От време на време родителите се събуждат и намират напълно здравото си дете да се оплаква от болки в корема и гадене. Ако понякога да се преструваш, че си болен, за да пропуснеш училище, е нормална част от израстването, по-честите или редовни оплаквания могат да са сигнал за по-голям проблем. Желанието да се пропуснат занятия или отказът от ходене на училище могат да възникнат по различни причини. В дългосрочен план, разрешаването на тези основни грижи ще помогне на родителите и децата да се върнат към редовното посещение на училище.
Желанието да пропуснеш училище може да има много лица
Често децата, избягващи училище, може да се оплакват от заболяване, да изразят безпокойство и притеснение или да са нервни в очакване на училище. Често се оплакват от болки в корема, главоболие и обща отпадналост. Въпреки това някои деца се ядосват, стават предизвикателни или могат да избухнат физически или емоционално във времето, предхождащо учебния ден.
Знаците, които трябва да търсите, включват:
• затруднено заспиване
• привързаност към родителите или тези, които се грижат за тях
• искане да дойдат с вас на работа или да останат с вас вкъщи
Дори ако детето ви с успех отиде на училище, това може да не е краят на историята. В училище децата често искат да посетят медицинската сестра или класния ръководител, за да бъдат изпратени у дома.
Родителите трябва да изключат всички медицински причини за желанието на децата да пропуснат училище. Това може да стане чрез посещение при педиатър, за да се гарантира, че детето се намира в добро здравословно състояние. Оттам нататък родителите ще трябва да свършат малко детективска работа, за да разкрият основната причина за нежеланието да се отиде на училище.
Започнете с учителя на детето, училищния персонал и други хора, които се грижат за детето, за да разберете до колко всяка от следните области, които тревожат децата, би могла да допринесе за отказа да ходят на училище:
Академичен стрес
• Вашето дете не се представя добре, чувства се претоварено или изпитва тревожност при изпитване?
• Вашето дете има ли отрицателни взаимоотношения с учителите или училищния персонал?
• Има ли предполагаемо, недиагностицирано или недостатъчно третирано обучително нарушение?
• Може ли детето ви да вижда и чува добре в класната стая?
• Детето ви по цял ден ли е в една и съща класна стая? Или трябва да се придвижва из училище? Ако е така, има ли някакви проблеми да се ориентира между часовете и да се придвижи навреме?
Социален стрес
• Вашето дете жертва ли е на тормоз?
• Вашето дете особено срамежливо ли е, изпитва ли нервност при социални интеракции?
• Приятелите на детето ви също ли пропускат често училище?
Семеен и домашен стрес
• Вашето семейство преживява ли стресиращи периоди у дома като например: преместване, раздяла на родителите, пътуване на родителите, промени в работното място на родител, поява на нов брат или сестра?
Какво можете да направите, ако подозирате, че тревожността или стресът, поради някой от горните фактори, допринасят за това детето ви да иска да пропусне училище?
1. Формирайте екип. Партнирайте си с учителя на вашето дете, училищния персонал, педиатъра му и/или друг специалист по психично здраве. В някои случаи може да се наложи оценка на обучително нарушение или тревожност.
2.Покажете на детето си, че учителите, училищният персонал и връстниците могат да бъдат съюзници. Организирайте игри, положителни срещи с връстници извън училище, като например у дома, в парка или в дома на приятел.
3. Говорете за всички проблеми в училище – особено ако детето ви е жертва на тормоз. Това ще изисква решаване на проблеми и намеса на училищния персонал и учителите. Дори ако тормозът е извън училище (например кибертормоз), информирайте за това училището.
4. Работете с екипа си за формиране на единен фронт. След като разберете основния проблем(и), справянето на тревожността на вашето дете е от съществено значение. Работата трябва да се ръководи от екип, който включва специалист по психично здраве (напр. психолог, психиатър, училищен психолог, училищен съветник, терапевт).
5. Разработете последователен план. Рутинните и ясни очаквания са от съществено значение за успеха. Това включва изготвяне на график (за по-малките деца може да бъде полезен график с рисунки) с редовни напомняния и знаци, които да помагат на децата да се подготвят за деня. Работете с училището и вашите педиатри, за да установите ясни насоки за това кога училището може да бъде пропуснато. За това е полезно да се разчита на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) или на училищните указания за измерими признаци, които сочат, че е добре децата да не отидат на училище (например треска, диария, повръщане).
6. Избягвайте капани. Никой не иска да върши нещо трудно, ако е уморен или гладен. Същото важи и за децата, които се борят с нежеланието да отидат на училище. Уверете се, че детето ви се е наспало добре, закусило е и се чувства готово да учи.
7. Създайте система за възнаграждение. Молите детето си да направи нещо трудно, а наградите могат да бъдат много полезни. Създайте система за възнаграждение с помощта на вашия екип и получите мнението на детето си, така че наградите да бъдат смислени и значителни.
8. И накрая – грижете се за себе си като човек и като родител! Ако сутрин сте претоварени, си починете, разпуснете, а после опитайте отново. Наградете се за малките постижения. Ако детето ви не е отишло на училище и го направи преди края на деня, вие сте постигнали напредък!
Източник: https://infoaboutkids.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Валентина Иванова
Редакция: Люкия Трифонос