Домакинските задължения осигуряват съществена структура и подобряват самочувствието на децата със ADHD, въпреки че убеждаването на вашето дете за ползите от тези семейни задължения рядко е лесно. От сгъване на пране и разходка на кучето до косене на тревата, тук са задълженията, които работят за семействата на „ADDitude“ – и няколко, които изглежда никога не се извършват.
„Какви редовни домакински задължения има вашето дете със ADHD? Трудно ли е да го накараш да си върши работата или му харесва да има определени задачи?”
Наскоро „ADDitude“ зададе тези въпроси на абонатите си чрез бюлетина и получи десетки проницателни отговори. Да, много деца с ADHD са натоварени с подреждането и почистването на масата, пускане на прането и изнасянето на боклука – обикновени задачи с предвидими стимули. Но вие също ни казахте, че физическите задължения като косене на тревата или разходка на кучето „убиват два заека с един куршум“ – допринасят за хармонията в домакинството, като същевременно изгарят излишната енергия, осигуряват седмична структура и повишават самочувствието.
Делегирането на задачи и принудителното изпълнение на задълженията е трудната част за повечето родители. Предизвикателното поведение, лошата работна памет и липсата на фокус често забавят или отклоняват задълженията.
Ето задачите, които сте намерили за най-подходящи за ADHD, както и стратегии за насърчаване на надеждното изпълнение на задълженията, без епични битки.
Домакински задължения за деца със ADHD: Какво работи и какво- не?
„11-годишната ми дъщеря трябва да подреди и почисти масата за вечеря. Сложих и купчина лесно сгъваеми дрехи от сушилнята на дивана, за да ги сгъне, докато гледа телевизия. Всяка седмица тя изнася и внася кофите за боклук. Все пак тя трябва да бъде помолена поне пет пъти да си измие зъбите. Забравя да си оправи леглото всеки ден!” – Мики.
„Нашето 8-годишно дете трябва да си оправя леглото и да помага като почисти масата след вечеря. Понякога това е борба, но обикновено конфликтът може да бъде прекратен бързо с използването на насърчителни думи и награди при извършването на нейните задължения. Спазването на визуален график ѝ се отрази добре.“ – Аманда.
„Моята 9-годишна дъщеря има ежедневни и седмични задължения. Ежедневните задължения, като оправянето на леглото, рядко се свършват. В събота сутрин тя почиства кухнята и баните. Тогава тя е със слушалки и слуша музика. Има списък, от който може да проверява задачите си. Тя влиза в собствения си свят за един час и обича да показва елементите на контролния списък, когато свърши.“ – Анонимен.
„Моето 12-годишно дете обича да има определени задачи. Това му дава усещане за постижение. Почиства след себе си, без да го питат, коси тревата през топлите сезони и почиства сняг в студа. Изглежда, че тези задължения наистина му помагат, защото са активни и на открито.“ – Анонимен.
„Нашият 5-годишен син обича рутината и не харесва промените. Неговата работа е да пусне кучето ни, да я нахрани и да ѝ смени водата. Знам, че той функционира добре, когато я пуска с минимално оспорване от негова страна, но понякога трябва постоянно да му напомням и тогава той се разплаква. Той също така е отговорен за поставянето на използваните съдове в мивката и мръсното пране в пералното помещение. Рядко има проблем да свърши тези по-малки задължения, защото те не изискват ангажимент, подобен на този да пуснат кучето навън.“ – Анонимен.
„Нашите деца изпразват и зареждат съдомиялната машина, хвърлят боклука, чистят прах, перат, косят трева и почистват след домашните любимци. Имаме магнитна бяла дъска, която поставяме на хладилника с ежедневните задачи, които те зачеркват след приключване. Ежедневните списъци им помагат да се съсредоточат. Понякога е трудно да ги накараме да изпълнят задачите, но ние използваме времето, което ще прекарат пред екрана, гледайки телевизия, като стимул.“ – Анонимен.
„Изисква се повече енергия, за да се справим със задачата и да се уверим, че детето ни със ADHD всъщност изпълнява задълженията си, така че аз и съпругът ми обикновено се справяме сами. Вече виждам корените на бъдещите проблеми от липсата на домакинска отговорност. Опитахме с диаграми, стимули и санкции – нищо не работи. Притеснявам се какъв възрастен ще стане.“ – Анонимен.
„Дъщеря ми мие чинии, подрежда масата и оправя леглото си. Трябва да ѝ се напомня за някои от домакинските задачи, тъй като тя е малко неорганизирана и може да отнеме известно време, за да ги завърши, но се справя успешно.“ – Анонимен.
„Искаме синът ни, който е тийнейджър да разбере какво е необходимо, за да вземе роля в житейски ситуации, като например когато отиде в колежа, където трябва да живее с още някого. С годините той се усъвършенства в свършването на домакинските задължения, но все пак понякога трябва да му напомняме да изнесе боклука и да го рециклира, както и сам да си пере прането. Той се радва да помага през повечето време, но винаги е готов да опонира, когато му се каже да направи нещо.“ – Хедър.
„Нашето 6-годишно дете си оправя леглото, слага мръсни дрехи в кошчето, изважда боклука и помага да постави и почисти масата за вечеря. Всъщност той е по-деен от своите братя и сестри, вероятно защото домашните задължения осигуряват определена структура, която той определено харесва.“ – Анонимен.
„Синът ми крие чиниите, за да не ги мие. Той ще излъже за храненето на животните и ще „забрави“ да помогне с растенията, въпреки че е помолен да го направи веднага.“ – Анонимен.
„Последователността е от ключово значение. Ако моите момчета с ADHD получат почивка от задълженията си, е много по-трудно да ги накарам да се задействат отново.“ – Анонимен.
„Синът ми има редовни домакински задължения. Неговата работа е да изхвърля боклука, да прибира чиниите от съдомиялната машина и да разпределя при рециклирането. Когато го помолят да изпълни някоя от задачите, той отговаря така, сякаш за първи път чува за тази работа. Той казва: „ДА ИЗХВЪРЛЯ БОКЛУКА? ТРЯБВА ЛИ?“ – Селест.
„Единствената стратегия, която кара сина ми да си върши задълженията, е да се състезава с часовника и да му се измерва времето. Трябва да призная, моето аз с ADHD би искало да се присъедини към него в състезанието, а понякога го и правя!” – Девра.
„Моят 15-годишен младеж пуска сам пералня, изнася боклука за рециклиране, и прибира чистите съдове. През уикенда той почиства банята си и пуска прахосмукачка в спалните помещения, но напоследък става все по-предизвикателен.“ – Анонимен.
„Моят 10-годишен син е страхотен помощник. Той редовно прибира чиниите от съдомиялната машина и изхвърля боклука. Също така помага с много други задачи в къщата, като например да приготвяме вечеря заедно или той сам да приготви свои собствени ястия за закуска и обяд. Благодарна съм, че се радва да помага и не се оплаква много.“ – Рени.
„Нашите деца практически нямат домакински задължения, защото е голямо главоболие да ги накараш да свършат каквото и да е задача. Това или не става, или предизвиква много спорове.“ – Анонимен.
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редактор: Деси Толумска