Да кажеш на разстроено дете „нищо ти няма“ просто не работи. В тази статия ще разгледаме защо това е така, защо изобщо го казваме и как можем да изберем по-добър подход.
Преди всичко трябва по-рядко да омаловажаваме проблемите на децата и да обръщаме повече внимание на това как можем да им помогнем да се чувстват комфортно, как да разберат и изразят това, което ги разстройва.
Ако погледнем голямата картина, тази статия е за това как ние изграждаме умението на самоконтрол при децата, така че те да умеят да разбират и да обработват разочарованията и негативните чувства, които всички изпитваме в ранна детска възраст.
Когато сте само на две години, много неща се изживяват като края на света. Може би буболечка е паднала в сока ви. Може би имате петънце от пудинг върху любимите си шорти. А може би левият ви чорап е паднал по-надолу от десния и усещате пясък там.
Няма значение дали тези проблеми са необратими катастрофи. Важното е, че към момента се усещат като истински бедствия.
Представете си, че тъкмо когато се взирате съсредоточено в тази буболечка, плуваща в сока ви, и усещате идващия нервен срив, някой възрастен ви каже „нищо ти няма“. Изглежда напълно абсурдно.
Почти няма възрастен, който да не е използвал тази фраза, за да се опита да утеши разстроеното дете. Не само че не работи толкова добре, а в някои случаи може дори да влоши проблема. В тази статия ще говорим за това как този проблем се вписва в идеята за детския самоконтрол и какво можем да направим, за да помогнем на детето да се справи с трудните емоции и ежедневните драми, през които преминава.
Нека разгледаме какво трябва да направим, за да избегнем израза „нищо ти няма“.
Защо „нищо ти няма“ всъщност не работи:
Първо, важно е да разберете, че всички казват „нищо ти няма“ с най-добри намерения.
Искате детето да е добре и да го уверите, че всичко ще бъде наред. И вие знаете, че повечето неща, които разстройват двегодишното дете, всъщност не са катастрофални. Затова когато го казвате, наистина го мислите и вярвате, че е така.
Но когато сте в ситуация, в която ви идва да кажете „нищо ти няма“, има вероятност детето просто да не чуе тези думи.
Когато децата се разстроят или напрегнат, те губят достъп до префронталния кортекс на мозъка си. Това е отделът на логическото мислене; това ни помага да си напомним, че разлятата чаша ябълков сок всъщност не е краят на света. Но в конкретния момента, стресът в мозъка ни доминира над префронталния кортекс. Затова децата просто не могат да приложат онези емоционални инструменти, от които се нуждаят, за да регулират емоциите си.
Освен това като казваме „нищо ти няма“ обезсилваме истинското усещане на детето, че нещо в този момент не е наред.
Особено когато децата се учат да разбират и назовават собствените си емоции, отричането на това, което чувстват, изпраща объркващи сигнали. И ако правим това твърде често, рискуваме да им оставим впечатлението, че не е добре да споделят чувствата си с другите.
Сю Аскуит, консултант по ранно детско развитие и специалист по саморегулиране на децата, обяснява, че най-големият ни приоритет в тези моменти на стрес трябва да бъде утвърждаването и признаването на чувствата на децата.
„Искате децата да знаят, че са в безопасност, че ги пазите и ще им помогнете да го преодолеят“, казва тя. „Можем да третираме тези моменти като възможности да научим повече за децата си и какво е важно за тях, вместо да ги пренебрегваме и да замитаме случилото се под килима.“
Какво да кажем вместо „нищо ти няма“?
В онези моменти, когато усетим импулс да кажем „нищо ти няма“, наш най-голям приоритет трябва да е как да научим децата, че е добре да показваме и споделяме чувствата си.
Дали е разумно да се разстроите от един паднал чорап – не е важно. За тригодишното дете, което с удоволствие би изяло купичка грозде с кетчуп за обяд, „разумното“ така или иначе никога не е било от значение.
Така че вместо да казва „нищо ти няма“, което акцентира неглижирането на проблема, Сю Аскуит препоръчва фрази, които се фокусират върху разбирането на чувствата на децата.
Ето три, които може да опитате:
1. Виждам, че си разстроен/а.
2. На твое разположение съм.
3. Не е проблем, че се чувстваш така.
Как ще реагирате на момента и как ще утешите детето зависи още и от неговия характер. Може би ще седнете до него, ще използвате мек тон, ще го прегърнете или ще предприемете друга тактика, за да отвлечете вниманието му от проблема.
„Но точно в този момент,“ казва Сю, „е достатъчно просто да признаем, че детето е разстроено.“
„Не става въпрос за поправяне на това, което се е объркало. По-важен е опитът да се разбере ситуацията от гледната точка на детето“ отбелязва тя. „С течение на времето може да започнем да разбираме какво би могло да предизвика негативни емоции и да покажем на детето инструменти за справяне с тези чувства, когато се наложи.“
По-същественото се състои в изграждане на умения за самообладание.
За да помогнем на децата да се справят с катастрофални събития като буболечки, кацнали в сока, трябва да подпомогнем изграждането на техните умения за самообладание. Но моментът на емоционален срив не е най-подходящ за този урок.
Както Сю обяснява, поучителният момент идва след самото събитие.
След като детето се успокои, може да му кажете „Еха, това беше наистина сериозен момент за теб. Забелязах как това доста те разстрои“, казва тя.
Когато преразгледаме проблема, е по-лесно да помогнем на децата да разберат какво и защо се е случило, и какво могат да направят, когато се чувстват по този начин.
Ето някои от техниките, които бихме могли да опитаме, за да засилим умението за самоконтрол на детето:
Дайте на детето подходящите думи, с които да опише чувствата си. Често децата не могат дори да изразят какво се случва с тях, което само добавя още един слой на разочарование. Признаването на дадено чувство и умението как то да бъде споделено улеснява справянето с него следващия път.
Помогнете на детето да разбере към какво е чувствително. Може би то се разстройва особено много от определени шумове, физически усещания или определени ситуации. Можем да помогнем на детето да разпознава тези фактори и да предвиди кога нещо може да го подразни.
Изграждане на умения за справяне с определени ситуации. Може би на детето му помага отделянето в друга стая или разсейването с някакво занимание, когато е разстроено, или може би има нещо, което кара проблемът да изглежда по-незначителен.
В крайна сметка най-важното е подпомагането на децата да изградят тези умения за самоконтрол, така че да се чувстват уверени, за да могат да се справят сами с разочарованията и други тежки чувства. И когато включим тези емоционални познания като част от дългосрочното възпитание на децата, става много по-лесно да забравим за „нищо ти няма“.
Източник: https://www.famly.co
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова
Редакция: Василка Тасева