Какво можете и какво не можете да очаквате от психотерапията
От Deborah R. Glasofer, PhD
Според опита ми от консултации с пациенти, които обмислят дали да започнат, или не психотерапия за подобряване на психичното си здраве, пътят към това решение е толкова разнообразен, колкото и хората, които тръгват по него.
Понякога загрижеността на приятел, партньор или член на семейството е повратната точка за даден човек да потърси помощ. В други случаи учител, училище, колега или работодател настояват, че нуждите на психичното здраве трябва да бъдат приоритизирани, за да може човек да се върне в училище (или на работи) в по-стабилно психическо състояние.
Често самите хора осъзнават, че биха искали взаимоотношенията им да бъдат по-добри, настроението или безпокойството им да е по-управляемо, или имат специфично поведение, за промяната на което биха искали помощ; в тези случаи хората избират да потърсят терапия с цел личностно развитие, за намаляване на симптомите и като цяло за подобряване на качеството си на живот.
Независимо от това как ще стигнете до решението да започнете психотерапия (или как ще изберете вида на терапията), ще влезете на първата си сесия с набор от очаквания, които могат да включват и някои заблуди относно процеса на психотерапия.
Защо има заблуди относно психотерапията?
Ако не работите в сферата на психичното здраве, е препоръчително да научите повече за него (т.е. да подобрите познанията си за психичните разстройства). Липсата на знания в дадена област не е нещо нетипично – в крайна сметка, ако не сте адвокат, няма да знаете много за съдебните спорове. Но звучи логично и има смисъл да научите повече за психичното здраве. Ако не го направите, може да ви затрудни да разберете дали вие или някой, за когото сте загрижени, е достигнал точката, когато трябва да потърси терапия. И това може да затрудни успешното започване на психотерапия или да намали желанието да се придържате към нея.
Най-достъпната информация за психотерапията идва от представянето ѝ в медиите. Изследванията показват, че хората формират представите и очакванията си за психотерапията въз основа на персонажите и сцените, които виждат по телевизията и във филмите. И макар че може да успеете да балансирате представите си за други професионалисти като лекари или учители, като сравните пресъздадените (понякога дори по увреждащ авторитета им начин) образи от медиите с вашия непосредствен опит от реалния живот, може да е по-трудно да забележите и разграничите стереотипите за специалистите по психично здраве или като цяло за процеса на психотерапия.
Какво да не очаквате от психотерапията
Правилното разбиране какво не трябва да очаквате от психотерапията, може да ви помогне да подходите към нея, както обичам да казвам, като добре подготвен потребител с отворено съзнание.
Ето някои важни неща, които трябва да разберете за психотерапията. Те се отнасят до няколко от често срещаните, но погрешни очаквания, които трябва да се опитате да оставите пред вратата на психотерапевта, преди да влезете за сесията си:
Не очаквайте бърза промяна
Има много ограничен брой проблеми, при които една психотерапевтична сесия ще бъде достатъчна. (Изключение от това може да бъде едносесийна експозиционна терапия за някои специфични фобии при възрастни, тийнейджъри и деца.).
Психотерапията може да бъде краткосрочен или дългосрочен ангажимент.
Първите няколко срещи обикновено се използват от вас и вашия терапевт, за да определите дали и какъв вид терапия може да ви бъде полезна. Ще бъдете помолени да разкажете за специфичните опасения, които са ви накарали да потърсите помощ, както и за елементите от вашата по-широка медицинска, социална и семейна история, които ще помогнат на терапевта да ви опознае по-добре.
За някои хора е доста некомфортно да говорят открито за своите симптоми и история. За други това самó по себе си е силно облекчаващо преживяване. Независимо от това, малко вероятно е значителна и трайна промяна или решение, свързани с дългогодишни модели на мислене, общуване или поведение, да бъдат постигнати адекватно само с няколко срещи.
Въпреки това е разумно да очакваме структурираните, фокусирани към настоящия момент подходи като когнитивно-поведенческата терапия, междуличностна психотерапия или терапията за приемане и обвързване да бъдат ограничени във времето. Психодинамичната психотерапия и психоанализата, от друга страна, които се фокусират върху изследването на несъзнаваните желания и процеси, вероятно ще изискват по-големи инвестиции от време.
В повечето случаи процесът няма да бъде лесен
Психотерапията е въпрос на много работа. Тя ще изисква от вас да се вгледате упорито в себе си. Вие няма да бъдете сами в това. Вашият терапевт също ще работи усилено.
Ще работите заедно, за да (1) осъзнаете по-добре в какво точно се корени проблемът ви (например конкретни начини на мислене, начини, по които избягвате да се изправяте пред притесненията си, как изразявате или се справяте с различни емоции или как общувате), (2) да разберете как вашите текущи модели ви служат добре или не толкова добре и (3) да експериментирате с различни начини на мислене, действие, общуване и справяне в ситуациите.
По пътя вероятно ще има моменти, в които ще се почувствате по-зле, преди да се почувствате по-добре. Говоренето за травматични преживявания, например, може да наруши съня ви. Конфронтирането с начините, по които другите са се отнасяли лошо с вас или вие сте се отнасяли зле към другите, може да доведе до тъга и гняв.
Изправянето пред нещо, от което се страхувате – било то влакче в увеселителен парк, вдигане на ръка в клас или решение за развод – може да създаде повече безпокойство в краткосрочен план. В „моментите, когато се чувствате зле“ не забравяйте, че старите модели също ви карат да се чувствате зле. Може би си струва да отделите малко време, за да видите дали този труден момент ще отстъпи място на нещо по-добро в дългосрочен план?
Разговорът с терапевта не е същото нещо като разговора с приятел
Терапевтичната връзка се различава от другите взаимоотношения. Тя не е взаимна, не е „двупосочна улица“. Вероятно ще споделите интимни подробности за себе си с вашия терапевт и той или тя няма да ви отвърне по същия начин. Това не е с идеята да бъде груб или сдържан, нито е някакъв индикатор за това дали той ви има доверие или ви харесва.
По-скоро вашият терапевт поставя ограничения да споделя лична информация, за да запази фокуса там, където трябва да бъде – върху вас и вашите цели – и при някои видове терапия, за да ви помогне да осмислите вашите предположения (или проекции) за него или нея като начин да научите повече за себе си. Границите, зададени от терапевта, в някои случаи също така могат да послужат като пример за вас как да поставяте граници в отношенията си с другите.
Вашият терапевт обикновено няма да ви каже точно какво да правите
Тъй като вашият терапевт няма да изживее пряко последствията от вашия избор, той или тя в повечето случаи ще се въздържат от открити инструкции. Със сигурност има изключения от това – а именно, ако има опасения за вашата безопасност или за безопасността на някой друг – това може да накара вашия терапевт да бъде по-прям и по-конкретен в насоките си към вас от обикновено.
Вместо да ви казва какво да правите, вашият терапевт ще ви задава въпроси, за да ви помогне да определите сами какво искате да правите и защо.
Той или тя ще повторят казаното от вас, за да ви помогнат да го чуете отстрани и ще ви ви помогнат да го анализирате. Вашият терапевт може да ви насочи към обмисляне на други варианти, които не сте си представяли, или към това да премислите положителните, отрицателните и „някъде по средата“ последици от поемането по определен път.
Ако работите със същия терапевт продължителен период от време, той може да ви напомни за предишни решения (и техните последици) или да посочи повтарящи се модели на действие. Това може да ви насочи как да постъпите с предстоящо решение или как да се справите с резултата от него.
Не очаквайте да си паснете с първия терапевт, когото посетите
Колкото и уникална да е терапевтичната връзка, тя има общо с другите връзки по това, че включва двама души, които се събират в общо начинание.
Ясно е, че вие познавате най-добре себе си и пристигате в кабинета на терапевта с определен темперамент и личен стил, с определено виждане за текущите си проблеми и определена представа какво искате да постигнете с терапията. Вашият терапевт е експерт по психично здраве и той или тя ви посреща със собствения си терапевтичен стил, темперамент, области на клиничен опит (включително вида на практикуваната терапия, възрастовата или диагностичната група/и, с които обикновено работи и т.н.).
Може да не си паснете с първия терапевт, когото посетите, или може да отнеме повече от една среща, за да решите дали си пасвате. Може да се наложи да посетите повече от един клиницист за няколко сесии, преди да намерите подходящия терапевт.
Намирането на най-добрия терапевт за вас
Най-подходящият терапевт е различен за различните хора, но помислете за следните въпроси като полезно начало при оценяването на добър терапевт за себе си:
- Удовлетворен ли сте от отговора на терапевта относно вашата диагноза, клиничния му опит и какво ще включва терапията?
- Излъчва ли терапевтът професионализъм (по време на разговор, по отношение на атмосферата в кабинета, по отношение на това как ще се процедира, ако терапията трябва да се прекрати, в спешните случаи и т.н.)?
- Задава ли терапевтът смислени въпроси?
- Като се имат предвид предизвикателствата за вас в началото на психотерапията, колко удобно се чувствате да говорите открито с терапевта?
- Харесвате ли техния професионален стил, включително степента на взаимодействие с вас, използването на хумор, способността да възприеме и да обърне внимание на емоционалното ви състояние по време на сесия?
Източник:https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Йоана Букреева
Редактор: Маргарита Аспарухова-Кандиларова