Не винаги е лесно да отговорите на поведението на детето си с емпатия. Но когато я покажете с разбиране, това ще мотивира детето и то ще придобие самочувствие. Освен това ще изградите и доверие.
Ето 9 съвета за отговор с емпатия.
1. Използвайте „Платинено правило“, а не „Златното правило“
Вероятно сте чували за “Златното правило”: Не правете това, което не искате да ви правят. Но съпричастността разчита на “Платинено правило”: Третирайте другите по начина, по който те искат и се нуждаят да бъдат третирани.
Това не означава, че ще изпълнявате всички „прищявки“ на детето си, а че взимате под внимание желанията му, като се опитвате да му помогнете. Това поставя акцент върху разбирането на това, от което наистина се нуждае, вместо на това, от което според теб се нуждае.
2. Питайте
Децата често дават невербални знаци за това, как се чувстват или с какво се борят. Важно е да сте чувствителни към тези знаци. Но е също толкова важно да попитате детето си директно за това, което чувства, изпитва и се нуждае. Даването на възможност да разговаря и да обяснява, го прави активен участник в растежа и ученето.
3. Оставете настрана разочарованието и преценката
Независимо дали детето ви ще се разгневи или ще ви разкаже за трудна ситуация в училище, реагирайте с емпатия. Това означава да не избързвате с реакция и критика, а да оставите реакцията на детето да бъде водеща.
Разбира се не е задължително да се съгласявате с нещо, което противоречи на вашата позиция като родител, но трябва да слушате търпеливо и да се опитвате да видите нещата през очите на детето.
4. Използвайте изречения с „Аз“, за да избегнете вината
Важно е да признавате собствените си чувства, както и тези на Вашето дете. Това насърчава детето да обмисли вашите емоции и да покаже и то съпричастност. Но твърденията „Ти“ може да го накарат да влезе в отбранителна позиция и да не иска да ви изслуша. Когато използвате „Аз“ това ви дава възможност да говорите за ситуации, без да вменявате вина у детето.
Ето и един пример, може да се изкушите да кажете: „Ти крещиш и не чуваш и дума, от това, което казвам.“, но, за да бъдете съпрачстни можете да кажете:: „Знам, че си разстроен/а. Изслушай ме, защото чувствам, че не чуваш това, което казвам.
5. Не влизайте в режим „поправяне“
Много родители са толкова свикнали да дават готови решения, но това няма да помогне на вашето дете. Опитайте се просто да слушате и да разберете какво не е наред.
Детето ви може дори да не иска да решите проблема му. Това е нещо, което можете да обсъдите с него, след като чуете внимателно исканията му. Определянето на самия проблем може да бъде добра възможност за практикуване на самозащита.
6. Обмислете необходимостта от време за изчакване
Понякога е трудно да контролираш емоциите си, затова можете да си дадете взаимна почивка.
Опитайте се да кажете нещо като: „За мен е трудно в момента да не викам и изглежда, че и за теб е така. Мисля, че и двамата трябва да си дадем малко време, за да обмислим нещата. Но след малко, когато съм по-спокоен ще се върна да довършим разговора”. Реагирането по този начин всъщност прави модел на самоконтрол и акцентира върху вниманието.
7. Задавайте въпроси с отворен край
Един отворен въпрос е такъв, на който не може да се отговори с една дума или фраза. Това е проява на съпричастност, защото позволява на детето ви да каже какво е в ума му, без да се чувства, сякаш вие контролирате ситуацията.
Например, попитайте: „Изглежда, че днес си имал/а лош ден в училище и си бил груб/а. Какво се случи? „Това също ви помага да изследвате проблема в по-голяма дълбочина.
8. Слушайте активно какво казва вашето дете
Емпатията изисква активно слушане. Това означава да отдадете на детето цялото си внимание и да слушате не само думите му, но и тона на гласа му. По този начин ще разберете не само как се чувства в момента, но ще покажете и уважение към него.
Може би е добра идея да завършите с въпрос: „Това ли ми казваш?“
9. Потвърдете чувствата на детето си
Реагирането с емпатия означава да намериш начин да кажеш на детето си, че неговите чувства имат смисъл. Когато симпатизираш, ти показваш, че има право да усети как се чувства.
Може да не сте съгласни с избора на детето си. Може дори да си помислите, че то преувеличава. Но е важно да признае, че начинът, по който се чувства, е реална за самия него. Действията може да не са подходящи, но няма „правилни“ или „неправилни“ чувства.
Източник: https://www.understood.org