Децата може и да предпочитат да стоят пред екраните си, но излизането навън е важно за тяхното развитие
В началото на 80-те години на миналия век биологът от Харвардския университет Едуард О. Уилсън предлага теория, наречена „биофилия“, според която хората са инстинктивно привлечени от естествената си среда. Много съвременни родители обаче биха поставили тази теория под съмнение, тъй като наблюдават ежедневно как децата им категорично предпочитат да седят на дивана пред екрана, отколкото да играят навън.
Повод за паника сред родителите по света е фактът, че децата прекарват твърде много време вкъщи. Тази тревожност е станала толкова силна, че кризата си има име: природо-дефицитно разстройство.
Макар да е наречено риторично с понятието разстройство е ясно, че децата прекарват значително повече време вътре, отколкото навън. Тази промяна до голяма степен се дължи на технологиите: средностатистическото американско дете прекарва от четири до седем минути на ден в неструктурирана игра на открито и над седем часа на ден пред екрана.
Ричард Лув, авторът на книгата „Последното дете в гората: Спасяване на децата ни от природо-дефицитно разстройство“, разказва за интервю с дете, което му казало, че обича да играе повече на закрито, отколкото на открито, „защото там са всички виртуални контакти“.
Друг важен фактор са нарастващите страхове на родителите относно болестите и опасностите, свързани с игрите навън, въпреки доказателствата за обратното.
И тъй като предградията и покрайнините продължават да се разширяват, природата се превръща в частна собственост и децата изглеждат по-малко склонни да прекарват времето си в ограден двор, да преминат отвъд оградата на съседа или да се разходят в гората. Вместо това дейностите на закрито могат да изглеждат по-лесни (например не е необходим слънцезащитен крем), по-безопасни и дори по-общителни за децата, които растат с мултиплейър видеоигри и акаунти в социалните мрежи.
Защо да излизаме навън?
Последните проучвания показват ползата – дори необходимостта от прекарване на време на открито – както за децата, така и за възрастните. Някои твърдят, че това може да бъде всякаква среда на открито. Други пък твърдят, че това трябва да е „зелена“ среда – такава с дървета и листа. Има хора, които смятат, че само една картина на зеленина може да бъде от полза за психичното здраве. Като оставим настрана тези нюанси, резултатите от повечето проучвания показват, че децата, които играят навън са по-умни, по-щастливи, по-внимателни и по-малко тревожни от децата, които прекарват повече време на закрито. Макар да не е ясно как точно настъпват подобренията в когнитивните функции и настроението, има няколко неща, които доказват защо природата е полезна за ума на децата.
- Изгражда увереност
Начинът, по който децата играят в природата има много по-малко структура от повечето видове игри на закрито. Съществуват безкрайно много начини за взаимодействие с външната среда – от задния двор до парка и местната туристическа пътека или езеро. Ако оставите детето си да избере как да се отнася към природата, това означава, че то има силата да контролира собствените си действия.
- Насърчава творчеството и въображението
Този неструктуриран стил на игра също така позволява на децата да взаимодействат смислено със заобикалящата ги среда. Те могат да мислят по-свободно, да проектират свои собствени дейности и да подхождат към света по изобретателен начин.
- Учи на отговорност
Живите същества умират, ако не се отнасят добре с тях или не се грижат правилно за тях, а ако поверите на детето си да се грижи за живите части на околната среда, то ще научи какво се случва, когато забрави да полее растение или извади цвете от корените му.
- Осигурява различна стимулация
Природата може да изглежда по-малко стимулираща от видеоиграта с насилие на сина ви, но в действителност тя активира повече сетива – можете да виждате, чувате, миришете и докосвате околната среда на открито. „Тъй като младите хора прекарват все по-малка част от живота си в естествена среда, сетивата им се стесняват“, предупреждава Лув, „а това намалява богатството на човешкия опит.“
- Кара децата да се движат
Повечето начини за общуване с природата изискват повече движение, отколкото седенето на дивана. Не е задължително детето ви да се присъедини към местния футболен отбор или да кара колело в парка – дори една разходка ще раздвижи кръвта му. Упражненията не само са полезни за тялото на децата, но и изглежда ги правят по-съсредоточени, което е особено полезно за децата с ADHD.
- Кара ги да се замислят
Лув казва, че природата създава у децата уникално чувство на удивление, каквото никоя друга среда не може да им осигури.
- Намалява стреса и умората
Според Теорията за възстановяване на вниманието градската среда изисква т.нар. насочено внимание, което ни принуждава да игнорираме разсейващите фактори и изтощава мозъка ни. В естествена среда практикуваме безпроблемен тип внимание, известен като меко очарование, който създава усещане за удоволствие, а не за умора.
Така че, въпреки че времето пред екрана е по-лесният и популярен избор, важно е да отделяте време за игра на открито, които да включват забавни и стимулиращи дейности, които можете да правите с децата си сред природата.
Източник: https://childmind.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Йоана Кабаделова
Редактор: Дарина Димитрова