Редица родители с малки деца у дома преминават през една и съща фаза: чуденето дали детето им просто се намира в онази възраст на непокорство или признаците на привидно нестихваща енергия са знак за нещо по-сериозно – като ADHD (Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието).
Официалната диагностика на ADHD е трудна за уточняване, тъй като симптомите биха могли да са индикация за други състояния. Особено трудно е да се постави такава диагноза на деца под 4-годишна възраст, предвид факта, че за повечето деца е характерно да достигат до екстремни нива на енергия за приблизителен период от една година обикновено около третия си рожден ден. Осъзнаването на това може да бъде както облекчаващо, така и изтощаващо за родителите, които са научили, че детето им най-вероятно проявява нормалната за възрастта си необуздана енергия.
Какво е ADHD
Децата с официална диагноза на ADHD непрекъснато проявяват симптоми на липса на внимание, хиперактивност, импулсивност или комбинация от посочените. На мозъчните скенери е възможно да се забележи разликата в мозъчната химия при диагностицираните с ADHD, тъй като техните невротрансмитери функционират по-различно от на тези, които не се намират в състояние на ADHD.
Докато все още не знаем какво предизвиква ADHD, често се разглежда възможността за генна предразположеност, макар че заобикалящата среда също може да играе роля. Други фактори като хранителен режим, химикали и микронутриенти допринасят за вероятността едно дете да развие ADHD.
ADHD срещу нормално поведение на малкото дете срещу
Нивата на ADHD при диагностики в някои образователни и медицински среди са 300% по-високи отколкото в други. От една страна, това означава, че някои общества дават диагноза ADHD с по-лека ръка, отколкото други.
Препоръки на AAP – American Academy of Pediatrics за диагностика на ADHD
За съжаление, често се случва „трудните” деца да бъдат неправилно категоризирани като страдащи от ADHD. Същевременно, немалко деца, които биха могли да получат полза от такова лечение, остават недиагностицирани. И в двата случая признаците на затруднения в ученето и нестабилно поведение често биват неизследвани. Официалната ААР диагноза се базира на изключително специфични симптоми със стриктно наложени критерии, на които трябва да отговаря, включително и факта, че симптомите трябва да се проявяват в различна обстановка – например и вкъщи, и в училище. Според последни медицински практики, указанията за ADHD препоръчват децата, които се подлагат на анализ за ADHD, да бъдат изследвани и за коморбидни (медицината е едновременното присъствие, наличие на едно или повече заболявания или разстройства) състояния с подобни симптоми, включително разстройство на поведението, опозиционно предизвикателно разтройство, нестабилни настроения/депресия, силно безпокойство, нарушение на съня и затруднения при учене. Проучване от 2006г сред родители сочи, че 6 от 10 деца с ADHD са имали коморбидна диагноза (най-често силно безпокойство или друг проблем с поведението).
Как да разберем критериите за диагностика на ADHD
От полза ще е енергията на детето да се възприема като крива – точно както бихме възприели редовете от височини върху диаграма. Някои хора са по-ниски, други по-високи, а повечето се намират някъде по средата. Същото важи и за децата, докато преминават през различните фази на развитие и са заредени сякаш от енергията на хиляди слънца. Средните им енергийни нива ще варират по диаграмата, но точно в тази една година на екстремна енергия около третата годишнина, дори децата без ADHD, ще проявят характеристики на ADHD, които попадат в официалното определение за ADHD диагноза. Ето защо е в повечето случаи се препоръчва да се изчака след 4-я рожден ден на детето, преди да му се правят каквито и било изследвания. От особена важност е да се прецени поведението на детето в множество различни обкръжаващи го среди, преди да бъде поставена диагноза.
The DSMV (валидно за САЩ) (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, 5th edition) е най-разпространеният и полезен критерий за разпознаване на ADHD, защото той разграничава симптомите в две категории: липсата на внимание и хиперактивната импулсивност. Като цяло децата с ADHD показват постоянна тенденция на посочените поведения в редица обкръжения.
ADHD диагноза се поставя, в случай, че критериите от А-Е по-долу са покрити:
Да се посочи 1 или 2
1. Шест или повече от следните симптоми на невнимание (inattention) да са съществували за минимум шест месеца до такава степен, че да са притеснителни и неотговарящи за нивото на развитие на детето
А) Често не съумява да обръща сериозно внимание на детайлите или прави небрежни грешки в училищната дейност, работа или други занимания
Б) Често има проблеми при задържане на вниманието в поставени задачи или извършвайки дейности
В) Често не следва инструкции и не съумява да приключи с училищни задачи, домашни и работни задължения (които не са продиктувани от предизвикателно поведение или неразбиране на инструкциите)
Г) Чести затруднения при организиране на задачи и дейности
Д) Често избягва, не харесва или с неохота се ангажира в изпълнението на задачи, изискващи умствено усилие (като домашни).
Е) Често губи неща, необходими за задачи или активности (играчки, училищни уроци, моливи, книги или инструменти).
Ж) Често се разсейва от странични стимули
З) Често забравя при извършването на ежедневни дейности
2. Шест или повече от следните симптоми на хиперактивната импулсивност да са съществували за минимум шест месеца до такава степен, че да са притеснителни и неотговарящи за нивото на развитие на детето
Хиперактивност
А) Често шава с ръце и крака или се върти на стола
Б) Често става от чина в клас или на други места, където се очаква да стои седнал
В) Често тича в кръг или не спира да се катери в неуместни ситуации (при подрастващи и възрастни може да бъде ограничено до субективни усещания за неспокойство)
Г) Често изпитва затруднения да играе или да участва в забавления без да вдига шум
Импулсивност
Д) Често изстрелва отговорите преди да чуе края на въпроса
Е) Често изпитва затруднения да чака ред
Ж) Често прекъсва или се натрапва на други (в разговори или игри)
1. Някои симптоми на хиперактивност, импулсивност и невнимание, предизвикали увреждания, са от преди 12-годишна възраст.
2. Някои нарушения и симптомите се проявяват в две или повече среди (в училище/ на работа или вкъщи)
3. Трябва да има ясни доказателства за значителни клинични увреждания в социално, академично или професионално функциониране
4. Симптомите не се проявяват единствено и само по време на разстройство в развитието, шизофрения или друго психическо заболяване и не са причина за проявлението на друго психично разстройство (като настроение, притеснение, дисоциативно разстройство или разстройство на личността)
Счита се, че децата отговарят на критериите за “ADHD, Предимно разсейващ се тип“, ако са отговаряли на критерия за невнимание (секция А1) през последните 6 месеца. Счита се, че отговарят на критериите за “ADHD, Предимно хиперактивно импулсивен тип“ , ако са отговаряли на критерия за хиперактивна импулсивност (Секция А2) през последните 6 месеца. Когато детето отговаря на критериите едновременно за Секция А1 и Секция А2, означава, че отговаря на критериите за “ADHD комбиниран тип”. Но все пак родители, които са се опитвали да заведат 3-годишното си дете на вечеря в тих ресторант (особено с други възрастни, чието мнение ценят), бързо си дават сметка, че е типично по време на развитието си всички деца да проявят всяко описано дотук поведение.
Важно е да запомним, че няма благонадежден начин да се диагностицира ADHD при деца под 4 години.
Различните деца преминават през такива енергични стадии през различни възрасти и би било полезно да се консултираме с учителите на децата, за да сравним поведението на собственото си дете, с това на другите на неговата възраст.
При децата в предучилищната би трябвало да сме по-загрижени за проблемите в социализирането с връстниците, отколкото колко време успяват да задържат вниманието си; за тези, които постоянно нарушават игрите на другите деца, отколкото за тези, които не слушат. В повечето случаи, енергичното малко дете отстъпва място на изгряващото самоконтролиращо се дете на около четири годишна възраст.
Симптоми на ADHD и липсата на сън
Може да е трудно за вярване, но хората са способни да издържат по-дълго без храна отколкото без сън – два пъти по-дълго, всъщност! Изводът от това е, че сънят играе критична роля в здравословното състояние, така че важността му не бива да се пренебрегва. Изненадващите новини са, че частичното или минималното лишение от сън има по-голям ефект върху поведението от краткосрочното или дългосрочното такова. Освен това, постоянното недоспиване може да доведе до симптоми, наподобяващи синдром на дефицит на вниманието (ADHD).
Доказано е, че децата имат по-засилено внимание, по-добри оценки, по-приповдигнато настроение, поведение и качество на живота като цяло, когато са добре отпочинали. Противоположно на това, липсата на сън допринася за склонност към разболяване и депресия.
Един от най-добрите начини да се помогне на децата (а и на възрастните) за по-качествена почивка е определяне на точен и ранен час за лягане, намаляване на светлината и изключване на екраните час преди лягане. По този начин тялото отделя мелатонин, който се покачва с настъпването на вечерните часове и който предизвиква спокойствие и релаксация, сигнализирайки наближаването на часа за лягане. Замяната на стоенето пред екрана с топла вана и приказка преди лягане може да стори чудеса с енергийните нива на детето и цялостното му поведение на следващия ден.
Другото нещо, за което трябва да се ослушваме е, дали детето хърка. Хъркането, осъзнато или не, може да наруши покоя на детето. Известно е, че хъркането е двойно по-характерно за деца с ADHD. Малко вероятно е ADHD да е причина за хъркането, но все пак децата, които хъркат, имат по-високи нива на корелация с ADHD. Следователно, можем да предположим, че нарушението на съня е общият фактор.
Размисли върху ADHD и медикаментите
Проучване от юли 2010г., проведено от Consumer Reports Health, разкрива, че мненията на родителите върху това дали биха лекували отново децата си с медикаменти срещу ADHD са поравно разделени. 52% биха го сторили, докато 44% биха пропуснали лечението с медикаменти. Останалите 4% не могат да отговорят. 41% твърдят, че са доволни от медикаментите, като 32% от тях изразяват тревога по отношение на страничните ефекти. Проучването засяга и други немедицински стратегии, които родителите намират за успешни, като преместване на детето в училище с фокус върху ADHD, частни уроци, наемане на преподавател или специалист, изготвяне на структурирани задания и графици, както и ред други опции – специално разпределение на местата в класната стая и суплементиране с добавки като рибеното масло.
Съществуват две основни категории медикаменти, предназначени за лечение на ADHD, повечето от които са одобрени от FDA и могат да бъдат приемани от 6-годишна възраст. Най-широко използвани и разпознавани като лекарства за ADHD са тези от категорията на стимулантите – Риталин, Адерал, и Концерта. Характерно за тях е, че действат бързо и повече от 80% от децата с ADHD, приемайки ги, започват да проявяват по-малко симптоми. Най-честите странични ефекти от стимулантите са намален апетит, болки в стомаха, проблеми със съня и минимално забавяне на растежа. Въпреки това, много от тези странични ефекти могат да бъдат минимизирани, променяйки дозата на лекарството или времето на приема му.
Класът медикаменти отделно от този на стимулантите включва Стратера, Клондин и Гуанфацин. Те не действат толкова бързо колкото стимулантите, но след приема им в рамките на 24 часа може да се усети стихване на ADHD симптоматиката. Като при всяко друго лекарство, станичните ефекти ще са различни при децата, затова е важно да се работи внимателно с педиатър, да се следи дозата, честотата и страничните ефекти, които детето може да изпита.
Лечение на ADHD без медикаменти
Абсолютно е възможно (и даже препоръчително да се започне с това) третирането на ADHD без употребата на лекарства. От полза ще е медикаментите да не се приемат като начин на „справяне с“ ADHD, а да се отложат, докато се намери алтернативно решение. Малка доза от факторите, които допринасят за здравето и благосъстоянието на децата, са храната, физическата активност, сънят, връстниците му, заобикалящата го среда и излагането му на разнообразна среда.
Освен това, FDA вече има одобрено третиране на ADHD, изключващо медикаменти. Става въпрос за специално и увлекателно видео, чрез което се тренира мозъка да увеличава фокуса си върху важните задачи, въпреки разсейващите фактори. Това може да бъде от изключителна помощ без значение дали детето се нуждае от лекарствено предписание или не.
Ключов момент в управлението на ADHD е да се поставят конкретни и измерими цели у дома и в училище. Тогава, когато дойде време за интервенция, ще може да се проследи прогреса, да се оцени лечението и да се нагоди планът. Ако все пак изберете да лекувате детето си с медикаменти, приложението на гореописаните алтернативни методи ще бъде от важно значение за прогреса му.
Корелация с месеца на раждане
Може и да е изненадващо, но според проучване от 2018г от New England Journal of Medicine в райони, в които детската градина започва на 1ви септември, децата, родени през август, е по-вероятно да развият ADHD. Тези случаи се диагностицират с ADHD заради разликата в поведението с това на останалите им връстници. Това издига важността да бъде определен медицински критерий за състоянието, вместо да се извършват единствено наблюдения и сравнения с връстниците.
За деца, диагностицирани с ADHD, особено за по-малките такива в класа, си заслужава да се помисли върху подходи, ориентирани към поведението, съня, физическите упражнения и хранителния режим за подобряване на фокуса, преди да се пристъпи към лечението с медикаменти.
Разрушително поведение
Така нареченото „разрушително“ поведение е нормално при деца в много ранен етап на развитие, нужно е време и определена степен на осъзнатост, преди малките да започнат да разбират как е подходящо да се държат в определени ситуации и това много зависи от способността им да комуникират. Видна е разликата между хленчещото дете, което просто се опитва да изрази нужда от нещо и 5-годишно дете, което спокойно моли за закуска, тъй като е гладно.
Върху това как се държи детето и дали поведението му е подходящо допринася комбинацията от зрялост, осъзнатост и умение за общуване. По-енергичните деца, които търсят внимание, или бързо се отегчават от дадено нещо, е по-вероятно да получат диагноза на ADHD, дори и да не се намират в такова състояние.
За деца с разрушително поведение (които постоянно търсят внимание от възрастните или се намесват в разговорите на другите деца, например) би било полезно да се работи върху емпатията – не да им се нарежда какво да правят, а да им се помага да разберат околните как се чувстват, което би могло до доведе до промени в поведението. Наблягането върху емпатията е прекрасен инструмент, тъй като децата по природа са любопитни и, помагайки им да разберат какво мислят или чувстват останалите, ще ги научи да са по-осъзнати в действията си. Този подход е подходящ за използване в дългосрочен план. Децата, които порастват като емпатични възрастни, ще се радват на по-дълги и щастливи връзки едни с други.
Да или Не
Родителите, на които им е трудно да удържат едно хиперактивно 3-годишно дете, може да достигнат до етапа, в който просто се нуждаят от отговори. За съжаление, ясен отговор върху ADHD не може да се даде преди детето да навърши 4 години. Помнете, че е нормално, макар и влудяващо, за най-малките да преливат от енергия. Характерна част от растежа е.
Ако се окаже, че детето наистина страда от ADHD е полезно да се работи със специалист в сферата на поведението и външните фактори преди да се пристъпи към медикаменти. Действително е възможно подобрение без лекарства и ще спестите на детето нежелани странични ефекти. Ако все пак решението е да се пристъпи към такова лекуване, помнете, че комбинирането му с терапия, ще даде по-добри резултати.
От полза е присъединяването към група за подкрепа на родители с деца ADHD. Каквато и да е диагнозата на детето Ви, се изисква време да се открие подходящия метод на лечение за специфичните му нужди, но достигне ли се до него, ще му помогнете да се почувства разбрано и ще сте в състояние да контролирате симптомите в дългосрочен план.
Източник: https://www.drgreene.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мари Степанян
Редакция: Миглена Христова