Няколко пъти в седмицата говоря с родители, които споделят, че в училище децата им са спокойни, готови да съдействат и да помагат, но у дома е точно обратното. Избухват заради привидно дребни проблеми, не слушат и са много непреклонни и капризни. Като четиригодишната Ева, чиито учители споделят, че тя е една от най-сговорчивите помощнички в класа. Ева е любезна със своите приятели и готова да споделя. Освен това е състрадателна – винаги е първата, която успокоява разстроен съученик. Накратко, тя е същинска радост. Но вкъщи историята е съвсем различна. Ева е капризна, игнорира наставленията на своите родители и става раздразнителна, когато не може да получи това, което иска, когато иска.
Родителите на Ева искрено се радват, че тя се справя толкова добре в училище, но са озадачени и изпитват раздразнение, когато тя „избира“ да оказва съпротива вкъщи, макар че явно има способността да проявява много повече самоконтрол. Не могат да проумеят двойствеността на своята дъщеря и как биха могли да я накарат да се държи толкова добре у дома, колкото и в класната стая.
Докато този феномен е объркващ и напрягащ за родителите, ако го погледнете от гледна точка на детето, ще започне да звучи смислено и ще отвори врата към начини на реагиране, които могат да подобрят съвместната работа и да намалят трудностите вкъщи.
Погледнете го от гледна точка на детето
Училището е стресиращо.Не ме разбирайте погрешно – стресът, който децата изпитват, докато се учат да работят в група, не е вреден. Той е нещо, което възприемаме като „позитивен“ стрес, защото ни помага да растем и да развиваме важни умения. Това се случва в ранните грижи и образованието. Помислете за безбройните наставления и правила, които децата са задължени да спазват и за многото промени, които трябва да преживяват всеки ден. Освен това неизбежни са трудностите и разочарованията, които естествено възникват в група, като например да не си ти водачът на строя или да не си този, който обръща страниците на книгата по време на груповите занимания. Това изисква много работа от страна на малко дете, чиято част на мозъка, отговорна за контрола на импулсите и саморегулацията, е в ранния стадий на развитие. Менталните и физически усилия, необходими за вършене на ежедневните дейности в училище, са изморителни. Когато се приберат вкъщи, също като нас след дълъг работен ден, децата са изтощени.
Изоставили са всички сили на чиновете си. Това важи особено за чувствителните деца, които по природа са склонни да бъдат по-напрегнати и емоционални. Те достигат прага на справянето с типични стресови фактори по-бързо от останалите деца, които са свикнали да плуват по течението, и затова са по-склонни да губят контрол вкъщи след дългия ден в училище.
А сега го има и ефекта на коронавируса. Връщането в училище след толкова дълъг период на изолация и динамични промени, направи този преход тежък товар за много деца. Физическата енергия, която те изразходваха, за да направят поредното голямо преминаване, неминуемо ги кара да бъдат раздразнителни вкъщи.
Училището обикновено разполага с по-строга организация, отколкото домът. За да провеждат часовете си безопасно и спокойно, учителите трябва да налагат безброй правила и да поставят сигурни граници. Това позволява на децата да знаят точно какво да очакват: трябва да влязат в класната стая, да си свалят раниците, да седнат в кръг, да заемат точно определено място на масата за закуска, да подредят кубчетата на лавицата според размера им, да спрат да играят, когато дойде времето за това, и така нататък.
Нарежданията и очакванията са кристално ясни, което успокоява децата. Те с точност знаят какво да очакват, което им помага да се подготвят за многото правила, които трябва да спазват, и да се съобразяват с тях.
За много семейства домашната обстановка е съвсем различно нещо. Родителите нямат години опит в работата, свързана с ранното детско развитие и не могат да поставят ясни ограничения, с които да управляват ефективно груповата среда (а домът също е групова среда). Освен това родителите са по-привързани към своите деца и съответно реагират по-емоционално на тях. Това е неотменима част от родителството. Силата на връзката между родителите и детето не дава на родителите да бъдат толкова ясни и спокойни, колкото учителите.
Освен това работата на учителя изцяло се състои в това да взаимодейства с децата и да ги наставлява. Вкъщи родителите се справят с безброй странични задължения, включително и с динамиката на взаимоотношенията между братя и сестри, което може да е много трудно и напрягащо.
Малките деца знаят, че домът е най-безопасното място за тях. Помислете за това, когато сме на работа, много от нас са най-добрата си версия. Управляваме своите емоции и реакции, държим се любезно и услужливо, общуваме с топлота и уважение. А след това се прибираме вкъщи и изливаме целия си стрес върху хората, които обичаме и за които се грижим най-много. Макар че това не е правилно и много от нас трябва да работят върху това, ние се чувстваме свободни да го правим, защото знаем, че семейството ни винаги ще е до нас и ще ни приема безусловно. Същото важи и за децата. Домът е тяхното безопасно място, защото те ви се доверяват и знаят, че когато са сред близките си, те могат да се отпуснат.
Малките деца изпробват различни роли. Понеже домът е тяхното безопасно място, той дава на децата възможност да се държат така, както не могат в училище. Погледнете петгодишната Джуни, която е много отстъпчива в училище. Тя е чувствителна към нуждите и чувствата на другите. Тя с готовност дава любимите си играчки, за да успокои друго дете, или отстъпва мястото си до учителката по време на групово занимание на връстничка, която се опитва да се добере до това място. Вкъщи Джуни се чувства по-свободна да изпробва своите сили и да бъде по-настоятелна. Може да го прави по начини, които не са напълно приемливи, например като да изисква от майка си да чете само на нея, а не и на малката ѝ сестричка, но тук вече се поставят грижовни ограничения.
Какво може да направите?
Не го приемайте лично!Детето ви не се държи предизвикателно, злобно или непослушно нарочно. То просто се справя с определени трудности. Ако погледнете поведението му като нещо предумишлено, ще се окажете в напрегнато, негативно състояние, което с голяма вероятност само ще подхрани пламъците, които ще породят повече негативност и неконтролируемо поведение.
Това, от което детето ви се нуждае, когато изпитва трудности, е вие да бъдете неговата опора, да разберете, че му е трудно, и да му покажете, че сте готови да търпите неговите емоционални прояви. Когато детето каже: „Никога повече няма да си мия ръцете преди вечеря!“, може да му отговорите: „Знам, че не искаш да спираш да играеш, но е време да сядаме да вечеряме. Имаш два избора: можеш да си избереш мивка, където да си измиеш ръцете, или аз мога да ти помогна и да използвам кърпичка, с която да направим ръцете ти чисти преди вечеря.“ Най-важното е да не преминавате в състояние на караница, което само ще увеличи стреса.
Признайте усърдието, което детето ви полага, за да бъде добър „гражданин“ в училище, и проявете състрадание! „Знаем, че да спазваш правилата, да сменяш толкова много занимания и да споделяш с приятели, изисква много енергия. Наистина много! Когато се прибираш вкъщи, ти си много изморен, което затруднява спазването на правилата у нас. Разбираме това.“
Избягвайте негативните сравнения между поведението на вашето дете вкъщи и в училище! Вместо „Госпожа Тифани казва, че ти си най-добрият помощник в класа. Защо не се държиш така и вкъщи?“ помислете: „Толкова добре спазваш правилата в училище и си толкова добър приятел! Страхотно е. Сега мама и татко ще се погрижат да ти помогнат да спазваш правилата и вкъщи. Знаем, че можеш да го направиш.“ По-добре е да наблегнете на положителното. Засрамването увеличава негатива и води до по-малко, а не повече съвместна работа.
Отделете време за близост, докато сте заедно!Това може да ви се струва невъзможно, понеже разумът ви е съсредоточен върху всички неща, които трябва да се случат по време на вечерната рутина, но възнаграждението за това ще е голямо. Да презаредите батериите на детето ви (а също и вашите) след дълъг ден може да доведе до по-малко стрес и по-добра съвместна работа. А да го превърнете в ритуал ще е още по-добре. Например да почетете книга, докато се гушкате заедно, или всякакво друго специално съвместно занимание, което се нрави на вас и вашето дете. Близостта е в качеството на взаимодействието, а не в количеството на времето, прекарано заедно. Ако децата могат да разчитат на този ритуал, той ще намали стреса на всички и ще доведе до по-добра съвместна работа.
Поддържайте важни ограничения!Не ставайте жертва на желанието да разхлабите важни ограничения, защото сте изморени! Границите стават по-важни за децата, когато се измъкват извън контрол. Премахването на важни ограничения накрая води до повече караници и оттам до повече стрес за всички. Помислете: „Знам, че е трудно да си пожелаем лека нощ и че не харесваш, че ограничавам четенето преди лягане. Но това е нашето правило: три приказки и гасим лампите. Нямам търпение да те видя пак сутринта.“
Алтернативата – встъпване в продължителна караница преди лягане, е вредна за децата (и техните родители). Възможно е да презаредите батерията на детето ви, докато в същото време му поставяте ограничения. Тези два подхода не са взаимноизключващи се. Няма избор между любов и ограничения. Ограниченията са любов.
Помнете, че ако детето ви цъфти в група, вие следва да си дадете одобрително потупване по гърба. Това означава, че сте му дали инструментите, необходими за реалния живот: способността да се приспособява, да се съобразява с идеите и нуждите на другите, да изчаква своя ред и да се справя ефективно, ако нещо не се получава така, както то иска.
Всичко това са умения, от които децата се нуждаят, за да работят продуктивно в група, и които вие грижливо сте развили в своето дете. То има всичко необходимо.
Източник: https://www.lernerchilddevelopment.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Виола Родионова
Редактор: Дарина Димитрова