Резюме: Близките отношения с бащите имат широк и положителен ефект през юношеството както за момчетата, така и за момичетата.
Юношеството може да бъде емоционално бурно време, но ново проучване в Penn State установи, че близките, подкрепящи отношения с родителите – особено с татковците – в ключови моменти по време на юношеството, могат да помогнат за предотвратяване на някои проблеми с приспособяването.
Изследователите проучват как емоционално близките и подкрепящи отношения с родителите – наричани в изследването „родителска близост“- в семейства с майки и бащи влияят върху самочувствието на децата, притесненията за теглото и депресивните симптоми в различните моменти от юношеството.
Те открили, че близостта с бащите има широки, положителни ефекти както за дъщерите, така и за синовете. Но макар че близките взаимоотношения с майките също имат ползи, те били по-ограничени според възрастта на децата и не били толкова подпомагащи при всички проблеми с адаптацията, измерени в проучването.
Анна Хохграф, докторант по човешко развитие и семейни изследвания казва, че макар близките взаимоотношения с майките със сигурност да са важни, бащите могат да играят важна, различна роля в насърчаването на здравословна адаптация при подрастващите.
„Юношите обикновено се чувстват емоционално по-близки с майките си, отколкото с бащите си. Майките са склонни да водят подкрепящи разговори с децата си по-често, отколкото бащите“, казва Хохграф. „Това може да направи емоционалната близост с бащите по-забележима и от своя страна да предпази от тези често срещани проблеми с приспособяването, които се срещат през юношеството.“
Според изследователите юношеството е период на развитие, който включва много биологични, когнитивни, емоционални и социални промени, които могат да доведат до определени проблеми с приспособяването, като притесненията за теглото, ниското самочувствие и симптомите на депресия са едни от най-често срещаните, особено за момичета.
Предишнo изследванe също показва, че близките отношения с родителите имат потенциала да предoтвратят развитието на някои от тези проблеми. Хохграф казва, че тя и другите изследователи искат да проучат допълнително темата, отчитайки резултатите според възрастта, пола и връзката на участниците с всеки родител.
„Искахме да проучим кога по време на юношеството близостта с майките и бащите се превръща в защитен фактор срещу притесненията за външния вид, депресивните симптоми и ниското самочувствие и дали тази близост е по-силно свързана с положителната адаптация в точно определени години“, казва Хохграф. „Искахме също да видим дали моделите се различават при момичетата и момчетата.“
Изследователите са взели извадка от 388 юноши от 202 семейства с по двама родители – бащи и майки за изследването. Данните са събрани на три етапа, когато участниците са били на възраст между 12 и 20 години, и включват информация относно притесненията за теглото, симптомите на депресия и самочувствието, както и измерване на близостта между родителите и техните деца. Близостта се измерва от самите участници, чрез въпроси като например колко често се обръщат към майка си или баща си за съвет или подкрепа и до колко споделят вътрешните си чувства или тайни с тях, на които подрастващите са отговорили с оценка от едно до пет.
Хохграф казва, че е важно да се събират данни в няколко различни във времето момента, тъй като проблемите с адаптацията, както и отношенията с родителите, могат да се променят и развиват от едната крайност до другата бързо през юношеството.
„Вместо да приемаме, че връзките между близостта при родител и юноша и проблемите с адаптацията на юношите са статични през юношеството, ние проучихме промените в тези връзки като функция на възрастта“, казва Хохграф.
„Този подход ни позволи да определим на коя възраст близостта между родители и младежи може да играе най-голяма роля срещу притесненията за външния вид, депресивните симптоми и самочувствието.“
След анализиране на данните, изследователите откриват няколко различни ефекта на родителската близост според различното време през юношеството. Тези ефекти също са различни при майките и бащите.
„Например, докато близостта между баща и юноша беше свързана с по-малко депресивни симптоми през юношеството, близостта между майка и юноша беше свързана с по-малко депресивни симптоми по средата на юношеството, около 15-годишна възраст“, казва Хохграф.
Те също така установяват, че близостта на баща-юноша е свързана с по-малко проблеми с теглото както за момичетата, така и за момчетата през по-голямата част от юношеството, с най-големи ефекти в средата на юношеството за момичетата и късното юношество за момчетата. За разлика от това, близостта майка-юноша се свързва само с по-малко проблеми с теглото при момчетата и то само в ранна юношеска възраст.
Освен това, близостта баща-юноша е свързана с по-високо самочувствие от началото до средата на юношеството както при момчетата, така и при момичетата. Близостта майка-юноша е свързана с по-високо самочувствие през по-голямата част от юношеството при момичетата и през ранното и късното юношество при момчетата.
Хохграф казва, че проучване наскоро публикувано в Списанието за семейна психология (Journal of Family Psychology) подчертава значението на това родителите да бъдат близки, отворени и подкрепящи към децата си.
„Родителите могат да насърчават здравословното развитие на своите подрастващи, като създават емоционално топли, приемащи и подкрепящи отношения с тях“, казва Хохграф.
„Има редица базирани на доказателства, ориентирани към семейството програми за превенция, които могат да помогнат на родителите да подобрят или поддържат качествена връзка и комуникация с децата си през юношеството и за които е доказано, че предотвратяват множество проблеми при адаптацията на подрастващите.“
Обобщение
Да се отдели време за развитието на близостта между родители и юноши като защитен фактор за проблемите с адаптацията на подрастващите
Близостта родители- юноши предпазва подрастващите от проблеми с приспособяването, включително притеснения за тегло и външен вид, ниско самочувствие и депресивни симптоми.
Това проучване има за цел да установи кога в развитието на близостта между родител-юноша се проявява като защитен фактор, как този защитен ефект променя силата си през юношеството и дали има различия във връзките близост-адаптация в зависимост от пола на родителя и младежа.
Извадката е направена измежду 388 предимно бели американски юноши (50,8% жени; на възраст 12–20 години, М = 15,2, SD = 1,63 за първи път) от 202 семейства. Моделите с променлив ефект показват, че връзките между близостта и адаптацията са динамични и се различават в зависимост от пола на родителите и младите хора, както и според видовете проблеми с адаптацията.
Близостта между бащата и юношата е свързана с по-малко проблеми с теглото през по-голямата част от юношеството при момичетата и момчетата и тези ефекти са най-силни съответно в средата и късната юношеска възраст. Близостта между майката и юношата се свързва с грижите за теглото на момчетата, но не и на момичетата, и то само в ранна юношеска възраст. Близостта между баща и юноша е свързана с по-малко депресивни симптоми при момчетата и момичетата през по-голямата част от юношеството, докато близостта между майка и юноша е свързана с по-малко депресивни симптоми в средата на юношеството.
Въпреки това, връзката между близостта и депресивните симптоми е най-силна в средата на юношеството и при майката и при бащата .
И накрая, близостта между бащата и юношата е свързана с по-високо самочувствие от началото до средата на юношеството при момчетата и момичетата, докато близостта между майката и юношата е свързана с по-високо самочувствие през по-голямата част от юношеството при момичетата и през ранното и късното юношество при момчетата.
Констатациите имат отражение върху времето и целите на семейните интервенции и подчертават уникалните и споделени роли на родителите в приспособяването на подрастващите.
Източник:https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Петя Маринова
Редакция: Соня Врайкова