Умората от вземането на решения може да ни направи раздразнителни и да ни изтощи – а поради неразвития им все още преден мозъчен дял, на децата тя влияе дори по-лошо, отколкото на възрастните.
От Зехра Камани
“Да прочетем ли Любопитния Джордж?” – питам малката си дъщеря. По средата на обяда сме, но четенето се е превърнало в необходимо развлечение за нейния активен и блуждаещ ум по време на хранене.
“Не,” отговаря тя, без да се замисли.
“Обичам те завинаги”?
“Не тази.”
“Прекрасните неща, които ще бъдеш”?
“Нееее,” проплаква ядосано.
И това се повтаря, докато не стигнем до дъното на коша с книжки, който стратегически съм поставила на масата до столчето ѝ.
Може да е само на 18 месеца, но дъщеря ми е запален читател. Обича да прекарва време с мен в разлистване на страници и назоваване на картинки. Когато открих, че би приключила храненето си с (относителна) лекота с добра книга пред себе си, приех това като чудесна алтернатива на стоенето пред екрана. Затова, когато започна да отказва книжки, докато се храни, дори обичайните ѝ любими, не можех да я разбера. Аз дори ѝ позволявах да избере книгата!
В това, осъзнах, беше проблемът: тя имаше твърде много книжки, между които да избира.
Беше момент на просветление за мен – въпреки че не би следвало да ме изненада предвид аналогичния ми опит като възрастен. Както повечето хора, така и аз съм прекарвала много нощи в безкрайно ровене из Netflix само за да осъзная, че е станало прекалено късно и аз съм вече твърде уморена, за да изгледам цяло предаване или филм. Поддавала съм се на навика да държа отворени няколко колички, когато пазарувам онлайн, пълнейки всяка една педантично след часове на внимателно разглеждане, но все още не изцяло готова да направя покупка, защото някъде там в следващия магазин евентуално може да има по-добър продукт, който да се продава малко по-изгодно. Консуматорският свят, в който живеем, просто предоставя на ума ни твърде много възможности за избор и това се превръща в проблем, както за възрастните, така и за децата.
Проучванията върху вземането на решения и познанието хвърлят светлина по темата от години. Изследванията показват, че когато потребителите трябва да изберат даден продукт в 20 до 30 варианта, те са по-склонни да не го купят и съжаляват повече при избора си, отколкото ако имат предоставени само шест възможности.
На пръв поглед това може да изглежда противоречиво. В крайна сметка всички ние търсим избора в различни сфери на живота. Смятаме, че свободата да избираш и да сравняваш възможности, ще ни позволи да направим избор, който е перфектен за нас, а това естествено ще доведе до по-високи нива на щастие и удовлетворение. Но изследванията сочат, че при много възможности за избор хората всъщност се разочароват повече от вземането на решения, по-малко склонни са да стигнат до такова и са по-малко удовлетворени от крайния си избор. Това е видно не само в навиците ни по време на пазаруване, но също и когато трябва да изберем вида на здравеопазването, което да получаваме, начина, по който управляваме финансите си, или колко мотивирани сме в училище. Ние сме общество, преследвано от притеснението да не направим “грешен” избор или да загубим възможността да направим “по-добър”.
Ние, хората, разполагаме с ограничени мисловни ресурси и енергия. Вземането на решения поглъща голяма част от нашия познавателен запас. Когато сме принудени да правим прекалено много (често тривиални) избори през деня, ние всъщност използваме ограничените си ресурси, което може да ни накара да се чувстваме изтощени и раздразнителни. Това е познато като умора, породена от вземането на решения.
Щом да избираме може да е толкова трудно за нас като възрастни, представете си как се отразява това на децата ни, чиито предни дялове на мозъка са все още млади и развиващи се. Този вид умора наистина може да доведе нас и децата ни до вземането на по-лоши, по-импулсивни решения, когато сме принудени да направим твърде много избори за един ден. А при деца на 18 месеца предоставянето на прекален брой възможности в стаята за игра може да има отрицателен ефект върху вниманието и изобретателността.
Като родители ние често сме изкушени да купуваме нови играчки, с цел да заинтригуваме децата си и да задържим вниманието им ангажирано за по-дълго време. Проучванията обаче показват, че може би в действителност ги гласим за точно обратното. Наличието на повече играчки в стаята води до това децата да се занимават по-кратко време с която и да е играчка по съдържателен начин. Това е така, защото просто са прекалено разсеяни от всички играчки около себе си, и са оставени непрестанно да избират на коя играчка да обърнат внимание, за да играят с нея.
Способността да избираме е важно умение и навик, който децата да развият и усвоят, когато им е предоставен подходящ за възрастта избор. Целта е да се помогне на децата да научат как да бъдат уверени при вземането на собствени решения – умение, което ще трябва да използват самостоятелно, докато растат и попадат на кръстовищата, определящи пътя им. Едно малко дете може да бъде помолено да избере между това да яде краставички или бисквитки като междинна закуска, или между това да обуе стари маратонки или сладки сандалки с цветя, които перфектно си отиват с нейната рокля на цветя (разбира се, дъщеря ми избра първото, но хей, изборът си е неин!).
Дете в училищна възраст може да се изправи пред това да избира в кои извънкласни дейности да се включи през свободното си време.
Изборът на един тийнейджър може да бъде сведен до едно решение измежду няколко гимназиални избирателни курса, към които има интерес.
Свободата на избор позволява на децата да чувстват своя принос към собственото си благосъстояние, да заемат съществена роля в семейството, да придобият чувство за независимост и да изградят самочувствието си. Предизвикателството към родителя е да открие разумния баланс между изграждането на увереността им при вземането на решения и предпазването им от това да затънат сред несъществени такива, които могат да имат отрицателно въздействие върху психическото им благосъстояние. Понякога това може да означава да защитим себе си от изобилието от избори, които ни се предлагат като родители – избори, които само усилват напрежението върху нас..
И така, навярно това да предложа пълен кош с книги на дъщеря си, само на година и половина, беше ход в грешната посока. По-уместен за възрастта ѝ подход би бил да ѝ дам избор между две от любимите ѝ книжки. По този начин тя може да се почувства щастлива, че е направила своя собствен избор, без да се натоварва.
Като възрастен съм се убеждавала колко успокояващо може да бъде да отстъпя назад от това да се излагам пред безкрайните възможности и решения в широкия си свят. Мога да спра телевизора, да си взема почивка от социалните мрежи, и да „се изключа”, за да запазя себе си. Тъй като дъщеря ми е на път да научи колко обширен е светът ѝ, разбирам, че имам важна роля в това да ѝ помагам да прави крачка назад, когато има нужда.
И докато тя упражнява своята свободна воля, аз се надявам, че ще се научи да определя колко е “достатъчно” за нея.
Източник: https://www.todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Наталия Недкова
Редактор: Сара Божинова