Въпросът защо сънуваме вълнува философи и учени в продължение на хиляди години. Съществуват много различни теории, които се опитват да ни разяснят какво представляват сънищата и защо са толкова специални.
Какво е сънят?
Сънят включва образите, мислите и емоциите, които се изпитват по време на сън. Сънищата могат да варират от изключително интензивни или емоционални до много неясни, мимолетни, объркващи или дори скучни. Някои сънища са радостни, докато други са плашещи или тъжни. Понякога изглежда, че имат ясен смисъл, докато много други сякаш нямат никакъв. Има много неизвестни за сънуването и съня, но това, което учените знаят е, че почти всеки човек сънува всеки път, когато спи – общо около два часа на нощ, независимо дали си спомня съня при събуждането или не. Отвъд съдържанието на съня идва въпросът защо изобщо сънуваме.
Ето и най-изявените теории за целта на сънуването и как тези обяснения могат да бъдат приложени към конкретни сънища.
Как учените изучават сънищата?
Традиционно информацията за съдържанието на сънищата се събира чрез субективните спомени на сънуващия при събуждане. Наблюдение обаче се осъществява и чрез обективна оценка в лаборатория.
В едно проучване изследователите дори са създали елементарна карта на съдържанието на сънищата, която е била в състояние да проследи какво сънуват хората в реално време, използвайки модели на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). След това картата била подкрепена от докладите на сънуващите при събуждане.
Ролята на сънищата
Някои от най-известните теории за сънищата твърдят, че функцията на сънуването е:
- консолидиране на спомени;
- обработване на емоции;
- изразяване на нашите най-дълбоки желания;
- придобиване на опит за справяне с потенциални опасности.
Много експерти вярват, че ние сънуваме поради комбинация от тези причини, а не поради една конкретна. Освен това, докато много изследователи смятат, че сънуването е от съществено значение за психическото, емоционалното и физическото благосъстояние, някои учени предполагат, че сънищата изобщо нямат реална цел.
Изводът е, че има твърде много теории и няма консенсус относно това защо сънуваме.
Сънуването по време на различни фази на съня може също да служи за уникални цели. Най-ярките сънища се случват по време на сън с бързо движение на очите (REM) и това са сънищата, които най-вероятно ще си припомним. Ние също сънуваме по време на сън без бързо движение на очите (non-REM), но е известно, че тези сънища се запомнят по-рядко и имат по-обикновено съдържание.
Сънищата могат да отразяват подсъзнанието
Теорията за сънищата на Зигмунд Фройд предполага, че сънищата представляват несъзнавани желания, мисли, изпълнение на желания и мотивации. Според Фройд хората се движат от потиснати и несъзнавани копнежи като агресивни и сексуални инстинкти.
Въпреки че много от твърденията на Фройд са развенчани, изследванията показват, че съня има рикоширащ ефект, известен също като теория за рикоширане на сънищата, при която потискането на една мисъл води до сънуването й.
Какво кара сънищата да се случват?
В „Тълкуването на сънищата“ Фройд пише, че сънищата са „прикрито изпълнение на потиснати желания“. Той също така описа два различни компонента на сънищата: манифестно съдържание (действителни изображения) и латентно съдържание (скрито значение).
Теорията на Фройд допринесе за възхода и популярността на тълкуването на сънищата. Докато изследванията не успяха да покажат, че манифестното съдържание прикрива психологическото значение на съня, някои експерти смятат, че сънищата играят важна роля в обработката на емоциите и стресовите преживявания.
Сънищата прокарват информация
Според модела за активиран-синтез на сънуването, предложен за пръв път от J. Allan Hobson и Robert McCarley, веригите в мозъка се активират по време на REM съня, което задейства амигдалата и хипокампуса, за да създаде редица електрически импулси. Това води до компилация от случайни мисли, образи и спомени, които се появяват докато сънувате.
Когато се събудим, нашият активен ум събира различни образи и фрагменти от паметта на съня, за да създаде свързан разказ.
В хипотезата за активиране и синтез, сънищата са съвкупност от случайности, които се появяват на спящия ум и се събират по смислен начин, когато се събудим. В този смисъл сънищата могат да провокират сънуващия да установи нови връзки, да вдъхнови полезни идеи или да има творчески откровения в будния си живот.
Сънищата в помощ на паметта
Според теорията за обработка на информация, сънят ни позволява да консолидираме и обработим цялата информация и спомени, които сме събрали през предходния ден. Някои експерти по сънищата предполагат, че сънуването е страничен продукт или дори активна част от тази обработка на опит.
Този модел, известен като теория за самоорганизацията на сънуването, обяснява, че сънуването е страничен ефект от невронната активност на мозъка, тъй като спомените се консолидират по време на сън. Според теорията за самоорганизацията на сънуването, докато сънуваме полезните спомени се засилват, а по-малко полезните изчезват.
Изследванията подкрепят тази теория, че човек успява да постигне напредък в сложните задачи, когато сънува как ги изпълнява. Проучванията също така показват, че по време на REM сън нискочестотните тета вълни са били по-активни във фронталния лоб, точно както когато хората учат, съхраняват и запомнят информация, когато са будни.
Сънищата стимулират творчеството
Според друга теория за сънищата тяхната цел е да ни помагат в решаването на проблемите. В тази теория за креативността на сънуването неограниченият, несъзнателен ум е свободен да се скита в безграничния си потенциал, необременен от често задушаващите реалности на съзнателния свят. Всъщност изследванията показват, че сънуването насърчава ефективно творческото мислене.
Научните изследвания и анекдотичните доказателства подкрепят факта, че много хора наистина използват сънищата си за вдъхновение и разчитат на своите сънища за техните големи „аха“ моменти.
Способността да правим неочаквани връзки между спомени и идеи, които се появяват в нашите сънища, често се оказва особено благодатна почва за творчество.
Сънищата отразяват живота ви
Съгласно хипотезата за непрекъснатостта сънищата функционират като отражение на реалния живот на човека, като включват съзнателни преживявания в сънищата му. Вместо пряко повторение на будния живот, сънищата се появяват като кръпка от фрагменти от паметта.
И все пак проучвания показват, че non-REM сънят може да е по-ангажиран с декларативната памет (по-рутинните неща), докато REM сънят включва по-емоционални и поучителни спомени. Като цяло REM сънищата са по-лесни за припомняне в сравнение с non-REM сънищата.
Според хипотезата за непрекъснатостта сънищата могат да бъдат целенасочено фрагментирани в нашите сънища като част от включването на ново обучение и опит в дългосрочната памет. Все пак все още има много въпроси без отговор, като например защо някои аспекти на спомените са включени повече или по-малко ярко в нашите сънища.
Сънищата ни подготвят и защитават
Теориите за повторението на примитивните инстинкти и за адаптивна стратегия на сънуването предполагат, че сънуваме, за да се подготвим по-добре да се изправяме пред опасностите в реалния свят.
Сънуването като функция за социална симулация или симулация на заплаха осигурява на сънуващия безопасна среда за практикуване на важни умения за оцеляване.
Докато сънуваме усъвършенстваме инстинктите си за борба или бягство и изграждаме умствена способност за справяне със заплашителни сценарии. Съгласно теорията за симулация на заплахата, нашите спящи мозъци се фокусират върху механизма „борба или бягство“, за да ни подготвят за животозастрашаващи и/или емоционално интензивни сценарии, включително:
- бягство от преследвач;
- падане от скала;
- отиване до тоалетната на обществени места;
- забравяне за учене за изпит.
Тази теория предполага, че практикуването или репетирането на тези умения в сънищата ни ни дава еволюционно предимство, тъй като можем да се справим по-добре или да избегнем заплашителни сценарии в реалния свят. Това помага да се обясни защо толкова много сънища съдържат страшно, драматично или интензивно съдържание.
Сънищата ни помагат за обработката на емоциите
Теорията за емоционалната регулация на сънищата твърди, че функцията им е да ни помогне да преработим и да се справим с нашите емоции или травми в безопасното пространство на съня.
Изследванията показват, че амигдалата, която участва в преработката на емоциите, и хипокампусът, който играе жизненоважна роля за сбиването на информацията и преместването й от краткосрочно в дългосрочно съхранение на паметта, са активни по време на интензивно сънуванe. Това илюстрира силната връзка между сънуването, съхранението на паметта и емоционалната обработка.
Тази теория предполага, че REM сънят играе жизненоважна роля в емоционалната регулация на мозъка. Също така помага да се обясни защо толкова много сънища са емоционално живи и защо емоционалните или травматични преживявания са склонни да се появяват при повторение. Изследванията показват връзка между способността за преработване на емоции и количеството на съня, който човек получава.
Приликите в съдържанието и обичайните сънища, които сънуващите споделят, могат да помогнат за разбиране на взаимовръзката. Изследванията също така отбелязват повишена съпричастност сред хората, които споделят сънищата си с другите, посочвайки друг начин, по който сънищата могат да ни помагат да се справяме – като насърчаваме общността и междуличностната подкрепа.
Други теории за това защо сънуваме
Предлагат се много други теории, които обясняват защо сънуваме.
Една теория твърди, че сънищата са резултат от опитите на мозъка ни да интерпретира външни дразнители (като кучешки лай, музика или бебешки плач) по време на сън.
Друга теория обяснява сънищата, като използва метафора за компютъра, като отбелязва, че сънищата служат за „изчистване“ на бъркотията от ума, освежаване на мозъка за следващия ден.
Теорията за обратното обучение предполага, че сънуваме за да забравим. Нашият мозък има хиляди невронни връзки между спомените – твърде много, за да ги запомним всички – и че сънуването е част от „подрязването“ на тези връзки.
Според теорията за непрекъснатото активиране ние сънуваме, за да поддържаме мозъка активен докато спим, за да продължи да функционира правилно.
Осъзнато сънуване
Ясните сънища са относително редки, при които сънуващият осъзнава, че е в съня си и често има известен контрол върху съдържанието на съня. Изследванията показват, че около 50% от хората си спомнят, че са имали поне един осъзнат сън през живота си и малко над 10% съобщават, че са ги имали два или повече пъти на месец.
Неизвестно е защо някои хора имат осъзнати сънища по-често от други. Докато експертите не са наясно защо и как се случва осъзнатото сънуване, предварителните изследвания сочат, че префронталният и теменният дял на мозъка играят съществена роля.
Как да осъзнаваме съня
Много хора жадуват за осъзнато сънуване и се стремят да го изживяват по-често. Осъзнатото сънуване е сравнено с виртуалната реалност и хиперреалистичните видеоигри, което дава на осъзнатите сънуващи най-доброто самоуправляващо се изживяване.
Потенциалните методи за обучение за предизвикване на осъзнато сънуване включват когнитивно обучение, външна стимулация по време на сън и лекарства. Въпреки че тези методи могат да показват някои факти, нито един не е бил строго тестван или показан като ефективен.
Намерена е силна връзка между осъзнатото сънуване, богатото въображение и творческия резултат. Изследванията показват, че осъзнатите сънуващи се представят по-добре при творчески задачи от тези, които не изпитват осъзнато сънуване.
Стресови сънища
Стресовите преживявания са склонни да се появяват с голяма честота в нашите сънища. Сънищата, съпроводени със стрес, могат да бъдат описани като тъжни, страшни и кошмарни.
Експертите не разбират напълно как и защо конкретно стресиращо съдържание се озовава в сънищата ни, но мнозина сочат към различни теории, включително хипотезата за непрекъснатост, адаптивната стратегия и теориите за емоционална регулация, за да обяснят тези събития. Сънищата за стрес и психичното здраве изглежда вървят ръка за ръка.
Ежедневният стрес се проявява в сънищата: Изследванията показват, че тези, които изпитват по-големи нива на тревога в будния си живот и хората с диагноза посттравматично стресово разстройство (ПТСР) съобщават за по-висока честота и интензивност на кошмарите.
Нарушенията на психичното здраве могат да допринесат за стресови сънища: Хората с психични разстройства като тревожност, биполярно разстройство и депресия са склонни да имат по-тревожни сънища, както и по-трудно заспиване като цяло.
Тревожността е свързана със стресовите сънища: Изследванията показват силна връзка между тревожността и съдържанието на стресиращи сънища. Тези сънища могат да бъдат опитът на мозъка да ни помогне да се справим и осмислим тези стресови преживявания.
Заключение
Въпреки че има много теории за това защо сънуваме, са необходими повече изследвания, за да се разбере напълно тяхната цел. Не бива да приемаме само една хипотеза за вярна, сънищата вероятно служат за различни цели.
Знаейки, че причините да сънуваме не са напълно ясни, можем да се чувстваме свободни да разглеждаме собствените си сънища в светлината, която най-добре резонира на самите нас.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Петя Маринова
Редакция: Женя Драгнева