Чудили ли сте се защо някои прародители (баби и дядовци) успяват да поддържат близка връзка със своите внуци, а други – не? Това не е някаква загадка. Проучванията са разкрили кои са тайните, но те все още не са известни на голяма част от бабите и дядовците.
Мерил Силвърщайн, Върн Бенгтсън, както и други са изучавали концепцията, която те наричат „солидарност между поколенията“ и са идентифицирали шест фактора, които оказват влияние върху тази „солидарност“. Някои от тези фактори са извън нашия контрол, но на други можем да повлияем.
Създаване на връзка между прародители и внуци
Тази информация едва ли ще бъде от полза на бабите и дядовците, които са изгубили контакт със своите внуци, или на тези, които имат дълбоки семейни конфликти, за разрешаването на които може да има нужда от терапия. За останалите обаче тази информация може да бъде от съществено значение.
Физическа близост
Не е изненадващо, че географската близост е една от най-важните предпоставки за близка връзка между внуците и техните баби и дядовци. Този фактор е възможно да не е в контрола на някои прародители, докато други имат желание да се преместят по-близо до своите внуци.
Други фактори като здравословното състояние или финансовото положение също могат да окажат влияние, ако затрудняват възможността за пътуване на прародителите. Географското разстояние не е от особено значение за бабите или дядовците, които са в добро физическо здраве и имат финансовата възможност да си позволят чести пътувания, за да прекарат време с внуците си.
Въпреки че няма пълноценен заместител на срещите лице в лице, съвременните технологии позволяват по-лесна връзка между прародителите и внуците, макар и намирайки се на големи разстояния един от друг. Много баби и дядовци виждат внуците си всеки ден през видео и чат платформи като: ФейсТайм, Скайп и други.
По-големите внуци оценяват любящите текстови съобщения от своите баби и дядовци, стига да не са твърде чести. Фейсбук и другите социални мрежи са също добър начин за поддържане на връзка с тийнейджъри или по-големи внуци. Любящите баба и дядо винаги намират начин как да скъсят дистанцията.
Честота на контактите
Прародители, които осъществяват чест контакт със своите внуци, имат по-близка връзка с тях. Физическото разстояние обаче не е единствената пречка пред контактите. Ако родителите са разведени, това често има значително влияние върху контактите между внуците и бабите и дядовците. В такива случаи обикновено се засилва връзката между родителите на попечителя и внуците.
От друга страна, родителите на този без родителски права често имат доста ограничен контакт с внуците. Тъй като жените по-често получават родителските права спрямо мъжете, в повечето от случаите родителите на майката имат по-добра връзка със своите внуци след развод, докато ролята на родителите на бащата е доста по-малка.
В последно време все повече бащи започват да получават попечителство, а също и споделеното попечителство става все по-популярно. Вероятно в бъдеще разводите няма да се отразяват до такава драстична степен на връзката между прародители и внуци, както в днешно време.
Ролята на прародителите в рамките на семейството
Когато прародителите помагат в отглеждането на своите внуци или поемат ролята на родител, те имат по-голяма възможност да се сближат с тях. Много прародители обаче предпочитат да си останат баба и дядо, вместо да се превръщат в родители на внуците си.
Освен това, проучванията показват, че честото присъствие на прародителите в живота на внуците оказва резултат върху близостта им с тях, а не задълженията, които изпълняват. Независимо дали сте прародител, който се грижи за внуците си, или сте „готин“ дядо или баба, който най-вече играе с тях, вие можете и в двата случая да имате добра връзка с внуците си.
Концепцията за нещо, което е в реда на нещата
В семействата, в които съществуват нагласата и желанието за силна връзка между поколенията, е по-вероятно да се създаде такава. При тях всеки един член на семейството още от най-ранна възраст научава, че в семейството отговорностите се споделят. Това може да включва грижа за децата или за старите хора в семейството, финансова подкрепа или взаимна помощ с определени задачи. Взаимопомагането се осъществява и в двете посоки – от по-младите към по-възрастните и обратно.
Семействата, при които има установена такава култура, е по-вероятно да притежават силна връзка между внуци и прародители спрямо семействата, в които сред най-важните ценности са индивидуализмът и независимостта. При първия тип семейства обикновено съществуват практики, благодарение на които членовете на разширеното семейство остават близки.
Емоционална свързаност
Прародителите и внуците често определят връзката си като близка. Забелязва се обаче, че бабите и дядовците са по-привързани към внуците си спрямо внуците към тях. Това е напълно нормално.
Обикновено в семействата децата са най-близки с родителите си и своите братя и сестри. Бабите и дядовците най-често се намират на следващ план по емоционална близост. Колкото повече порастват децата, тяхното обкръжение нараства и връстниците им стават много важни за тях. По този начин могат да се отдалечат от своите баби и дядовци.
От друга страна, възрастните хора често живеят в свят на все по-стесняващо се обкръжение, понеже техните връстници и по-възрастни роднини умират, преместват се далеч или страдат от сериозни здравословни проблеми. Техните деца и внуци започват да играят все по-голяма роля в живота им.
Важно е да се отбележи, че по-устойчивите емоционални връзки между прародителите и техните внуците са тези, които се формират още в ранната възраст на внуците. Такива връзки са устойчиви през годините и се запазват въпреки промените, които двете поколения претърпяват през това време.
Проучвания показват, че родителите също играят определяща роля за близостта между бабите, дядовците и внуците. Когато близостта между родителите и прародителите е голяма, тази между прародителите и внуците се получава лесно и естествено.
Постигане на съгласие по отношение на ценностите
Децата придобиват първите разбирания за ценности от родителите и прародителите си. С растежа си обаче е по-вероятно да развият свой собствен набор от ценности. Семействата, в които членовете са близки, обикновено споделят общи ценности, но в доста малко от семействата има абсолютно припокриване на всички ценности.
Проучванията показват, че разривът между поколенията понякога се създава, когато по-младите смятат, че възрастните не са достатъчно толерантни или не следват собствените си ценности. Прародителите не трябва да се отказват от своите разбирания, но вслушването в гласа на младите може да се окаже от съществено значение. В допълнение на това, е важно да живеят така, както самите те декларират, че смятат за правилно.
Обобщение на връзките между внуците и техните прародители
Въпреки че тези шест фактора оказват влияние върху връзката прародители-внуци, отношението на бабите и дядовците към техните внуци е от най-голямо значение. Проучвания показват, че любовта към бабите и дядовците не е даденост. С други думи, внуците не зачитат по подразбиране своите баби и дядовци. Вместо това те се научават да ги ценят заради начина, по който изпълняват ролята си на баба или дядо. Дистанцираните или неучастващите в семейния живот баби и дядовци е малко вероятно да успеят да намерят уважавано място в семейния кръг. От друга страна, прародители, които създават проблеми и конфликти най-вероятно също няма да бъдат зачитани от семейството.
В заключение, прародителят, който наистина иска да създаде силна и устойчива връзка с внуците си, е този, който действително ще я постигне.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Биляна Господинова
Редактор: Маргарита Аспарухова-Кандиларова