6. Спрете да обвинявате другите за трудностите на вашето дете
Вие от този тип родители ли сте, които намират грешки във всички освен в собственото си дете? Казвате ли неща като „Този шофьор няма контрол над децата в автобуса“ или „Само ако учителят беше по-добър в контролирането на поведението на децата, дъщеря ми нямаше да има толкова много проблеми в училище?“
Другите хора могат да допринесат за проблемите на вашето дете. Но прехвърлянето на вината само върху тях насърчава детето да приеме същата философия за живота. Защо трябва да поема лична отговорност за действията си, ако може да обвини някой друг (или ако многократно чува, че родителят обвинява някой друг)?
7. Бъдете внимателни, разграничете действието от извършителя
„Пръчките и камъните могат да ми счупят костите, но думите никога не могат да ме наранят?“ Не вярвайте! Децата, които често чуват лоши неща за себе си, в крайна сметка започват да им вярват.Колкото и разочароващо да е поведението на детето ви, никога не го наричайте „мързелив“, „отнесен“ или по друг начин, които може да го нарани. Не казвайте неща като „Ти си такъв мърляч! Защо не можеш да поддържаш стаята си чиста?“ или „Какво ти е? Казах ти веднъж, казах ти хиляди пъти … „
Д-р Карол Брейди, детски психолог в Хюстън, обяснява гореспоменатото по следния начин: „Родителите трябва да направят ADHD свой враг, а не детето. Когато персонализирате проблемите, свързани с ADHD на детето, самочувствието му намалява. Но когато се обедините, за да разрешите различни негативни поведения, вие създавате климат, в който детето се чувства обичано и подкрепяно въпреки недостатъците си.”
Следващия път, когато стаята на вашето дете е разхвърляна, кажете: „Имаме проблем и имам нужда от твоята помощ, за да го разреша.“ Кажете, че ви е трудно да влезете в стаята, защото може да се спънете в играчките на пода, или че оставянето на храна в стаята привлича буболечки. Поискайте мнението на детето за разрешаване на проблема. Колкото по-активно участва в решението, толкова по-добър е резултатът.
8. Не бързайте да казвате „не“
На всички деца трябва да се каже „не“ в определени моменти, за да не се допуска извършването на опасни или неподходящи действия от тяхна страна. Но много родители рефлексивно казват „не“, без да се замислят. А дете, което чува „не“ твърде често, е склонно да се бунтува, особено ако по начало е импулсивно.
Защо родителите толкова бързо казват „не“? Често това е от:
- страх: „Не, не можеш сам да ходиш на училище.“
- тревога: „Не, не можеш да спиш в къщата на Джейк, докато не се срещна с родителите му.“
- желание за контрол: „Не, не може да ядеш друго преди вечеря.”
- конкурентна нужда: „Не тази вечер, хлапе, твърде съм уморен.”
Умните родители знаят кога да кажат „не“ и кога е по-добре да поемат дълбоко въздух и да отговорят положително.
В много случаи малка промяна в начина, по който използвате думите „да“ и „не“ с детето си, може да означава разликата между приятно взаимодействие и лоша конфронтация.
Да приемем, че детето ви иска да излезе навън да играе, но вие искате да седне и да си напише домашното. „Вместо автоматично да казвате „не“, предлага д-р ДюПол, „помолете го да ви помогне да обмислите работещо решение.“ По този начин детето чувства, че има поне някакъв контрол върху ситуацията и че се опитвате да удовлетворите и неговите желания. По този начин то ще се чувства по-малко разочаровано и ще сътрудничи повече.
9. Обърнете повече внимание на позитивното поведение на детето си
В стремежа си да премахнат проблемите с поведението, много родители пренебрегват всички положителни начини, по които се държи детето им. Полученият негативен резултат може да предизвика неприятни ситуации в домашната среда, които засягат всеки аспект от живота на семейството.
„Обърнете внимание на позитивните неща“, казва д-р Севър. „Забележете кога детето прави нещо добре и го похвалите. Когато посочваш и хвалиш желаното поведение, го учиш на това, което искаш – не на това, което не искаш.“
Според социалния психолог д-р Барбара Фредриксън, изследванията показват, че съотношението от три положителни коментара за всеки критичен коментар води до най-добри резултати по отношение на насърчаване на благосъстоянието, изграждане на устойчивост и поддържане на здрави взаимоотношения. Това съотношение е разгледано в книгите на Фредриксън „Позитивност“ от 2009 г. и „Love 2.0“ от 2013 г.
Имайте предвид също, че някои от проблемните поведения, които се приписват на ADHD, може да са общи за всички деца на тази възраст. Полезно е да прочетете етапите на детското развитие – особено ако това е вашето първо дете.
Направете щастието и смеха крайъгълните камъни на семейния живот! Прекарайте забавно време с децата си! Карайте велосипеди, играйте в парка, посещавайте музеи заедно или ги заведе на кино! Разбира се, животът с човек с ADHD може да бъде предизвикателство. Но изненадите в живота са страхотни за родители, които наистина се свързват с децата си.
10. Научете се да предвиждате потенциално експлозивни ситуации
Представете си, че дъщеря ви е поканена на парти. Това е добра новина, особено за дете, което не е много популярно сред връстниците си. Сега си представете, че партито се води от момиче, с което дъщеря ви наскоро се е скарала. Просто стискате палци и се надявате на най-доброто?
„Абсолютно не“, предупреждава д-р ДюПол. „Родителите прекарват много време в реактивен режим, вместо да мислят и да планират предварително.“ Съставянето на един прост план, казва той, е всичко необходимо, за да се запази положителното преживяване, което да не се превърне в отрицателно за всички заинтересовани.
„В нашата къща винаги имаме „план“, казва Сара Биковски. „Преди да влезем в магазин или в дома на приятел, говорим за поведението, което се очаква и възможните препятствия. Имаме изградена рутина за всички възникнали проблеми. Може да кажа: „Мога ли да поговоря с теб за минута?“ И след това да го изведа от групата. Обсъждаме случващото се и се опитваме да намерим решение. Понякога трябва да си тръгнем по-рано, но сега това се случва много по-рядко.“
Каквото и да правите, бъдете последователни. „Всички деца се възползват от последователността“, казва д-р ДюПол, „но децата с ADHD се нуждаят от нея още повече. Това не е лукс за тях.“ Промяната в графика в последния момент или прекъсването на позната рутина могат да причинят хаос при дете, което вече се чувства така, сякаш прекарва по-голямата част от времето си да „наваксва“ в нещо. По-добре е да имате определени процедури и планове и да направите всичко възможно, за да се придържате към тях.
„Създайте ред в дома си по начин, който насърчава организацията и отговорността, след което го управлявайте без колебания“, предлага Ширли МакКърди, организационен експерт и автор на „Етажът не е опция“. „Мислете лесно и достъпно – създайте конкретни места за съхранение на дрехи и вещи и голям цветен семеен календар със задачи.“
Уверете се, че вие като родители сте единодушни по въпросите на организацията и дисциплината. „Родителите, които не са на едно и също мнение в общия си подход към мотивацията и дисциплината на детето си с ADHD, могат да причинят проблеми“, казва Стивън Гърчевич, доктор по медицина, детски психиатър в Чагрин Фолс, Охайо.
„Поведенческите интервенции за деца с ADHD е малко вероятно да бъдат успешни, освен ако не се прилагат последователно.“ Когато родителите представят една и съща информация и имат еднакъв подход, децата им знаят точно какво да очакват. В крайна сметка, колкото по-предвидима и последователна е средата на дете с ADHD, толкова по-щастливо ще бъде цялото семейство.
11. Бъдете добър модел за подражание
Родителите са най-влиятелния модел за подражание на детето, така че помислете внимателно върху поведението си! Ако не можете да се контролирате, как можете да очаквате детето ви да проявява самоконтрол?
„Викането дава лош пример за това как детето трябва да се справя с емоциите си“, казва д-р Брейди. „Родителите са склонни да мислят, че колкото по-силни са, толкова по-голямо е въздействието върху детето, но това не е така. Единственото, което детето чува, е гневът. Ситуацията бързо излиза извън контрол.“
Съвсем нормално е от време на време да се ядосвате на детето си. Но не е правилно непрекъснато да му крещите. Не бихте си позволили да крещите и да ругаете по приятели или колеги, така че знаете, че можете да контролирате гнева си, ако трябва.
Следващия път, когато детето ви направи нещо, което ви ядоса, напуснете стаята, поемете си въздух няколко пъти или направете нещо друго, за да се успокоите! Когато демонстрирате техники за успокояване, учите детето си колко е важно само да управлява емоциите си. Ако все пак изпуснете нервите си, не се колебайте да се извините на детето си!
12. Потърсете помощ от другите
Някои неща в живота просто не могат да се направят добре, когато сте сами, отглеждането на дете с ADHD е едно от тях. „Ако приемете подхода на Клинт Истууд, ще се изтощите психически, емоционално и физически“, казва д-р Браун-Гратчев. „Изградете си стабилна система за поддръжка! По този начин, когато вашата собствена „система“ се претоварва или се проваля, както неизбежно ще се случва от време на време, да има кой да ви подкрепи отстрани.“
Попитайте вашия педиатър за името на психолог или друг специалист по психично здраве, който е специализиран в ADHD.
Сю Кордиш от Тингсборо, Масачузетс, знае стойността на надеждната система за подкрепа. „Години наред съпругът ми и аз се притеснявахме, че детегледачка няма да се справи със специалните нужди на сина ни“, казва тя. „Опитахме се да наемем тийнейджър, но не се получи и преживяването ни направи още по-предпазливи. Без членове на семейството, живеещи наблизо, положението беше тежко. Просто не излизахме. Тогава намерихме детегледачка, която работи с деца със специални нужди. Най-накрая успяхме да се отпуснем и да се насладим на малко време сами.”
Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова
Редакция: Татяна Пенчева-Теберова