Математическата тревожност (МТ) играе роля в различията в образованието и разликата в заплащането между половете, но все още не се подлага често на обсъждане. Причиненото поради COVID 19 прекъсване на училището може да е направило ученето за учениците, които се тревожат по математика, по-трудно от всякога, така че е от решаващо значение да повдигнем завесата и да бъде предоставена повече информация по тази тема.
МТ описва чувствата на безпокойство и стрес, които могат да попречат на мисленето за числата. Това може да доведе до избягване на математиката, което може да повлияе на шансовете за живот и потенциала за печалба.
Завършилите математика – подобно на техните колеги по наука, технологии и инженерство – са добре платени, особено през първото десетилетие от кариерата си (Deming & Noray, 2018), така че избягването на математиката може да постави младите хора в неравностойно положение. Вездесъщият характер на числата в обществото и необходимостта от финансова грамотност в ежедневието също поставя в по-неизгодна позиция тези, които не харесват математиката.
Въпреки че има много скали за измерване на МТ, малко от тях са предназначени за британската действителност, а тези, които са, често нямат психометрични данни, необходими, за да бъдат достатъчно коректни и надеждни, макар че Carey et al. (2017) са разработили строга скала за британски деца на възраст 8–13 години. Оценките за разпространението на МТ варират значително в зависимост от извадката и критериите (Dowker et al., 2016 дават преглед). Някои оценки твърдят, че 11 % от учениците показват достатъчно високи нива на тревожност, за да се нуждаят от консултиране. Други пък твърдят, че цели 17 % от населението проявяват математическа тревожност, като се наблюдават по-високи нива при момичетата, отколкото при момчетата (Hill et al., 2016).
По време на дистанционното обучение, достъпът до учители за успокоение и насърчение е ограничен. Натискът за преподаване на живо чрез дигитални платформи намали времето за мислене и увеличи стреса от отговарянето на въпроси. Учителите се бореха да поддържат връзка в безличния дигитален свят и да насърчават отдръпналите се деца да се ангажират отново. В моя клас децата, притеснени от математика, често мълчаха, въпреки най-добрите ми усилия. Въпреки, че и някои от самите родители имат притеснения спрямо тази наука (Maloney et al., 2015), някои от опитите на децата по математика бяха успешни.
Завръщането към присъствено обучение постави още по-силен акцент върху състоянието на децата след локдаун, но учителите не са обучени как да откриват скритата тревожност и какви стратегии са необходими за справяне с този проблем. Без лесно измерване на математическата тревожност, в съчетание с продължаваща несигурност и стресиращи условия на работа за учителите, някои ученици може известно време да не получат помощта, от която се нуждаят, за да разгърнат своя потенциал.
Добрата новина е, че за някои ученици с МТ, завръщането в класната стая ще бъде добре дошло и в известна степен тревожността им ще бъде намалена от обичайния, успокояващ контакт с техните учители и връстници. Има също и прости, евтини и лесно изпълними стратегии, които могат да помогнат за намаляване на МТ. Възможността за писане преди справяне с определена математическа задача, е показала, че помага да бъдат овладени притесненията и да бъдат освободен умствен ресурс, например работна памет (Ashcraft & Krause, 2007). Увеличаване времето за мислене и насърчаване на вниманието (Самюъл и Уорнър, 2021 г.), акцент върху разсъжденията и стратегията, избягване на дейности, изискващи твърде кратки срокове за изпълнение, осигуряване на възможности за подобряване на себевладеенето и оценяване на висококачествената комуникация, точност и бързина (Маккарти и др. al., 2019), могат да допринесат за намаляване на, понякога, парализиращите ефекти на математическата тревожност.
Източник: https://www.bera.ac.uk
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редакция: Милена Божинова