Страхът да правим грешки често е парализиращ, но когнитивната наука смята, че грешките са част от фундаменталния ни механизъм за учене.
Когато през 1955 г. Дисниленд отваря врати за пръв път, денят е пълна катастрофа. Въпреки, че очакванията са за около 15 000 посетители, благодарение на продажбата на фалшиви билети, почти два пъти повече хора изпълват парка. Гостите са изтормозени от дългите опашки, зле функциониращите съоръжения и липсата на достатъчно храна. Като капак на всичко, една пантера и един тигър успяват да избягат от цирка, и хвърлят в ужас родителите и децата по вече не толкова атрактивната Главна Улица.
Уолт Дисни обаче понася хладнокръвно деня, кръстен от служителите му „Черната Неделя“. „Ако правите големи неща, правите и големи грешки“, казва той на репортерите.
За Дисни креативността и грешките вървят ръка за ръка. Като основател на фирма предлагаща фантазиите за свой основен продукт, той насърчава екипа си от инженери, дизайнери и механици – може да са ви познати като Фантазьори – да мислят експанзивно и да имат волята да минават границите. „Не помня някой да е бил уволнен заради грешка или глупава идея“ спомня си Ван Арсдейл Франс, един от първите служители на Дисни.
Въпреки това учениците прекалено често гледат на грешките си като на източник на срам, стрес и дори унижение. Човешкият мозък е агностичен и все пак използва информацията по добър начин – грешките са фундаментални парчета от информация, която подсилва когнитивното изчисление, подтиквайки мозъка да съвмести противоречивата информация и да изгради по-точни, устойчиви решения.
Съвременното изучаване на изображения от магнитен резонанс разкрива „скритата невронна машина“ по време на работа. В проучване през 2018 г. невролозите в Калтек разкриват, че грешките задвижват една почти светкавична верижна реакция от продуктивна мозъчна дейност. Учените откриват, че даже преди съзнателният ум да осъзнае грешката, една група неврони, наречени „неврони на грешката“ или „невронните предшественици на грешката“, започват да изстрелват сигнали. Петдесет милисекунди по-късно фланга на „конфликтните неутрони“ отговаря, подавайки като сигнал усилието за разрешаване на откъслечните парчета от информация. В поредица от такива обстрели мозъкът на човека, който прави грешка, бива осенен от дейност, декодираща информацията по-задълбочено.
Въпреки, че никой не обича да прави грешки, особено публично, все пак е в интерес както на училищата, така и на учителите и учениците да се сприятелят с тях, даже да ги прегърнат. Както лаконично обяснява Карол Дуек, професор по психология в Университета Станфорд и автор на творбата „Настройката на ума: новата психология на успеха“: „Всеки път, когато ученикът прави грешка … той отглежда един синапс“.
Създаването на атмосфера приемаща грешките в клас, не само ще помогне на учениците да развият умения, нужни за своя бъдещ успех, но и ще ги окуражи да развият добър подход в мисленето, който приема грешките и се учи от тях. Ето шест стратегии за класната стая, които ще направят това възможно:
Да приемем, че страхът е реален
Страхът от грешката е дълбоко вкоренен в нас. Изследователите знаят, че когато учениците, които се напрягат от математика срещнат числа, например, „се активира центърът на страха в мозъка – същият център, който се активира, когато човек срещне змия или паяк“, пише Станфордският професор Джо Боалър в своята книга от 2019 г. „Ум без граници: учете се, водете и живейте без бариери“.
Страхът да излезете некомпетентен може да ви срине до състояние на неадекватност, нервна тревожност и да доведе до още повече грешки. „Когато центърът на страха в мозъка ви е активиран, дейността на центровете разрешаващи проблемите намалява“, обяснява Боалър, описвайки процеса, който затваря всеки когнитивен орган, нужен за проявата на компетентност.
За да превъзмогнем страха в клас, ние трябва да идентифицираме и активно да заменим деструктивните си мисли. Ако сме притеснени да не направим публично грешка, например, тогава трябва „да се научим да заменяме мисълта „аз съм глупав“ с мисълта „аз се уча“” твърди психологът, писател и анализатор Анджела Дъкуърт в последното си интервю.
Работете в зоната на скорошно развитие
Да получите правилните отговори не гарантира дългосрочното, автентично заучаване. В проучване от 2018 г. професор Ману Капур се обръща към ученици от седми клас да разрешат някои предизвикателни математически задачи – по-трудни от тези, които биха се паднали на изпит по математика, но не толкова предизвикателни, че да се откажат. Една добра задача, според Капур, не е тази, която има един единствен отговор; тя е с отворен край, така че учениците да изучат многобройни възможности, рисувайки и правейки връзки с първоначалното знание.
Когато една задача е лесна, казва Капур, учениците веднага могат да си спомнят точния отговор. Но когато тя е предизвикателство, учениците са принудени да разгледат различните възможни отговори и това им помага да „оценят и да разберат по-добре тези концепции, възможности и методи“. Излиза, че рискът от грешка помага на учениците да разберат не само защо някои отговори са правилни, но също така как и защо други са грешни, задълбочавайки тяхното разбиране по темата.
Потопете се в страст и любознателност
Всяко изучаване на непознатото, било то посещение на нова страна или дегустация на непозната храна, подготвя мозъка да приеме несигурността, а едно проучване от 2019 г. разкрива основната причина за това: областите на мозъка, които се активират, когато хората се конфронтират с нови идеи или се сблъскват с креативни предизвикателства също се задействат когато те поемат премерени рискове. Тези открития са описани е в трудове от 2012 г., които показват, че присъщото любопитство – добър проводник на ученическата страст – увеличава приемането на несигурността.
Така че, ако искате учениците да имат позитивно отношение към грешките, помислете за провеждане на проучвания или други изучаващи дейности, които дават представа за интересите на учениците и после интегрирайте тези интереси в планирането на уроците. Уверете се, че давате на учениците един по-широк спектър от избори, когато им връчвате нови задачи. Когато учениците работят по теми, които харесват има много по-голяма възможност да приемат и да преминат през неизбежната плеяда от грешки и пропуски.
Моделирайте активно грешките
В едно проучване от 2007 г. учените изучават как учителите по математика в Китай и Съединените Щати реагират на грешките в класната стая и откриват, че в Щатите учителите често коригират учениците си, ако дадат грешен отговор, подход който„може да подтикне учениците да се страхуват да не направят грешка заради страха да не излязат глупави“.
Китайските учители, от друга страна „са по-отворени към своите ученици, в сравнение с американските си колеги, по отношение на свободата да се правят грешки“, което помага в класа да се създаде атмосфера приемаща грешките. Популяризирайки идеята, че „грешките“ са нещо обичайно и дори са полезни, води учениците до това те по-често сами да коригират собствените си грешки.
За да могат да създадат една култура на истинско приемане на грешките, учителите трябва не само да прегърнат ученическите грешки, но и активно да моделират своята собствена толерантност за тях. Известният учител по литература Кели Галахър, автор на “Readicide” вярва, че учителите трябва редовно да пишат пред своя клас.„Учителят е най-добрият писател в стаята, затова е от изключителна важност той да моделира объркването, хаоса, спирането и започването, колебанията, които се пораждат в опитите да съчиняваме“, пише Галахър. „Аз не се опитвам да скрия това; напротив – искам учениците ми да видят, че и аз се лутам как да подредя думите си на хартия“.
Поощрявайте мисленето „на чернова“
Когато казвате на учениците си, „Сега това ще са просто грубите ви разсъждения на глас“ им позволява да задават въпроси, да правят грешки и да ги поправят без задушаващата перспектива за провал, обясняват професорът по математика Аманда Янсен и нейните колеги в статия от 2007 г.
Изричното определяне на дейностите в учебната програма, от писане до рисуване и различните учебни дисциплини, като „грубо излагане на разсъждения“ насърчава културата на интелектуално поемане на риск и дава на учениците възможност да нахвърлят първоначални решения без да се притесняват дали са прави или грешат. За да стимулират тези разговори „на чернова“ и да вербализират това мислене, учителите могат да наблягат на тезата, че ученето изисква време и е от значение да се дискутират в малки групи идеи, макар и още да не са съвсем ясни. „Това ми харесва дори когато греша, защото се уча от групата си и ставам по-добър“ споделя ученик по математика от гимназията.
Оценявайте по-малко неща
Очакването, че цялата ученическа работа трябва да бъде следена изкъсо и дори оценявана от учителя остава едно от най-големите препятствия за иновацията и прогресивната дейност в клас.
„Времето и енергията, които се посвещават на даването на оценки много често е сочено като основна пречка за учителите да станат по-иновативни в методите си на преподаване“, пишат Джефри Шинске и Кимбърли Танер в свое проучване от 2014 г., добавяйки, че „учителите не трябва да оценяват качеството на работа на учениците само защото те генерират някаква работа“.
Да се поправя всяка грешка в клас може да е задушаващо не само за учениците, но и за самите учители. Позволете си да оценявате по-малко класни работи и да давате по-рядко обратна връзка на учениците – това са разпространени стратегии в правилото „едно от четири“ и равностойното класиране, използвайки определени рубрики – те не само, че ще ви освободят време всяка седмица, за повече планиране на преподаването, но също така ще ви помогнат да създадете по-малко стресова среда в клас, в която учениците са стимулирани да експериментират, да поемат рискове и да дават много по-качествени резултати.
Източник:https://www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Иванова
Редакция: Илона Иванова