
„Много съжалявам“ – това обикновено чуваме, когато споделяме сложното медицинско състояние на Кали.
Когато тя се роди, това беше първото, което чухме от лекари, медицински сестри, специалисти и съветници- съжалявам. Но дали изричането на това на човек, който тъкмо е станал родител, и то на дете с увреждане, не поставя трагично начало на опита му като такъв?
Дали изказването на съчувствие над новороденото бебе в деня на раждането му, не хвърля сянка върху събитието? Не отнема ли това първите няколко часа на радост, блаженство, любов, постижение и сплотеност? Все чувства, които трябва да изпитва едно ново семейство.
Това трябва да са най-сладките моменти, а не мигове, към които родителят гледа с болка.
Нека не започваме разговора за увреждането на детето със „съжалявам“.
Като погледна назад, виждам, че са го казали с добро, но това породи и много въпроси:
- Дали са смятали, че заради диагнозата си Кали няма да стане толкова способна, колкото един обикновен човек?
- Дали „съжалявам“ не означава, че диагнозата ѝ е лоша?
- Дали са смятали, че животът ѝ няма да е пълноценен?
- Това не поставя ли много ниска летва за нея?
- През целия ѝ живот ли ще бъде така?
- Наистина ли обществото гледа така на хората с увреждания?
- И откъде знаеха, че тя ще води по-малко стойностен живот, само защото е различна?
За какво точно съжаляваха?!
Работата е там, че след фразата „съжалявам“, никога не следва нещо положително.
След нея винаги следва само негативно.
Освен, че скърбяхме за загубата на плановете и очакванията си, сега трябваше да се приготвим за още лоши новини. С течение на времето разбрахме, че диагнозата не е лоша, но ми се иска да бяхме с тази нагласа от самото начало.
В тези ранни моменти от живота, не знаем какво предстои на нашите малки деца.
И кои сме ние, за да проектираме живот, изпълнен с трагедия и безнадеждност, върху някого, заради това, че се е родил различен?
Можем ли да изместим гледната точка към безкрайните възможности, вместо към загубата? Можем ли да се опитаме да погледнем към всички начини, по които тези деца са съвършени и красиво създадени?
Можем ли да се отнасяме към това като към дар с безкрайни и невероятни възможности? Можем ли да се насладим на чудото на чисто новия живот?
Мисля, че можем.
Джейми Клейн
9 февруари, 2021 година
Източник:https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова
Редактор: Деяна Борисова