Проблемите, свързани с психичното здраве както на майката, така и на бащата имат отношение към повишения риск бебето им да се роди недоносено, установи ново проучване
Изследването, водено от Детския изследователски институт на Мърдок (MCRI) и публикувано в EClinicalMedicine, установи, че мъжете с продължителни проблеми с психичното здраве през юношеството и в ранните си години като възрастни е по-вероятно да имат бебе, родено преждевременно, а жените с тревожност и депресия по време на бременността са в по-голям риск да родят преждевременно.
Една от провеждащите проучването на MCRI’S д-р Елизабет Спрей от университета Деакин разкрива, че бащите често са пренебрегвани в научните изследвания за ранното развитие на децата.
„Открихме, че мъжете с продължителни проблеми с психичното здраве през десетилетията, предшестващи бременността, по-често имат недоносени бебета. Нашето проучване се присъединява към нарастващите доказателства за важната роля, която бащите играят за здравето и развитието на децата си, и представя тезата, че тази взаимосвързаност започва много преди момента на зачеването“,
казва тя.
Повечето изследвания за ранното развитие на децата са фокусирани върху майките. Това означава, че и преобладаващите в общественото пространство препоръки също са почти изцяло насочени към това какво трябва и какво не трябва да правят майките, когато планират бременност или имат дете. За разлика от тях, мъжете получават много малко насоки или подкрепа.
Във връзка с това, наскоро станалият баща Арън споделя как му се е отразило преждевременното раждане в 25-тата седмица на дъщеря му Шарлот-Роуз.
„След като прочетох изследването, осъзнах, че психичното ми здраве може да повлияе на жена ми и детето ми по много начини. Като мъж, който наскоро е преживял емоциите от преждевременното раждане, мога да споделя, че намирането на подкрепа, ако изобщо се предлага такава, е трудно за татковците, тъй като фокусът е насочен предимно към майката.“
Арън Стълб
„В началото на 2017 г. бях диагностициран с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тежка тревожност и сериозно депресивно разстройство, придружено с нарушение на способността за адаптация. Вярвам, че психичното ми здраве очевидно може да засегне близките ми, главно съпругата ми, и след като прочетох доклада, осъзнах, че би могло да повлияе на жена ми по много начини.
Логично е, че когато тя е под стрес, защото съм имал лош ден по отношение на психичното ми състояние, това може да се предаде и на бебето.
Лошото психично здраве носи достатъчно предизвикателства и без да се добавя стресът от бременността. Като мъж, който наскоро е изпитал ефектите от преждевременното раждане на моята красива дъщеря, мога да потвърдя, че липсва подкрепа за бащата. Може би не липса, но не е лесно да се намери подкрепа.
Като татко за първи път и като мъж, установих, че по време на бременността на жена ми ми беше изключително трудно да съпреживея това, което тя преживява, и понякога се чувствах безполезен и безпомощен.
Съпругата ми имаше леко кървене около 8-та седмица от бременността и за щастие това беше просто уплаха, но ако не се обърнете към д-р Google, няма да знаете, че е често срещано жената да кърви по време на първия триместър.
Оттогава нататък и аз, и съпругата ми бяхме в повишена готовност за нови стресови ситуации. Всеки преглед беше облекчение, но поради настоящата пандемия на COVID-19 нямахме много контакти с медицинския персонал и много пъти се чувствахме оставени на произвола.
След като ми казаха, че моята бременна в 25-та седмица съпруга е с 4 см. разкритие, безпокойство ми наистина нарасна. Обаждах се на нейните и на моите родители в ранните сутрешни часове и трябваше да им предоставям актуална информация, което беше изключително трудно на фона на едва задържаните паник атаки. В нито един момент не ми беше предложена някаква психическа подкрепа. По това време не мислех за това и вярвах, че приоритетът е жена ми.
Но сега, като погледна назад, може би щеше да е много полезно, ако имаше подкрепа за мен, която да ми помогне да запазя самообладание и да бъда в готовност да откликна на всяка нужда на жена ми.
Беше изключително трудно да се справя, докато имах множество паник атаки и едновременно с това трябваше да се подготвя психически, че може да се сблъскаме с изключително тежка ситуация, и от мен зависеше да бъда силен.
Отново се чувствах напълно безпомощен, както съм сигурен, че много бащи се чувстват по време на раждането. Не можете да премахнете болката на любимия човек, не можете да поемете натоварването вместо нея и да ѝ дадете почивка. Всичко, което можете да направите, е да седнете на ъгъла на леглото и да я подържите, наблюдавайки как болката ѝ нараства с напредването на процеса на раждането.
По време на раждането преживях 7 паник атаки. Обикновено една беше достатъчна да ме извади от строя за целия ден, но сега трябваше да изтрия сълзите си и да се върна в стаята, и да продължа да я подкрепям.
След това започва истински трудната работа! Бебето най-накрая се роди и веднага я отведоха в интензивното отделение, а аз едва успявах да догонвам всичките лекари и сестри, които полагаха грижи за нея. Тогава започна дългият и труден път, по който преминаването на всяко препятствие изглеждаше невъзможно. Не само се притеснявах за дъщеря си, но следях жена си като ястреб, тъй като тя започна да се самообвинява, че не е успяла да задържи бебето в утробата си.
За щастие, тя получи невероятна подкрепа от неправителствена организация, но чувствам, че макар да съм добре дошъл да се присъединя към разговорите предимно с други майки, няма много организации, които да са на разположение на бащата. С настоящите ограничения на COVID-19 не успявам да общувам с други бащи, преминаващи през същото, в рамките на престоя на бебето в интензивното отделение. Чувствам, че в много случаи бащата е пренебрегнат. Хората винаги ме питат „Как е бебето?“ и „Как е жена ти?“ и много рядко ме питат как съм аз?“
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петя Маринова
Редактор: Маргарита Аспарухова-Кандиларова
Източник: https://lifeslittletreasures.org