внушава, че майката е дала нещо добро, чакала е да се развият признаци, че детето е готово да бъде отбито, и че е изпълнила задачата независимо от възникналите гневни реакции. Когато детето премине от грижите вкъщи към тези в детската градина, това преживяване до известна степен се възпроизвежда.
Въз основа на допускането, че детската градина допълва и разширява в определени посоки функцията на добрия дом, детската учителка естествено поема някои от атрибутите и задълженията на майката през деня, без обаче да търси удовлетворение на потребността си да развива майчинска емоционална връзка. Нейното задължение е по-скоро да поддържа, да засилва и обогатява личното отношение на детето със семейството, като същевременно въвежда по-широк свят от хора и възможности. Така от момента на първото стъпване на детето в детската градина искреното и сърдечно отношение между детската учителка и майката ще служи за събуждането на чувство на увереност у майката и успокоение у детето.
Тръгването на детска градина е социално преживяване извън семейството.
То създава психологически проблем за детето и възможност за учителката да направи първия си принос в психичната хигиена.Тръгването на детска градина може да създава тревожност и у майката, ако тя интерпретира погрешно потребността на детето от възможности за развитие отвъд обхвата на дома и чувства, че тази нужда възниква от собствената й неадекватност, а не от естественото развитие на сина/дъщеря й.
Средата в детската градина има съществен принос за психичното развитие на детето. Тя осигурява физическа среда, която е по-подходяща от дома за нивото на способностите на детето, защото у дома обзавеждането е с гигантските мащаби на възрастните, пространството е ограничено от размерите на модерните жилища и заобикалящите детето хора неизбежно се интересуват повече от поддържането на домакинството, отколкото от създаването на ситуация, в която то може да развива способностите си чрез играта – творческа дейност, която е съществена за развитието на всяко дете. Освен това детската градина осигурява на детето приятелството на връстниците. Тя е първото преживяване на детето да е сред групата на равните и така го изправя пред необходимостта да развие умения за хармонични отношения в подобна среда.
В първите години децата се заемат едновременно с три психологически задачи. Първо, те изграждат концепция за себе си като за „Аз“ и отношение към реалността, когато започнат да я схващат. Второ, развиват способност за създаване и поддържане на връзка с един човек – майката. Тя в значителна степен е помогнала на детето да се развие в тези две отношения, преди да тръгне на детска градина, и всъщност първоначално този акт е удар върху личната връзка с майката. Детето се изправя пред този шок, като развива други умения, а именно за лични отношения с някой друг, различен от майката.
Способността да се споделя ще расте, след като детето успешно осъществи трети тип развитие, а именно на способността за взаимоотношения, в които са включени няколко души… Трите процеса на развитие ще продължават рамо до рамо“
Източник:„Детето, семейството, външния свят“,Д.Уиникът